Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 203 от 08.05.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 977/2022
Вид
Решение № 203
Подписан
08.05.2026
Състав
Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, пар. 2, точка 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 164, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 486 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 56 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 4, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 70 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело № 20221800100977 по описа за 2022 година

М. М. С. от гр. С. З. е предявил срещу Прокуратурата на Република България,

Апелативния специализиран наказателен съд и

Специализирания наказателен съд субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 53 ЗЗД – за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на задържането му под стража в периода от 03.06.2018 г. до 14.03.2019 г. по ДП № 74 / 2018 г. на Следствения отдел към Специализираната прокуратура (прок. пр. № 811 / 2018 г. на

Специализираната прокуратура) и НОХД № 2530/ 2018 г. на

Специализирания наказателен съд, ведно със законната компенсаторна лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

В уводната част на исковата молба ищецът твърди следното:

През периода 03.06.18 г. - 14.03.19 г. правата ми по ЕКПЧОС, ХОПЕС и НПК бяха драстично нарушени, затова завеждам настоящата искова молба. Моля и тримата ответника (Прокуратурата на Р. България и Апелативен специализиран наказателен съд и 1

Специализиран наказателен съд) да бъдат осъдени! Считам за начална дата на увреждането 03.06.18 г., а за крайна дата на увреждането - 14.03.19 г. Нанесените ми вреди са неимуществени и се изразяват в незаконното ми задържане под стража в продължение на 9 месеца и 12 дена, стрес, психически тормоз, физически тормоз (лоши битови условия в Арест „Векилски” и в Затвора - София, побои), както и неадекватно лекуване на тежкото ми заболяване диабетна полиневропатия (от което то се влоши), отказ на спешна операция на дясното ми око, причиняване ми на средна телесна повреда - счупване на черепа и заболяването ми в Затвора от „хипертонично сърце” - също много тежко и нелечимо заболяване.

По-нататък ищецът твърди, че на 29.05.2018 г. е заснел, а на

02.06.2018 г. е споделил в Youtube видеоклип – протест срещу съдебната практика в България. Във видеоклипа използвал парче плат, далечно напомнящо българското национално знаме. На 03.06.2018 г. в дома му нахлула полиция, а самият той бил незаконно арестуван и задържан под стража. Бил обвинен, че е опетнил националното знаме на Република България, като българското законодателство при доказването на такова престъпление предвиждало „от 0 до 2 години лишаване от свобода или глоба”. Твърди, че е бил обвинен в извършването на леко престъпление, което автоматично отхвърля „задържането под стража” като мярка за неотклонение. Въпреки това 9 месеца и 12 дена (до 14.03.19 г. включително) той бил задържан под стража, като през този период спрямо него били извършени беззакония.

Ищецът оспорва законността на задържането си под стража. Сочи подробно в какво се изразяват незаконните действия и бездействия на ответниците, както и конкретните вреди, които е претърпял. Отделните фактически и правни доводи ще бъдат изложени и разгледани по-долу.

С отговорите си по чл. 131 ГПК ответниците Специализиран наказателен съд и Прокуратура на Република България исковете с подробни доводи.

Ответникът Апелативен специализиран наказателен съд не е подал отговор по реда и в срока на чл. 131 ГПК, но в хода на производството неговият правоприемник Софийски апелативен съд е представил становище от 04.04.2023 г., с което оспорва иска.

След закриването на специализираните съдилища в производството 2 са встъпили по силата на закона Софийският градски съд като правоприемник на Спациализирания наказателен съд и Софийският апелативен съд като правоприемник на Апелативния специализиран наказателен съд.

Софийският окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове срещу тримата ответници следва да се квалифицират по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ангажира солидарната отговорност на ответниците на основание чл. 53 ЗЗД. В исковата молба няма фактически твърдения, които да сочат на иск по чл. 2 ЗОДОВ. Съдът не е обвързан с дадената от ищеца квалификация на спорното право.

