Решение № 666 от 06.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Бургас, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100500400 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Д. Щ.

Н., от гр.П., ул.“П.К.Я.“ №*, чрез адв.Овагемова против решение № 260212/23.12.2021г по гр.д.№657/2020г на районен съд –Поморие, в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата установителен иск за собственост на 20,52 /294 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр.Поморие. Като незаконосъобразни са оспорени изводите на районния съд относно размера на идеалните части от правото на собственост върху ПИ *** , придобити по наследство от Щ.Я. Щ. от въззивницата и, че дворното място не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС, поради което разпорежданията във времето с отделни части от него , вкл. и делбата на наследството на Я.Щ. Я., извършена на 13.07.1958г между наследниците на това лице, са валидни правни сделки. Поддържа се становището, че с делбата през 1958г не е прекратена възникналата с откриване на наследството съсобственост върху дворното място, тъй като с нея е възникнала етажна собственост в сградите, в резултат, на което дворното място има качество обща част и делба е недопустима.Уговорките в протокола за извършване на делбата относно дворното място имат значение на разпределение на реалното му ползване. Оспорен като необоснован е изводът на районния съд, че в спорното дворно място има и други постройки, за които не е установено да са съсобствени, както и позоваването на установеното от вещото лице, че по кадастрален план от 1968г има и други сгради в имота.Счита, че съгласно 1 чл.38 ЗС при сгради в етажна собственост, земята е обща част, като съобразно съдебната практика, правилата за ЕС се прилагат и за т.н. хоризонтална собственост, когато в съсобственото място има две и повече сгради, които принадлежат на различни собственици.Изключение от този принцип е хипотезата, в която дворното място е делимо и достатъчно, за да се обособят самостоятелни имоти за отделните сгради.Според практиката на ВКС, дворното място не е обща част и когато не всички съсобственици в дворното място имат самостоятелни обекти и когато някой от собствениците на дворното място нямат дял в земята, върху която е построена сградата.Счита, че доброволната и съдебна делба са източници на етажната собственост в случаите, при които една сграда е построена в парцел, който макар и пълномерен, не може по-нататък да се раздели на толкова пълномерни парцели, колкото са съсобствениците.Теренът губи своята самостоятелност и се превръща в обща част и когато различни лица притежават отделни сгради ,застроени в урегулиран поземлен имот.В този случай делбата е недопустима, като съсобствеността върху терена е принудителна.Така също собствениците на отделни самостоятелни обекти, респ.сгради не могат да уговарят дялове в земята, различни по размер от тези по чл.40 ЗС.Поддържа становището си, че договорките в съдебната спогодба по делото за делба на наследството на Я. Я. от 1958г не представляват делба на незастроената част от терена, а разпределение на ползването му ,тъй като частите от дворното място са описани не само като квадратура, но и като граници.По тази причина счита,че делбата на дворното място, ако се приеме, че има такава, е нищожна, поради противоречие с две законови разпоредби – чл.38,ал.3 ЗС и чл.40 ЗС.По тази съдебна спогодба, припадащата се на всеки обект, прилежаща част от дворното място е съразмерна на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.Така след делбата разпределението на постройките и дворното място е било, както следва: за Щ. Щ. -41,66% или 110/264 ид.ч. от двора, за Д.

Щ. – 16,67% или 44/264 ид.ч. от двора ,за А. Щ. -41,66% или 110/264 ид.ч. от двора.По тези съображения въззивницата счита, че изложените доводи на районния съд ,че след делбата дяловете на наследниците в дворното място са различни от тези по правилото на чл.40 ЗС е незаконосъобразен.Това произтича от погрешната преценка на съда, че дворното място не е обща част и рефлектира върху крайния извод на съда.Счита,че и следващото разпореждане през 1965г с 71/264 кв.м. ид.ч. е нищожно в частта, в която се надвишава прилежащите към продадения обект 44/264 кв.м. ид.ч. от терена, тъй като общите части не може да бъдат предмет на прехвърлителни сделки , съдебна делба и придобиване по давност.Счита ,че с това разпореждане е прехвърлена собствеността на Д. Щ., получена след извършването на делбата.

