Решение № 256 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110213324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от „Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Цар Самуил“ №97, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. А., чрез адв.Т. М. от САК, против наказателно постановление №***********г., издадено от заместник изпънителен директор на Агенция по вписванията, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.63, ал.5 от ЗМИП, във вр. с параграф 9, т.2 от ПЗР на ЗМИП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Сочи, че първото такова се изразява в нарушение на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, доколкото в НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.06.2019 г., производството е започнало по сигнал от 04.01.2024 г., а АУАН е 1 съставен на

28.05.2024 г., и като не е прекратил административнонаказателното производство, АНО е нарушил чл.54, ал.1 от ЗАНН.

Позовава се и на изтекла на 03.12.2023 г. абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на вмененото нарушение на основание чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, считано от датата на извършване на нарушението – 01.06.2019 г.

Навежда доводи, че в конкретния случай процесното НП е подписано с електронен подпис от две различни лица, като не е ясно кой го е съставил и подписал, което съставлява нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН.

Твърди, че дружеството е предприела действия за обявяване действителните собственици преди съставяне на АУАН, че до момента няма преходни нарушения от същия вид, установени с влезли в законна сила НП, с оглед на което моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН.В тази връзка, моли съда да отчете, че при подадените през годините заявления по партидата на дружеството са прилагани документи, от които може да се проследи собствеността в дружеството, което намалява обществената опасност на вмененото нарушение, както и липсата на лица, претърпели вреди от нарушението, изрично констатирано от АНО.

Алтернативно, мали съда да намали размера на наложената санкция под предвидения в закона минимум. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Радко Моллов от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че от показанията на актосъставителя се установява, че е използвана бланка за съставения АУАН на посочената дата, както и че постановения отказ за вписване на заявление Б7 не е влязъл в законна сила, за да бъде обжалван.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместник директор на Агенция по вписванията, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по релевираните в жалбата възражения и по същество на правния 2 спор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Процесното НП е надлежно връчено на адреса по седалище и управление на дружеството-жалбоподател на 21.08.2024 г. /съгласно приложеното известие за доставяне от куриер/, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 02.09.2024 г., видно от датата на поставения електронен подпис, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

По подаден сигнал №********** г. на Директор на дирекция „ДЛР и ДЛВ“, длъжностно лице при АВ извършило проверка по електронната партида на „Б.Д“ АД в Т., в хода на която установило, че не е заявен действителен собственик на дружеството, че няма вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала лица, отговарящи на изискванията на параграф 2 от ДР на ЗМИП, и в тази връзка за дружеството е възникнало задължение да заяви действителен собственик в срока по параграф 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП - до 4 месеца от изтичане на срока по чл.63, ал.1 от ЗМИП – 31.01.2019 г., т.е. до 31.01.2019 г., който срок дружеството не е спазило.

Направените по-горе констатации, проверяващото длъжностно лице отразило в съставен Констативен протокол на 11.05.2024 г., а въз основа на тях, компетентно длужностно лице Л. Р. А., заемаща длъжност: главен специалист в Служба по регистрация в АВ, съставила на 28.05.2024 г. АУАН №92-02-21, в присъствието на един свидетел при съставяне на акта, против „БРТД“ АД, за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП, във вр. с параграф 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, изразяващо се в това, че като не е заявило обстоятелствата по чл.63, ал.4 от ЗМИП, а именно: действителен собственик на дружеството 3 до 31.05.2019 г. в ТРРЮЛНЦ, е нарушило законоустановения срок по смисъла на параграф 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от дружеството лице на датата на неговото съставяне, със саморъчно вписани възражения, че е подадено заявление, което моли да бъде съобразено.

Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил в законоустановения срок писмени възражения пред АНО, в които навел аналогични на изложените в жалбата основания за незаконосъобразност на съставения АУАН.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – заместник изпълнителен директор на АВ, изрично упълномощен със Заповед №***********г., изменена със Заповед №***************г. на изпълнителния директор на АВ, издал НП №*****************г., с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, наложил имуществена санкция на „Б.“ АД в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.63, ал.6 от ЗМИП, във вр. с параграф 9, т.2 от ПЗР на ЗМИП, изразяващо се в това, че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителените си собственици по чл.63, ал.4 от ЗМИП до 31.05.2019 г., с което на 01.06.2019 г. е извършило нарушението.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Л. Р., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; както и от приобщените по делото писмени доказателства; както и от приобщените по делото писмени доказателства, които се кредитират от съда.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

Основателно се явява релевираното в жалбата възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за наказателното преследване на вмененото нарушение, което прави разглеждането на спора по същество безпредметно.

4

Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години.

В разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано наказателно производство, наказателното преследване се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора предвидения в преходния член - чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съобразно вида на наложеното наказание - глоба, съобразно предвиденото в чл.80, ал.1, т.5 от НК, относителната давност по отношение на този вид наказание е три години, а абсолютната, съобразно предвиденото в чл.81, ал.3 от НК, изключваща наказателното преследване за нарушението, е четири години и шест месеца, независимо от спирането или прекъсването на сроковете, касаещи давността. В случая, считано от датата на извършване на деянието – 01.06.2019 г., към 01.12.2023 г. е изтекъл период от четири години и шест месеца, т.е. изтекъл е предвидения в закона абсолютен давностен срок за наказателно преследване, с оглед на което възможността да се реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е преклудирана. С оглед на горното, и предвид факта, че давността е една от предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на наказателното производство, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, а производството по делото – прекратено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на делото – отмяна на обжалваното НП, право на разноски има жалбоподателя.

Правоимащата страна прави изрично искане за присъждане на направените разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, съгласно отразеното в представения договор за правна помощ и платежно нареждане за банков превод. Макар да няма направено възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя е съобразена с минималия размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на 5 адвокатските възнаграждение, както и с фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде присъдена в претендирния размер.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.3, във вр. с ал.6, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №***************г., издадено от заместник изпънителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Ц. С.“ №*********, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. А., на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.63, ал.5 от ЗМИП, във вр. с параграф 9, т.2 от ПЗР на ЗМИП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД №13324/2024 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.

О С Ъ Ж Д А на основание чл.63д от ЗАНН, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, да заплати на „Б.“ АД, ЕИК: ************със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Ц.С.“ №*******, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. А., сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6