Първата група действия, които ищецът определя за незаконни, са свързани с извършено на 03.06.2018 г. в дома му в гр. С. З. претърсване и изземване и с фактическото му задържане до вземането на мярка за неотклонение «задържане под стража». Твърди се следното:

На 03.06.18 г. полицаи нахлуха в къщата ми в град Стара Загора и я претърсиха без съдебна заповед. Незаконно беше иззета моята снимачна и компютърна техника. Без съдебна заповед ми беше извършен и обиск. Съдебни заповеди са били издадени едва на следващия ден по дела № 1559/18 г. и № 1560/18 г. на Специализирания наказателен съд (СНС), но заповедите дори и тогава не ми бяха връчени, за да мога да ги обжалвам. Гореизложеното е видно от Протокол за обиск и изземване без номер от 03.06.18 г. (стр. 22-23), Протокол за претърсване и изземване без номер от г. (стр. 24-26), Определение от 04.06.18 г. по дело № 1559/18 г. на СНС (стр. 27-28), Определение от 04.06.18 г. по дело № 1560/18 г. на СНС (стр.

29-30).

На 03.06.18 г. бях арестуван в дома си в гр. С. З. и насила, окован с белезници, без надлежна заповед бях транспортиран до 3-то районно управление „Полиция” (РУП) в гр.

София, където отново бях задържан за 24 часа без законна заповед за задържане. По време на престоя ми в 3-то РУП ми бяха отказани телефонно обаждане, лекар, адвокат, както и право на незабавен съдебен контрол върху ареста ми. Бях бит. Не ми беше връчена и Заповед за задържане на лице, за да мога да я обжалвам в Съда. Гореизложеното е видно от Постановление Рег. № 1030/03.06.18 г. на Специализираната прокуратура (стр. 31-32), Заповед за конвоиране на лице № 108/03.06.18 г. на ОП МВР - Стара Загора (стр. 33), Заповед 3 за задържане на лице без номер от 04.06.18 г., издадена от 3-то РУП при СДВР (стр. 34-37).

На 04.06.18 г. без да има прокурорска заповед за мое 72-часово задържане под стража, бях окован с белезници и откаран в предварителния арест. В ареста отново не ми бяха осигурени адвокат и лекар. Нещо повече, в ареста цели 8 дена не ми осигуриха и телефонно обаждане.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установяват незаконни действия на ответниците. Претърсването и изземването в дома на ищеца в гр. С. З. и личният му обиск, извършен в гр. София, са били извършени при условията на неотложност.

Неотложността е била преценена от Специализирания наказателен съд, който е одобрил двата протокола съответно на основание чл. 161, ал. 2 НПК и чл. 164, ал. 3 НПК. Тези определения на съда не подлежат на обжалване съгласно чл. 341 НПК и следователно ищецът не е бил лишен от право на жалба. Ищецът е бил принудително задържан на 03.06.2018 г. с цел конвоирането му до гр. София в изпълнение на постановление на следовател, издадено в кръга на неговите правомощия. Впоследствие в 01,30 ч. на 04.06.2018 г. е бил задържан с полицейска заповед, която му е била връчена при отказ. Бил е освободен на същата дата в 15,30 ч. При задържането си ищецът е бил запознат с правата си, включително и с правото си на «телефонно обаждане, лекар, адвокат», но е отказал да подпише декларация и да заяви от кои права желае да се ползва. Отказът е бил надлежно удостоверен от свидетел. Няма данни ищецът да е поискал да се възползва от някое от правата си, но то да не му е била осигурено.

Няма данни да е бил бит от служителите на полицията. Няма данни да е бил лишен от правото си на незабавен съдебен контрол върху фактическото си задържане (процедурата habeas corpus по чл. 5, § 4 КЗПЧОС). Вярно е, че по делото не е представено постановление на прокурор по чл. 64, ал. 2 НПК за задържането на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда за вземане на мярка за неотклонение задържаве под стража. Извод за издаването на такъв прокурорски акт обаче може да се направи косвено от представените по делото две осъдителни присъди, с които от наложеното наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното задържане, считано от

4

04.06.2018 г.

