Решение № 211 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пазарджик, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Д. като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500361 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.

І.Развитие на изпълнителното производство .

Изпълнително дело № 933/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д. , рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие Окръжен съд Пазарджик, е образувано със страни :

-взискател – търговското дружество „Е.М.“ „ ЕООД гр. С. , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. С.;

-длъжник – И. Б. Й. от гр. В. , ЕГН ********** ;

С Разпореждане от 24. 04. 2024г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника.Това изпълнително действие се обжалва от длъжника в изпълнителното производство. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие . Искането е да се отмени постановлението на ЧСИ ,като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указания за прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е постъпило писмено възражение от заинтересованата страна в изпълнителното производство, взискателя „Е.М.“ ЕООД гр. С.. Във възражението се оспорва жалбата против действието на ЧСИ. Искането е обжалваното действие да се потвърди, като правилно и законосъобразно .

В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на становището си .

ІІ. Правни изводи .

1

Подадената жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК е посочено, че длъжника може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи изпълнителното производство.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното изпълнително действие .

Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК) .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В текста на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е посочено , че изпълнителното производство се прекратява , ако взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години .

Според утвърдената съдебна практика на ВКС и правната теория срока по чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК не е давностен , а процесуален преклузивен срок . С изтичането на срока се погасява само правото на взискателя да продължи започналото изпълнително производство . Изтичането на срока не погасява материалното право на взискателя,поради което той може да поиска ново изпълнение след изтичането на срока .

В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 а. 1 т. 8 от ГПК настъпва по право при осъществяване на съответните правнорелевантни факти.Постановлението на СИ за прекратяване на изпълнителното производство прогласява( констатира) вече настъпилото прекратяване по силата на закона .Новата давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие .

Съдебната практика на ВКС еднозначно приема също така , че разрешенията , дадени в т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС относно това ,кое изпълнително действие е валидно и прекъсва давността относно вземането по смисъла на чл.116 б.“в“от ЗЗД намират приложение и при фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, относно давността за прекратяване на изпълнителното производство .

Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК се стига до извода , че фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато :

-В продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателя не е поискал извършването на нови изпълнителни действия . Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство ;

-Новата двугодишна давност започва да тече от предприемане на последното валидно изпълнително действие ;

Основанията по чл.116 б. „а“ и б. „б“ от ГПК относно прекъсване на давността не са приложими при фактическият състав на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК , тъй като срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е давностен , а процесуален преклузивен ;

Жалбоподателят твърди за настъпила „перемпция „ по силата на закона , тъй като за времето от 05. 05. 2017г. до 30. 04. 2020г. ( в продължение на повече от 2 години) взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия .

Това възражение е неоснователно .

2

В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено кои изпълнителни способи прекъсват давността по чл. 116 б. „в“от ЗЗД и кои не прекъсват давността . Посочено е също така ,че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всяко валидно изпълнително действие . Посочено е ,че „искането“ за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение.

От данните по приложеното изпълнително дело се установява следното :

Изпълнителното производство е образувано с Постановление на ЧСИ от 05.05.2017 г. въз основа на молба вх. № 08074/05.05.2017 г. от „ Е.М.“ „ ЕООД гр. С. , ЕИК **********, против длъжника И. Б. Й. от гр. В. , ЕГН ********** 7 . Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 02.09.2016 г. от Районен съд В.

С Разпореждане на ЧСИ от 27.06.2017 г. е наложен запор на МПС, собственост на длъжника, насрочен е опис на 25.08.2017 г. на запорираното МПС, както и на движими вещи на длъжника.

Давността по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изтича на 05. 05. 2019г.

На 18.01.2019 г .( преди изтичането на давността ) взискателя е подал молба вх. № 01182 с искане да се извърши справка в съответната ТД на НАП относно наличие на сключени от длъжника трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, както и запор на пенсия, при наличие на такава. При липса на секвестируем доход от трудово възнаграждение или пенсия, моли да се направи справка в БНБ за наличие на банкови сметки и да се наложи запор на банковите сметки на длъжника.

Запор на банкови сметки е наложен от ЧСИ с Разпореждане от 05.06.2019 г.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ ( запор на банкови сметки ) прекъсва давността . От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност (чл. 117 ал. 1 от ЗЗД ) . Следователно , от 18. 01. 2019г. е започнала да тече нова двугодишна давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , която изтича на 18. 01. 2021г.

На 08.05.2020г. .( преди изтичането на давността ) взискателя е подал нова молба вх. № 06267 с искане да се наложи запор на банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД. Моли,да се направи справка в БНБ и да се наложи запор на актуални банкови сметки на длъжника. Това действие на взискателя отново е прекъснало давността, като от 08. 05. 2020г. е започнала да тече нова двугодишна давност,която изтича на 08. 05. 2022г.

На 25.03.2022 г. .( преди изтичането на давността ) взискателя е подал молба вх. № 06622 с искане да се направи справка в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника и да се наложи запор на актуални банкови сметки на длъжника, както и да се наложи запор на банкова сметка в Обединена българска банка АД. Това действие на взискателя отново е прекъснало давността, като от 25. 03. 2022г. е започнала да тече нова двугодишна давност,която изтича на 25. 03. 2024г.

На 20.12.2023 г. .( преди изтичането на давността ) взискателя подава молба вх. № 25693 с искане да се направи справка в БНБ и при наличие на банкови сметки да се наложи запор по банковите сметкси на длъжника. Това действие на взискателя отново е прекъснало давността, като от 20. 12. 2023г. е започнала да тече нова двугодишна давност,която изтича на 20. 12. 2025г.

На 21 03.2024 г. ( преди изтичането на давността ) взискателя подава молба вх. № 06826, с която моли да се наложи запор на банкови сметки на длъжника в Общинска Банка АД. Това действие на взискателя отново е прекъснало давността, като от 21. 03. 2024г. е започнала да тече нова двугодишна давност,която изтича на 21. 03. 2026г.

3

С молба вх. № 10170/22.04.2024 г. длъжникът е поискал да се прекрати изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е отказано с Разпореждане на ЧСИ от 24.04.2024 г. , предмет на настоящата жалба.

От всичко това е видно ,че към момента на подаване на жалбата ( 21. 05. 2024г. ) изпълнителното производство не е перемирано ( не е прекратено по право )поради бездействие на взискателя , при хипотезата на чл. 433 ал. 1т. 8 от ГПК. Същественото е не дали в двугодишния период са извършвани изпълнителни действия от СИ , а дали взискателя в този период е поискал извършването на изпълнителни действия . Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя , а не санкция за бездействието на СИ. Именно затова в т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено,че „искането „ за извършване на изпълнителни действия прекъсва давността ,а не самото извършване на изпълнителни действия . Това е казано и в текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД .Давността се прекъсва с „ предприемане „на действия за принудително изпълнение , а не с „извършване „ на действия по принудителното изпълнени от СИ. Акцентирано е върху процесуалната активност на взискателя , а не върху тази на СИ.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24. 04. 2024г. на ЧСИ Д.Д. , рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие Окръжен съд Пазарджик, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника И. Б. Й. от гр. В. , ЕГН ********** .

Решението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4