Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.06.2019, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
26/2019
Подписан
21.06.2019
В сила
12.05.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл.137 · Закон за устройство на територията
  • чл.230 ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.230 ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 152, (1) · Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
  • чл. 2 (36) · Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
  • чл. 2 (37) · Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета

Р Е Ш Е Н И Е № 122

21.06.2019 г., гр. Сливен

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА с участието на секретаря Николинка

Йорданова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 26/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Община Сливен, представлявана от кмета, срещу Решение № РД-02-36-1651/28.12.2018 г. на Заместник – министъра регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., във връзка със Сигнал за нередност № 698 по открита процедура с предмет: "Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на СМР) в рамките на проект „Подкрепа за деинституционализация на грижите за деца в община Сливен“, финансиран по Договор за БФП №

BG16RFOP001-5.

001-0014-C01 по ОПРР

2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕФРР, по който бенефициент е Община Сливен, с което е наложена финансова корекция в общ размер на 26 970,10 лв. с ДДС.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорва констатациите на органа за допуснати нередности. Излага становище, че посочените от ОУ нередности не представляват нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, доколкото обекта, предмет на обществената поръчка бил клас III по клас на физическа сигурност. Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 Наредба № РД-02-20-6/19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите изисква елементите на физическа защита на строежите да се извършват от лица с пълна проектантска правоспособност, независимо, че стоежът е пета категория по смисъла на ЗУТ. На изложените основания моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – адм. Ю.М. – САК поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за експертиза и адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя писмени бележки.

Ответникът по оспорването – Зам. Министъра на МРРБ в качеството на Ръководител на УО на ОП "Райони в растеж" 2014-2020, се представлява от адв. П.М. – АК П., който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на процесуалните и материалноправните норми. Представя писмени бележки. Претендира разноски за адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомернотст на адвокатския хонорар.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, който препраща към АПК. Процесното решение е получено от жалбоподателя на 03.01.2019 г./л.78 от дело на БАС/, като жалбата е депозирана чрез органа до съда на 11.01.2019 г./л.5 от дело на БАС/, т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес. Предвид горното съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА.

По основателността:

Въз основа представените по делото писмени доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 27.02.2018 г. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-5.001-0014-С01 "Подкрепа за деинституционализация на грижите за деца в община Сливен", със страни: Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", като Управляващ орган и Община Сливен, като бенефициент.

Въз основа на така сключения договор, от бенефициента е взето решение за провеждане на обществена поръчка с предмет " "Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на СМР) в рамките на проект „Подкрепа за деинституционализация на грижите за деца в община Сливен, финансиран по Договор за БФП № BG16RFOP001-5. 001-0014-C01 по ОПРР 2014-2020. Обществената поръчка е открита с решение №РД

15-1737/06.06.2018 г.

Въз основа на проведената процедура по обществената поръчка, бенефициента е сключил договор № BG16RFOP001-5.001-0014-C01-S-01/11.09.2018г., със спечелилия поръчката -„Суперстрой-инженеринг“ ЕООД " гр. Я..

На 28.11.2018 г. управляващия орган е изпратил писмо с изх. № 99-00-6-1342(1) до бенефициента Община Сливен, чрез кмета, с което го уведомява за постъпил сигнал за нередност № 698, за изложените в сигнала нередности, както и за стартиране на процедура по чл.73 от ЗУСЕСИФ. На

11.12.2018 г. с писмо изх.№ 0416-154 Община Сливен е депозирала при управляващия орган своите възражения.

На 28.12.2018 г. с писмо изх. №

99-00-6-1342/3/ Зам. Министърът и Ръководител на УО на ОПРР информира Община Сливен за приключване на процедурата по администриране на сигнал за нередност.

След разглеждане на възражението органът е издал и обжалваното Решение № РД-02-36-1651 от 28.12.2018 г., с което е установил нередности по смисъла на чл.

70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и е определил налагане на финансовата корекция, чрез прилагане на процентен показател – 5 % от стойността на допустимите разходи, като е определил общия размер на същата по договора – 26 970,10 лв. с ДДС Изложил е мотиви, че при обявяването на обществената поръчка са въведени неправомерни критерии за подбор, посочени в обявлението за поръчката и в документацията за участие; критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката. Квалифицирал е това нарушение, като такова по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП.

Органът по управление е констатирал, че в обявлението по настоящата обществена поръчка в раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ и в раздел „Критерии за подбор“ на стр.42 от документацията за участие възложителят е поставил изисквания към екипа: участникът да разполага с технически лица, включени или не в структурата на участника, включително и отговорник за контрола и качеството лица, които ще изпълняват строителството на поръчката, както следва – ключов експерт № 8 по част „Геодезическа“ - притежаващ пълна проектантска правоспособност, по част „Геодезия“ или еквивалент; ключов експерт № 9 по част „Пожарна безопасност“ - притежаващ пълна проектантска правоспособност по част ПБ или еквивалент; ключов експерт № 10 по част ПУСО /план за управление на строителните отпадъци/ - притежаващ пълна проектантска правоспособност по част ПУСО или еквивалент.

Управляващият орган е приел, че обектът е пета категория строеж по смисъла на ЗУТ и съгласно чл.230 ал.1 и ал.2 от ЗУТ допустимите дейности по проекта могат да се извършват от лица с ограничена проектантнска правоспособност. В този смисъл приел, че въведените от Община Сливен условия са ограничителни и препятстват възможността на по широк кръг от предприятия да участват в обществената поръчка, поради което е издал процесното решение, с която е определил финансова корекция от 5% от стойността на допустимите разходи по договора.

По делото е изслушана съдебно – архитектурна експертиза, изготвена от вещото лице арх. К.Я.. От заключението се установява, че обектът, за който са предвидени СМР, представлява строеж пета категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ. Поради смяна на предназначението си на „Център за обществена подкрепа и дневен център за деца с множествени увреждания и техните семейства“ същият попада в III клас строеж със средна степен на риск по смисъла на Наредба № РД-02-20-6/19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. След оглед конструкцията на обекта, след анализ на изпълнените СМР, реално извършеното строителство и неговото качество, експертът дава становище, че част „Геодезия“, част „Пожарна безопасност“ и част „ПУСО“ от проекта позволяват извършването им от проектанти с ограничена проектантска правоспособност.

Експертът е категоричен, че критериите за проектант с пълна проектантска правоспособност необосновано са били завишени за част „Геодезия“, част „Пожарна безопасност“ и част „“ПУСО“ от проекта. Вещото лице е категорично, че завишаване на кретириите за проектант с пълна правоспособност е наложително само за част „Конструктивна“ и част „Геология“, които са водещите при такъв вид строежи и преустройства.

При така установените по делото факти, релевантната нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на оспорения акт, съдът приема от правна страна следното:

В чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр.

101/22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г., се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ

, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р. България. В раздел III от глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В чл. 69, ал. 1 от

ЗУСЕСИФ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т.

38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013.

В случая няма спор, че настоящия казус попада в приложеното поле на горецитирания закон. Съгласно чл. 73, ал.

1 от същия, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. В конкретната хипотеза обжалваното решение е издадено от Заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, предвид представената Заповед № РД 02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно, оспореният акт е постановен от компетентен орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - конкретни нарушения на ЗУСЕСИФ /чл. 70, ал. 1, т. 9/, чл. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Съгласно чл.

73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото се установява, че това изискване на закона е спазено. От

Община Сливен е постъпило възражение, което УО е обсъдил в оспореното решение и в този смисъл е спазил изискването на чл.