Решение № 240 от 27.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Русе, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200622 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. К. К., чрез адв. С. М., депозирана против наказателно постановление № 26-1882-000071 от 30.03.2026г., издадено от началник Първо РУ при ОДМВР -Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 204,52 евро, за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение и противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че моторното превозно средство е било поверено на жалбоподателя за ползване от неговата майка и същият е считал, че управлява документално изправен автомобил и не е предполагал, че има някакви отклонение от изискванията на закона. Останалите доводи в жалбата, касаят друго нарушение, а именно такова по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, което не е предмет на настоящото производство.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи. Посочва се, че ползвателите на МПС не могат и няма как да разберат, че от тях се изисква те да сключат тази застраховка, за която нейния период на покритие е изтекъл и жалбоподателят не е знаел и не е можел да разбере, че управлява МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.

Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и в хода, и по реда на съдебните прения доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН Серия GA № 4708660 от 17.03.2026г. против жалбоподателя, за това, че на 16.03.2026г., около 23,58 часа, в град Русе, ул.

„Александровска“ № 3, посока ул. „Цар Калоян“, управлява лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *****, собственост на Е. Т. Д., за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани като нарушение на чл. 638, ал 3 КЗ.

Актът бил подписан от жалбоподателя без да изложи възражения.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 204,52 евро, за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството по издаване на наказателно постановление гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, тъй като всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.

От показанията на актосъставителя Л. С. Н., които по своята доказателствена същност, представляват преки доказателства, тъй като се касае за показания на свидетел-очевидец, който пряко и непосредствено е възприели фактите от обективната действителност, за които свидетелства, съдът намира за безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, което не е било негова собственост, без да има за управляваното от него МПС сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй като по 2 отношение показанията на този свидетел не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост в неговите показания и едновременно с това, показанията му са последователни, логични, без нестабилност на изложението и без да съдържат противоречия.

От показанията на свидетеля Е. Т. Д., който свидетел е собственик на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, чиито показания съдът кредитира, въпреки възможната им заинтересованост се установява и доказва, че свидетелят е предоставил автомобила за ползване на жалбоподателя но 03.11.2025г., т. е. близо четири месеца, преди да бъде извършено нарушението от страна на жалбоподателя.

По никакъв начин не е опровергана и доказателствената сила на АУАН, придадена от законодателя с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни изводи.

АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норми, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По никакъв начин, не са нарушени правата на наказаното лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да упражни правото си на защита, както срещу фактите, така и по правото.

По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни наведените с жалбата твърдения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за последица отмяна на наказателното постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 ЗДвП Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

В настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се 3 установява, че на 16.03.2026г., около 23,58 часа, в град Русе, ул.

„Александровска“ № 3, посока ул. „Цар Калоян“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *****, собственост на Е. Т. Д., за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В съзнанието на жалбоподателя, доколкото същият е правоспособен водач на МПС са намерили отражение представи, досежно задълженията му като водач на МПС, в това число и задължението му като водач да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за управляваното от него по път отворен за обществено ползване моторно превозно средство.

Ангажираните твърдения за липса на уведомяване от страна на собственика на моторното превозно средство, че сключената за автомобила застраховка е изтекла, от една страна не е обстоятелство, което да обосновава извод, за липса на осъществен състав на административно нарушение.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като самото привеждане в движение и управлението на моторно превозно средство, без такава застраховка е основание за ангажиране на отговорността на нарушителя, доколкото същият като правоспособен водач е следвало да познава закона. Несключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на собственика, осъществява друг състав на административно нарушение, а именно на нарушение по чл. 638, ал. 1 КЗ. За съставомерността на деянието по чл. 638, ал. 3 КЗ са ирелевантни причините, поради които водачът управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното от него МПС и същият на самостоятелно основание носи административнонаказателна отговорност, за неизпълнението на това си задължение.

Незнанието на закона не може да бъде извинително и никой не може да черпи права от това.

Отделно от разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, в нормата на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП като задължение на водачите на МПС е вменено да носят документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управляват, което имплицитно съдържа задължение за водача, преди да управлява моторното превозно средство да се убеди, че същото притежава сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както изисква чл. 638, ал. 3 КЗ.

Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че същият доколкото не е собственик на моторното превозно средство е нямало как да провери, че за управляваното от него МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На първо място, дали за автомобилът има действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се установява, посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и контролния талон към знака, на които е отразена датата на валидност на застраховката.

4

На второ място, това може да бъде извършено, чрез проверка в сайта на „Гаранционния фонд“ само по номера на моторното превозно средство.

На трето място, законът е вменил именно в задължение на водача, да управлява само и единствено моторно превозно средство, след като се е убедил, че за същото има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и при липса на данни за сключена такава, не следва да привежда в управление и да управлява моторното превозно средство.

На последно място видно от показанията на собственика на моторното превозно средство – свидетеля Е. Д., същата е предоставила същото на жалбоподателя на 03.11.2025г., т. е. четири месеца преди нарушението, а не непосредствено преди същият да управлява моторното превозно средство.

Обстоятелството, че жалбоподателят не познава закона и задълженията си като водач на моторно превозно средство не може да бъде извинително и както беше посочено, никой не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение и незнанието на закона.