Решение № 2 от 22.01.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Гълъбово, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200117 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С обжалваното наказателно постановление на М. П. М., с ЕГН **********, с адрес *********, е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, както и са отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на Наказателно постановление № ********* г., издадено от С.П.Б. – Началник на РУ Гълъбово към ОДМВР Стара Загора, като жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, включително поради съществени процесуални нарушения и излага доводи, свързани с твърдение за неправилно определяне/прилагане на ограничението на скоростта, включително позоваване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на обстоятелства относно пътните знаци/въвеждането на ограничение; доводи относно използваното техническо средство, включително позоваване на Наредба и изискванията техническото средство да е от одобрен тип и да отговаря на приложимите правила;

Моли да му бъдат присъдени и разноските по производството.

Административнонаказващият орган - Началник на РУ Гълъбово към ОДМВР Стара Загора (издател на НП: С.П.Б.), чрез упълномощения представител - юк А. изразява становище, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, като се иска потвърждаването му и прави искане, при изход на делото в негова полза, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Стара Загора, като в документите са посочени и банкови данни: IBAN: *********; BIC: *********.

1

В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен представител – адв. Р. Г. от АК- Пловдив.

Ответната страна - административно-наказващият орган,ОДМВР- Стара Загора, не се представлява .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 26.12.2024 г. в 15:39 часа, в община Гълъбово, на път трети клас № 5031, в участъка по път 111-5031 при километър 7+500, в посока към село Венец, М. П. М., с ЕГН **********, с адрес *********, като водач на лек автомобил марка „БМВ X РЕИХЕ“, с регистрационен номер *********, собственост на З.Е.Т. с ЕГН **********, е управлявала моторното превозно средство със скорост от 105 км/ч.

Участъкът, в който е осъществено движението, се намира в населено място и е обозначен с пътен знак Д-11. За този пътен участък е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта CELERITAS MVD 2020, насочено към гр.

Гълъбово, като при отчитането на скоростта е приложен толеранс от минус 3 процента. На водача е била показана снимка с фиксираното нарушение.

Във връзка с установеното нарушение, на 21.03.2025 г. в РУ – Гълъбово, ОДМВР – Стара Загора, младши автоконтрольор С. Г. С. е съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № ****** против М.

П. М.. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Ж. И. А., с адрес *********.

В акта е отразено, че с управлението на автомобила със скорост 105 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място, М. П. М. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

В акта е отбелязано, че от нарушението не са настъпили имуществени вреди.

При предявяване на акта нарушителката е отбелязала, че няма възражения по съдържанието му. Актът е връчен на 21.03.2025 г., като същата е подписала разписката за получаването му и е уведомена за правото си да направи допълнителни обяснения или възражения в 7-дневен срок, както и за възможността в 14-дневен срок да отправи предложение за сключване на споразумение, с изключение на нарушенията по Закона за движението по пътищата.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, на 25.04.2025 г. началникът на РУ – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора С.П.Б., упълномощен със Заповед № ********* г. на министъра на вътрешните работи, е издал наказателно постановление № *********.

С наказателното постановление е прието за установено, че на 26.12.2024 г. в 15:39 часа, в община Гълъбово, на път трети клас № 5031, при същите обстоятелства, описани в акта, М. П. М. като водач на лек автомобил „БМВ X РЕИХЕ“ с регистрационен номер ********* е превишила разрешената максимална скорост за населено място с над 50 км/ч, с което виновно е 2 нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За това нарушение и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, с наказателното постановление на М. П. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки, като към 25.04.2025 г. на водача са останали 26 контролни точки.

При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и в срок.

Жалбата, разгледана по същество е неоснователна.

В хода на съдебното производство по делото са приети и проверени следните писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение серия GA № ****** от 21.03.2025 г., наказателно постановление № ********* от 25.04.2025 г., както и приложените към тях разписки за връчване.

