Решение № 422 от 05.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000261 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3 от 20.01.2023 г., постановено по т.д. № 18 по описа за 2022 г., Окръжен съд Смолян е:

- осъдил ЗК „Л. И.“ АД, да заплати на Е. В. И., на основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на общо 50 000 лв., от които 10 000 лв. за счупената раменна кост и 40 000 лв. за травмите в колянната става, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., причинено от С. И. А. при управление на лек автомобил „С. Ф.“, с рег. № ********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № **/********, валидна за периода 30.11.2019 г. - 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане;

- отхвърлил иска в частта за разликата над присъдените 50 000 лв.

/петдесет хиляди лева/ до претендираните 100 000 лв. /сто хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 15-дневния срок за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан в тази част.

- отхвърлил предявения от Е. В. И., срещу ЗК „Л. И.“ АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 324.52 лв.

1 имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., причинено от С. И. А. при управление на лек автомобил „С. Ф.“, с рег. № ********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № **/********, валидна за периода 30.11.2019 г. 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази част, считано от 15дневния срок за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

– осъдил ЗК „Л. И.“ АД, да заплати на адв. Ф. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1 754.60 лв. съразмерно на уважената част от исковите претенции. – осъдил Е. В. И. да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, направените от него разноски в размер на 394.56 лв. съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции.

– осъдил ЗК „Л. И.“ АД, да заплати по сметката на ОС - Смолян сумата от общо 2 202.72 лв., от които 2 000 лв., представляваща държавната такса, съразмерна на уважения размер на исковите претенции и 202.72 лв., платени от бюджета на съда за съдебни експертизи, съразмерни на уважения размер на исковите претенции.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищцата Е. В. И. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения против ЗК „Л. И.“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени в резултат на ПТП, настъпило на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., причинено от С. И. А., при управление на лек автомобил „С. Ф.“, с рег. № ********, за разликата над 50 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева.

В жалбата се съдържа оплакване, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като определеният от съда размер на обезщетението не съответствал на претърпените от ищцата болки и страдания. Искането е в тази част решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени се уважи в пълния размер, както и да се присъдят сторените деловодни разноски.

Ответникът ЗК „Л. И.“ АД чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, с която предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 4500 лева за счупената раменна кост и за сумата 40 000 лева т.е. изцяло – за травмите в колянната става. В жалбата се съдържат оплаквания, че в тези части решението на Окръжен съд – Смолян е незаконосъобразно и необосновано. Искането е в тези части решението да се отмени, а искът над тези суми – да се отхвърли като се присъдят сторените за двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби, в които всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

2

Производството пред Окръжен съд Смолян е образувано по предявени от Е. В. И. против „Застрахователна компания Л. И.“ АД гр. С., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, за заплащане на следните суми: 100 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания, получени при ПТП, настъпило на 17.02.2020 г.; сумата от 1 377.88 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от уврежданията от същото ПТП, ведно със законна лихва върху главните вземания, считано от изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по претенцията до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 17.02.2020 г., около 7.25 ч. в гр. С., на ул. „Е.“ до кръстовището й с ул. „Е.“ при управление на лек автомобил „С. Ф.“, с рег. № ********, водачът С. И. А. в нарушение на правилата за движение блъска пресичащата пътното платно зад автомобила Е. В. И., причинявайки й различни телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник; както и травма на дясната коленна става.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „С. Ф.“, с рег. № ********, водачът С. И. А., който с влязло в сила решение № 7/03.02.2022 г., по нак. дело № 4/2022 г., по описа на Районен съд - Смолян е признат за виновен за описаното деяние и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Съгласно с чл. 300 ГПК вр. с чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК - влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Установено е също, че собственикът на лекия автомобил „С. Ф.“, с рег.

№ ********, е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/********, валидна за периода 30.11.2019 г. - 29.11.2020 г.

Установено е също, че вследствие от удара, ищцата Е. И. е получила счупване на лявата раменна кост и травма на дясното коляно.

Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложило първоначална хоспитализация, оперативна интервенция – репозиция на фрактурата в рамото и поставяне на ортеза, както и тридневно болнично лечение – 18.02.2020 г. до 20.02.2020 г. След изписване от болницата, е последвал възстановителен период в домашен режим, като през целия период след инцидента и извършената репозиция на раменната фрактура, ищцата е била обездвижена, не могла да се придвижва без чужда помощ и без помощни средства, както и да се обслужва самостоятелно през един доста продължителен период.

Заради болки и обездвижване на дясното коляно, на 30.04.2020 г., на 04.08.2020 г. и на 29.09.2020 г. Е. И. е претърпяла три медицински 3 интервенции за извършване на остеотоектомия /оперативно отстраняване на кост или част от кост/ както и дебридман / премахване на патологично изменени тъкани/.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ на вещото лице д-р М. Б., самият период на възстановяване на ищцата продължава и понастоящем – две години след инцидента. Вещото лице е констатирало, че оздравителният процес при ищцата не е приключил; пострадалата нямала пълен обем на движения на лявата раменна става и нужната сила в лявата ръка, обема на движенията в дясната коленна става не са в пълен обем; пострадалата се придвижвала с бастун и след сядане, се изправяла много трудно.

Несъмнено е следователно, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на лявото рамо и десния крак крак, получените вследствие произшествието травми са били свързани и със силни болки, травмиращи оперативни интервенции; продължително обездвижване на пострадалата и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки навременното лечение, предвид характера и тежестта на травмите, а и напредналата възраст на ищцата, възстановяването й е продължило през един значителен период и все още не е приключило напълно. Установено, че Е. И. продължава и понастоящем да търпи болки и неудобства, заради непълното възстановяване на рамото и увредения крак и произтичащите от това затруднения с придвижването.

Освен описаните физически болки и страдания, получените увреждания и съпътстващите ги усложнения са довели до продължителен и труден възстановителен процес, който се е отразил неблагоприятно върху психическото състояние на ищцата и социалните и контакти. Вследствие преживения стрес от инцидента, последвалото лечение и медицински процедури, продължителния възстановителен процес, свързан с трайно обездвижване и затруднения в обслужването, И. станала по-затворена, страдала от безсъние, ограничила социалните си контакти и разходките.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните е свързан с размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Смолян се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от Е. И. болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

4

Основните, поддържани във въззивната жалба оплаквания на ответното застрахователно дружество за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

В тази насока се оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и претърпените операции на дясното коляно и последвалото обездвижване, като се възразява, че липсвали безспорни доказателства за наличието на остеофити /шипове/ и счупването им вследствие произшествието.

Възражението е неоснователно.

От приетото във въззивното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че макар ищцата да е страдала от възрастова остеохондропатия т.е. дегенеративно ставно заболяване, което в случая е засегнало и дясната коленна става, и генезисът на това заболяване да не е свързано с процесното ПТП, в конкретния случай ударът от лекия автомобил е бил катализатор или фактор, довел до настъпилите усложнения – обостряне на остехондрозата с описаната симптоматика – отоци, затруднено ходене и пр.

Заключението в тази насока се подкрепя и от останалите събрани доказателства в т.ч. и от показанията на разпитаните свидетели. От анализа на свидетелските показания може да се изведе, че до произшествието ищцата не е имала проблем с придвижването, както и с обичайните дейности – разходки, пазаруване, дори цепене на дърва.