Определение № 2304 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2304 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Н. К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр.чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Н. У., ЕГН **********, с адрес *** ***, К. К. У., ЕГН **********, с адрес *** ***, ***, З. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, Ю. Д. У., ЕГН **********, с адрес *** ***, Н. К. У., ЕГН **********, с адрес ***, Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес *** и „АР Консулт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника им адв. В. Т., против протоколно определение № 2395 от 13.03.2025г., постановено по гр.д.№ 5265/2024г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., с което на основание чл. 130 от ГПК e прекратено производството по делото поради процесуална недопустимост на предявения от жалбоподателите иск по чл. 40 от ЗУЕС.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е недопустим като подаден извън преклузивния 30-дневен срок. Сочи се, че по делото са събрани множество доказателства за това, че кореспонденцията между етажните собственици и управителя на етажната собственост се извършва единствено чрез електронни съобщения по имейл и чрез създадена група в мобилното приложение „вайбър“. Твърди се, че при възникнал спор връчителят е този, който следва да установи направен опит за връчване на съобщението по реда на чл. 13, ал.2 от ЗУЕС, както и отсъствието на собственика като предпоставка за извършеното връчване по реда на чл.13, ал.4 от ЗУЕС. Поради това счита, че ПРС неправилно е разпределил доказателствената тежест, като не е указал на ответника – етажната собственост, да ангажира доказателства за изпълнение на процедурата по чл.

13, ал.2 от ЗУЕС. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното протоколно определение. Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска – етажната собственост на База за отдих „Стената“, местност Студенец, к.к.

1

Пампорово, общ. Смолян, представлявана от управителя „Стената Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК ***, чрез адв. М. И., с който оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че ищците не са представили доказателства за изпратено писмено уведомление до управителя на етажната собственост, в което да посочат електронна поща и адрес в страната, на които да им бъде изпратено решението на общото събрание на етажната собственост. От друга страна ответникът бил доказал с писмени, а не с гласни доказателства, че е поставил съобщение за изготвения протокол от общото събрание. Моли за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски за въззивното обжалване.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявен от К. Н. У., ЕГН **********, с адрес *** ***, К. К. У., ЕГН **********, с адрес *** ***, ***, З.

С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, Ю. Д. У., ЕГН **********, с адрес *** ***, Н. К. У., ЕГН **********, с адрес ***, Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес *** и „АР Консулт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, конститутивен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС против етажната собственост на База за отдих „Стената“, местност Студенец, к.к. Пампорово, общ. Смолян, представлявана от управителя „Стената Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК ***, за отмяна на следните решения на общото събрание на етажната собственост, обективирани в Протокол от 26.10.2023г.:

1. Избор на управител на етажната собственост; 2. Одобряване бюджет за разходи за управление и поддръжка на етажната собственост; 3. Приемане на решение за начин на разпределяне на разходите за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. Определяне на размер и срок за заплащане на паричните вноски за разходите за управление и поддръжка на етажната собственост; 5. Избор на комисия за определяне на размера на неотложните разходи за ремонт на общите части на етажната собственост, както и предстоящи такива необходими разходи с цел изготвяне на предложение за определяне на вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ и 6. Определяне на срок за приключване работата на комисията и представяне на предложение за определяне на вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“.

В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, като управител на етажната собственост е „Стената Пропърти Мениджмънт“ ООД, което дружество също е собственик на самостоятелни обекти в сградата. Твърдят, че на 26.10.2023 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, като решенията за това не са оповестени по надлежния ред по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, доколкото не е поставено съобщение на видно място. Сочат, че за пръв път са узнали за решенията на общото събрание на 22.02.2024 г., когато са получили сметки по своите електронни пощи. Моли се за отмяна на взетите решения поради опорочаване на процедурата по оповестяване на последните. Сочат, че 2 управителят на етажната собственост не е разгласил свикването на общото събрание по реда на чл. 13 ЗУЕС, тъй като не е обявена покана с посочване на дневен ред. Твърдят, че в книгата на етажната собственост са посочени адреси за кореспонденция и електронна поща на всички собственици, на които до датата на оспорваното решение са изпращани документи от страна на дружеството – управител. Сочат, че при свикване на общото събрание е допуснато нарушение, тъй като последното е проведено в делничен ден, а обектите в сградата в режим на етажна собственост са ваканционни и се ползват основно през почивните дни. Твърдят се и други подробно изброени в исковата молба нарушения на закона, което води до извод за незаконосъобразност на взетите решения.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в която ответникът навежда възражения за недопустимост на иска, а по същество - за неговата неоснователност. Твърди, че исковата молба е депозирана след изтичане на преклузивния срок 30-дневен срок по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС.