Съдът кредитира изцяло акта за установяване на административно нарушение като доказателствен източник, доколкото същият е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при РУ – Гълъбово, ОДМВР – Стара Загора, в кръга на служебните му правомощия. Актът съдържа всички изискуеми от чл. 42 ЗАНН реквизити, включително данни за нарушителя, мястото, датата и часа на извършване на нарушението, описанието на фактическите обстоятелства, правната квалификация на нарушението, както и данни за използваното автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.

Описанието на нарушението в акта е конкретно, ясно и индивидуализирано по място, време и начин на извършване. Посочени са точният пътен участък – път трети клас № 5031, километър 7+500, посоката на движение, отчетената скорост от 105 км/ч, въведеното ограничение от 50 км/ч за населено място, наличието на пътен знак Д-11, както и използваното автоматизирано техническо средство CELERITAS MVD 2020 с отчетен толеранс от минус 3 процента. Тези данни се възприемат от съда като непосредствено установени от актосъставителя в изпълнение на служебните му задължения.

Съдът отчита, че при съставяне и връчване на акта нарушителката М. П.

М. е удостоверила с подпис получаването на препис от акта и изрично е отбелязала, че няма възражения по съдържанието му. В материалите по делото не се съдържа информация за депозирани писмени възражения в срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН.

Наказателното постановление № ********* от 25.04.2025 г. е издадено от надлежно оправомощен административнонаказващ орган – началник на РУ – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора, упълномощен със Заповед № ********* г. на министъра на вътрешните работи. Същото възпроизвежда 3 фактическите обстоятелства, изложени в акта за установяване на административно нарушение, без вътрешни противоречия или отклонения, като съдържа изискуемите по чл. 57 ЗАНН реквизити.

Съдът намира, че между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е налице пълна фактическа и правна идентичност относно описанието на нарушението, нарушената правна норма и самоличността на нарушителя. Не се установяват несъответствия между двата акта, които да водят до съмнение относно фактическата обстановка или правото на защита на наказаното лице.

По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават или поставят под съмнение констатациите, отразени в акта и наказателното постановление. В материалите не се съдържа информация за оспорване на годността, техническата изправност или начина на използване на автоматизираното техническо средство CELERITAS MVD 2020, нито за оспорване на отчетения толеранс.

С оглед изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства са достатъчни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си, като по несъмнен начин установяват описаните във фактическата обстановка обстоятелства- процесното административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средствоописаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация.

В тази насока следва да се упомене, че в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС е прието, че издаването на електронният фиш е строгоограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 ит.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим- без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваният ел.фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на М. П. М. е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, изразяващо се в управление на моторно превозно средство със скорост, надвишаваща разрешената максимална скорост за движение в населено място.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в населено място максималната разрешена скорост за движение на моторни превозни средства е 50 км/ч, освен ако с пътни знаци е въведено друго ограничение.

От фактическата обстановка, установена въз основа на АУАН серия GA № ******/21.03.2025 г. и наказателно постановление № ********* г., се 4 установява, че на 26.12.2024 г. в 15:39 часа в община Гълъбово, на път трети клас № 5031, при наличие на пътен знак Д-11, обозначаващ начало на населено място, М. П. М. е управлявала лек автомобил БМВ X РЕИХЕ с регистрационен номер ********* със скорост от 105 км/ч при въведено ограничение от 50 км/ч.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта CELERITAS MVD 2020, като е отчетен толеранс от минус 3 процента, обстоятелство, изрично посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. В материалите по делото не се съдържа информация за оспорване на измерването, техническата изправност или начина на използване на техническото средство.

При тези данни съдът приема, че от обективна страна е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е налице движение със скорост, значително надвишаваща разрешената за населено място.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл. Водачът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство в населено място, при действащо ограничение на скоростта, и е могъл да съобрази поведението си с това ограничение, но въпреки това е избрал да управлява със значително по-висока скорост. В материалите по делото не се съдържа информация за наличие на обективни или субективни причини, изключващи или намаляващи вината.

Съдът намира за неоснователни всякакви възможни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и наказателното постановление, доколкото и двата акта са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия, и съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Между тях е налице пълно съответствие относно фактическите и правните констатации, поради което правото на защита на санкционираното лице не е накърнено.