Следващата група действия, които ищецът квалифицира като незаконни, са свързани със законността на задържането му както в рамките на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Излага следните фактически твърдения и правни доводи:

На 02.07.18 г. изтече 1-месечният срок, с който Прокуратурата разполагаше за разследване, но въпреки, че срокът не беше удължен от Прокуратурата, както изискват разпоредбите на чл. 242, ал. 2 и ал. 5 от българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК), аз не бях освободен. Нещо повече, на 02.08.18 г. изтече и максимално разрешеният срок за мое задържане 2-месечен срок (според чл. 63 от българския НПК), но аз отново не бях освободен, въпреки че срокът е преклузивен и Прокуратурата беше длъжна да ме освободи.

Няколко дена по-късно получих Обвинителен акт, който беше без задължителните входящ номер и дата на внасяне в Съда и който по тази причина е незаконен. Освен това, Прокуратурата твърди, че Обвинителният акт е внесен на 03.08.18 г. (за което твърдение няма никакви доказателства!), тоест, след изтичане на срока на максималното мое задържане в досъдебното производство, който изтече на 02.08.18 г., на която дата аз трябваше да бъда освободен. 8 пъти от 14.08.18 г. до 07.01.19 г. българският съд отказа да се произнесе по надвишения преклузивен срок на задържането ми под стража в досъдебното производство, както и отказа да се произнесе законно ли е, че не съм бил освободен на 02.08.18 г., както разпорежда чл. 63 от българския НПК и на какво законово основание съм държан допълнително 7 месеца и 12 дена в Затвора. Гореизложеното е видно от Постановление Рег.

№ 1030/03.06.18 г. на Специализираната прокуратура (стр. 31-32), Заповед за конвоиране на лице № 108/03.06.18 г. на ОД МВР - Стара Загора (стр. 33), Заповед за задържане на лице без номер от 04.06.18 г., издадена от 3-то РУП при СДВР (стр. 34-37), Обвинителен акт (стр. 3847), Протокол от съдебно заседание от 14.08.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 48-60), Протокол от съдебно заседание от 04.09.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 61-75), Протокол от съдебно заседание от 27.09.18 г. по дело № 2530/18 г. на СНС (стр. 76-86), Определение № 131/18 г. по дело 374/18 г. на АСНС (стр. 87- 89), Определение № 138/18 г. по дело 397/18 г. на АСНС (стр. 90-93), Определение № 157/18 г. по дело 486/18 г. на АСНС (стр.

94-100), Протокол от съдебно заседание от 19.12.18 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 101111), Протокол от съдебно заседание от 07.01.19 г. по дело № 528/18 г. на АСНС (стр. 112123).

От 03.06.18 г. до 14.03.19 г. общо в 8 съдебни дела обжалвах в Съда незаконната си мярка за неотклонение „задържане под стража”, която ми беше наложена - първо в дело № 788/18 г. на СНС, а първоинстанционното решение го обжалвах в дело № 259/18 г. на Апелативен специализиран наказателен съд (АСНС), после в дело № 2235/18 г. на СНС, а първоинстанционното решение го обжалвах в дело №336/18 г. на АСНС, после три пъти обжалвах мярката за неотклонение в дело №2530/18 г. на СНС, а първоинстанционните 5 решения ги обжалвах в дела № 374/18 г., № 397/18 г. и № 486/18 г. на АСНС. После два пъти обжалвах задържането ми под стража в дело № 528/18 г. на АСНС. Всички дела за моята мярка на неотклонение бяха разглеждани от едни и същи съдебни състави: в СНС - от 11-ти състав, а в АСНС - от 3-ти въззивен състав. На 15.01.19 г. делото срещу мен беше прекратено поради установена незаконност на 11-ти състав (по моя жалба!) и върнато за ново разглеждане, което да стане от 12-ти състав на СНС. Въпреки че първоинстанционният състав беше обявен за незаконен и всички негови решения по същество бяха отменени, решенията му относно задържането ми под стража останаха в сила (въпреки липсата на каквото и да е законово основание или правна логика) и аз останах в Затвора чак до 14.03.19 г., когато бях освободен след поредната (8-ма) моя жалба срещу задържането ми под стража.