Излагат се твърдения, че в изпълнение на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС, на 02.11.2023г. и на 09.11.2023г. е поставено съобщение за изготвяне на протокола от проведеното общо събрание на етажната собственост, откогато е започнал да тече срокът по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС и същият е изтекъл преди предявяване на иска. На следващо място се твърди, че ищците са уведомени за насроченото общо събрание на етажната собственост с поставянето на покана, залепена на 16.10.2023г. на двете входни врати на сградите, като ищците не са уведомили етажната собственост, че отсъстват от адреса, поради което се счита за неприложима хипотезата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Твърди се, че общото събрание е редовно свикано и проведено, като поканата за неговото провеждане е поставена 10 дни по-рано. Освен това протоколът от проведеното общо събрание, ведно с приложенията е бил на разположение на собствениците на самостоятелни обекти на рецепцията в комплекса. Не била налице законова пречка за провеждане на общото събрание в делничен ден. По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на предявения иск.

С обжалваното протоколно определение районният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че правото на иск е преклудирано с изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че протоколът от проведеното на 26.10.2023г. общо събрание е бил обявен на 02.11.2023г. и на 09.11.2023г. (л. 66 и 67 по делото) по предвидения в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС ред, а исковата молба, въз основа на която е образувано производството, е подадена на 21.03.2024г.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск.

Искът за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС /чл. 40, ал.2 от ЗУЕС/.

Съгласно чл. 16, ал.7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет, респ. управителят в седемдневен срок от провеждане на събранието поставя 3 на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание, за което се съставя протокол от председателя на управителния съвет, респ. управителят и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Когато лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението /чл.13, ал.4 от ЗУЕС/.

В настоящия случая се установява, че ищците не пребивават постоянно в собствените им самостоятелни обекти, доколкото последните се намират в курортен комплекс и се ползват като ваканционни обекти. Установява се и че комуникацията между етажните собственици и управителя на етажната собственост се осъществява чрез средствата за електронна комуникация или по електронна поща - включени са в обща вайбър група „Апартхотел Стената (секция А)“ /л.84 от първоинстанционното дело/. По делото обаче, въпреки изричните указания на първоинстанционния съд в тази насока, дадени с протоколно определение № 9722/29.10.2024г., с което е допълнен докладът по делото и е разпределена доказателствената тежест, ищците не са представили доказателства, че са уведомили писмено управителя на етажната собственост, на основание чл. 13, ал.2 от ЗУЕС за това, че не ползват самостоятелните си обекти и че предоставят електронна поща или друг адрес за връчване в страната. При липсата на депозирано такова нарочно уведомление, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.4 от ЗУЕС следва да се приеме, че ищците се смятат за уведомени за взетите решения на общото събрание с поставяне на съобщенията на 02.11.2023г. и на 09.11.2023г. (видно от представените по делото протоколи, л.66 и л.67), в който случай 30-дневният срок по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС е изтекъл най-късно на 09.12.2023г., съгл. чл. 60, ал. 5 от ГПК, уреждащ правилата за изчисляване на срока, който се брои на дни.

Исковата молба е постъпила в съда на 21.03.2024г. (видно от входящия й номер) - след изтичането на преклузивния срок по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, което налага извода, че искът е недопустим като просрочен и правилно производството по него е било прекратено от първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното протоколно определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника по частната жалба - етажната собственост на База за отдих „Стената“, местност Студенец, к.к. Пампорово, общ. Смолян, представлявана от управителя „Стената Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК ***, следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.