Решение № 64 от 09.03.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Момчилград, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100591 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба на „БНП Париба Пърсънълс Файненс С.А Париж“ клон България с ЕИК *********, се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 476/2021г. по описа на Районен съд-Момчилград, на „*********“ С.А. чрез „*********“ С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената п о посоченото частно гр.дело на Районен съд- гр. Момчилград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид това обстоятелство за ищцовото дружество е б и л о налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № CREX- 17971634 в общ размер н а 327,08 лева, от които - 281,10 леваглавница по договора за кредит; 18,54 лева- възнаградителна лихва, за периода от 01.09.2020г. до 01.11.2020г.; и 27,44 лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.10.2020г. до 16.0 9.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че 1 вземането на ищеца се основавало на договор за кредит № CREX- 17971634, сключен на 04.07.2020г. между „*********“ като кредитор и ответникът К. К.

К. като кредитополучател. Договорът е бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 3 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.11.2020г., съгласно погасителен план. включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 3 месечни погасителни вноски всяка в размер на 99,88 лева.

Ищцовото дружество посочва, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е бил определен годишен процент на разходите, като е била посочена и общата стойност на плащанията.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит н а 01.09.202 0 година, към която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.10.2020г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Предвид изложеното от кредитора е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Момчилград за съответните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX- 17971634/04.07.2020г., ПРЕДМЕТ и на настоящото производство /и за които е било образувано ч.гр.д. № 476/21г. на МРС , по което е била издадена съответната заповед за изпълнение- с посочени в нея суми, ведно със разноските/.

Ищцовото дружество е посочило, че законната лихва за забава е била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, 2 съответно от I юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Със съобщение по цитираното частно гражданско дело на МРС дружеството е било уведомено за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената заповед вземане, което обуславяло правния интерес на дружеството от предявяване на настоящата искова претенция. Молят съда да постановите решение, с което да признае за установено, че в полза на дружеството съществува вземането по договор № CREX- 17971634/04.07.2020г., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., издадена по ч.гр.д. № 476/21г. на МРС, а именно: СУМАТА в общ размер н а 327,08 лева, от които - 281,10 леваглавница по договора за кредит; 18,54 лева- възнаградителна лихва, за периода от 01.09.2020г. до 01.11.2020г.; и 27,44 лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.10.2020г. до 16.0 9.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, ако установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искат да се приеме, че предявеният иск е осъдителен за горната сума и да се приеме, че същият има характер на воляизявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем., чрез връчване препис на ответната страна.

Претендира разноски, в т.ч. и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като от юрисконсулт е постъпило писмено становище, с което се изразява желание, при наличие на предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи искът, или пък да се постанови решение при признание на иск.

3

Ответникът, редовно призован /при условията на чл.47 ал.6 от ГПК,чрез особен представител адв.Д.Х./, в указания му от съда едномесечен срок по смисъла на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който намира иска за неоснователен към момента на предявяването. В с.з. се представлява от адв.Д.Х., който в своята пледоария поддържа отговора и заявява, че особен представител не може да представи доказателства и иска постановяване на съдебно решение съобразно представените доказателства.

След като съобрази исковата молба и представените с нея писмени доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и направеното искане, намира, че не са налице процесуалните предпоставки по чл.238 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решениетъй като на ответника в съдебно заседание се представлява от особен представител.

В същото време се установява, че НЕ Е налице признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК- процесуалният представител на ответника, признава определени факти и обстоятелства по предявената искова молба, и искат постановяване на решение, съобразно доказателствата.

От представените писмени доказателства- ч.гр.д. № 476/ 2021г. на РСМомчилград, се установява, че по същата е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 136/ 27.09.2021г., по силата на която ответникът К.К. е осъден да ДА ЗАПЛАТИ на „********* С.А”, клон България, със седалище и на управление гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сг.14, ЕИК: *********, сумата в общ размер на 327,08 лева, от които- 281,10 лева- главница по договора за кредит; 18,54 левавъзнаградителна лихва, за периода от 01.09.2020г. до 01.11.2020г.; и 27,44 лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.10.2020г. до 16.0 9.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК до окончателното изплащане на вземането , както и разноски в общ размер на 75 лева /25 лева-държавна такса и 50 леваюрисконсултско възнаграждение/. В заповедта е посочено, че вземането на ищеца се основава на Договор за потребителски кредит /приложен по делото договор,сключен между „*********“ като кредитор и ответникът като 4 кредитополучател/.

По делото се установи, че на 04 .07.2020г. между „*********“ като кредитор и ответникът, като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит /с горният номер/, за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 3 месеца, обхващащ периода от сключване на договора д о 01.11.2020г., съгласно погасителен план. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 3 месечни погасителни вноски всяка в размер на 99,88 лева.

От този договор се установява определеният годишен процент на разходите, к акто и общата стойност на плащанията. Със събраните доказателства /извлечение от погасителен план с отразени в него плащания/ е видно, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.09.2020година, към която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.10.2020г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. За това обстоятелство- за ликвидността и изискуемостта на кредита в целият размер не е необходимо изпращането на съобщение или предизвестие- т.к. същото е станало изискуемо по силата на договора, като в тази насока е чл.3 изр.2-ро от договора.

Именно и за това ищцовото дружество не е изпратило изрично уведомление до длъжника, и такива доказателства не са представени, както и по-горе се упомена, не е наложително изпращането на такова уведомление, предвид изрично предвидената в договора за кредит клауза на чл.3 изр.2-ро.

Предвид горната фактическа обстановка- настъпилата изискуемост поради неплащане, кредиторът- ищцовото дружество е подало заявление за 5 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд- Момчилград за съответните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит- предмет и на настоящото производство /и за които е било образувано посоченото по-горе частно гражданство дело на МРС, по което е била издадена съответната заповед за изпълнение- с посочени в нея суми, ведно със разноските, и това са гореописаните суми/.

В самият договор са посочени и други условия на договора, а именно, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от I юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Сиреч, от така приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът, като кредитополучател продължавал виновно да неизпълнява сключеният договор за кредит, което е довело до завеждане на заявление в съда по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължени. Посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства са годни и относими към предмета на делото.