Поради това счита, че изводът на съда ,че продажбата на 71/264 ид.ч. е валидна правна сделка е незаконосъобразен.Твърди се също, че всички последващи сделката от 1965г прехвърляния на 71/264 ид.ч. от дворното място също не са породили вещно-правно действие за разликата от 27/264 кв.м. ид.ч.,тъй като праводателите по тези сделки не са били собственици на 2 тези идеални части- визират се сделките, обективирани в нот.акт № 3, том първи,н.д.№3/71г; нотариален акт №210, том първи, н.д.№458/1983г; нотариален акт № 211,том първи,дело№ 419/84,разделителен протокол по гр.д.№441/1984г и нотариален акт №190, том първи,дело №528/1992г.На същото основание счита ,че сделките по нот.акт за дарение от 1985 и за дарение от 1988г са нищожни, съответно –не са произвели вещно-правен ефект. Проследяват се и прехвърлителните сделки от 1988г и 1992г и са описани идеалните части от дворното място след извършване на тези сделки, така както въззивницата счита ,че са разпределени.Проследена е и съсобствеността в дворното място след смъртта и откриването на наследството на Щ. Щ. и А. Я. Ф..Оспорен е като неверен констативният нотариален акт №33, том VII, н.д.№1089/2019г в частта, в която Я. Щ. Я. е признат за собственик на 12,61кв.м. ид.ч. , а също така и в частта, в която е удостоверено правото на собственост върху процесния имот върху 71 кв.м. в режим на СИО между Я. и М. Я.. Предвид на това, извършеното с нот.акт №7739, дело №1090/2019г дарение на идеални части от процесния недвижим имот ,извършено от ответниците М. и Я.Я. на ответника Щ.Я. не е произвело вещно-правно действие за всички 156,95 кв.м. ид.ч. -71кв.м. в режим на СИО и 85,95 кв.м.ид.ч. –лична собственост на Я.Я..Дарението е действително само за 117,34 кв.м.ид.ч. от ПИ ,тъй като дарителите са притежавали в СИО 44 кв.м.ид.ч. , а дарителя Я. е притежавал 73,34 кв.м. ид.ч., негова лична собственост, придобити с дарението от 1988г и по наследство от баща му, открито на 07.02.1995г.Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се заплатят разноските пред окръжния съд.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.Цена Вичева, процесуален представител на Я. Щ. Я., М. Г. Я. и Щ. Я. Я..Отговорът е подаден в рамките на преклузивния срок по чл.263,ал.1 ГПК и в него жалбата е оспорена като неоснователна.Сочи се ,че съдът е приложил правилно материалния закон и не е допуснал процесуални нарушения, каквито не се и твърдят в жалбата.Споделят се изводите ,че към момента на делбата през 1958г в дворното място е имало няколко сгради и то не е имало статут на обща част.Проследени са извършените разпоредителни действия с имота след извършената делба и след смъртта на наследодателите Д. Щ. и Щ.Я. Щ. и е направен извод, че ищцата притежава по наследство 16,15 кв.м. от дворното място, до какъвто е стигнал и районния съд.Оспорени са твърденията,че дворното място има характер на обща част.Счита,че дворното място, което е извън застроената част, е обща част по предназначение и може да добие статут на обща част към етажната собственост само, ако всички етажни собственици са собственици и на дворното място и всички те са изразили изрична воля дворното място да бъде обща част-хипотеза, която не е налице в случая.Друг случай, в който земята не е обща част е, когато сградата в режим на ЕС е построена въз основа на право на строеж или самостоятелни обекти в нея са прехвърлени отделно от земята.Собственикът на земята в този случай запазва правото си на собственост върху земята. На следващо място, ако едно лице притежава идеални части от дворното място, но не е 3 титуляр на вещни права върху самостоятелен обект в сградата /какъвто е случая с Д. Щ./, то към отношенията по повод на това дворно място не следва да се прилагат правилата на ЕС. В случая е налице обикновена съсобственост, като това външно на ЕС лице може да се разпорежда със своето право при спазване на ограниченията на чл.33 ЗС.Друга хипотеза е, когато в дворното място наред със сграда в режим на ЕС съществува и сграда , индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не. В този случай специалните правила за общите части не могат да намерят приложение.Дворното място не обслужва единствено ЕС, но и другия обект, правата на чийто собственик не могат да бъдат отречени.

Именно това обуславя действителността на разпорежданията с идеални части от дворното място, извършени с нот.акт №20/1965г, с който наследниците на Я. Щ. Я., поч. на 02.12.1956г. - Щ.Я. Щ., А. Я. Щ. и Д. Я. Щ., от общите им 175.60/264 кв.м.ид.ч. /неразпределени в делбата/ от ПИ ***, продават на А. Г. Д. и В. С. Б. 71/264 кв.м.ид.ч., заедно с част от друга постройка в имота, подробно описана в този акт.

Твърди се, че са действителни сделките с нот.акт №230/1988г /земята/ на Н.Ф. и с нот. акт за дарение № 31/ 18.09.1992г. /частта от постройката от 28 кв.м./ на ответника Я.Я. - североизточната стая от 14 кв.м. и на Н.Ф. - югозападната стая от 14 кв.м. /събрани квадратурите на двете стаи дават общия сбор от 28 кв.м., колкото е притежавала бабата на страните по делбата/, като са оспорени доводите за нищожност на сделката, обективирана в нот.акт № 190/1992г.

Оспорени са възраженията в жалбата, че в дворното място, освен сграда с идентификатор ***, няма други постройки, тъй като от представените документи се вижда, че към момента на делбата - 1958г. в имота има минимум още една едноетажна масивна сграда, покрита отгоре с бетонна плоча, която е разделена на две - кухнята - стая от 28 кв.м., представлява едната част /в последствие разделена на две стаи от по 14 кв.м. всяка/ и двете източни стаи с антрето, които са с площ от 41 кв.м. /обособени от бившата пералня и обор/, поради което счита,че направеният от съда в този смисъл извод, почива на доказателствата.

Излагат се твърдения, че етажната собственост е възникнала с делбата през 1958г и са неоснователни твърденията в жалбата ,че делбата на дворното място като обща част е недопустима.Това е така именно,защото с делбата е възникнала ЕС и става смесване на делбата от 1958г , с последваща такава, каквато не е извършвана от наследници на Я. Щ. Я..Счита, че районният съд правилно е изчислил квотата на всеки съсобственик в дворното място.Констатиране на нищожност на извършените разпореждания в мотивите на съдебното решение намира за недопустимо, при липса на предявен иск за прогласяване на нищожност на определени сделки.Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба, да се потвърди решението в обжалваната му част и да се присъдят направените разноски. Няма искания по доказателствата .

4

Производството е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.

Пред въззивната инстанция е обжалвано решението на районния съд само в частта ,в която е отхвърлен предявения от ищцата Д.Н. установителен иск за собственост против Я. Щ. Я., М. Г. ЯН. и Щ. Я. Я. относно 20,52кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Поморие, вид територия урбанизирана, с площ 264кв.м. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. В исковата молба се твърди, че ищцата и първият ответник са наследници по закон на Щ.Я. Щ. и К. Г. Щ. От своя страна Щ.Я. Щ. е наследник на Я.Щ. Я., поч.на 02.12.1956г, като делът му от наследството е 1/3 ид.ч. Я.Щ. Я. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот чрез дарение, обективирано в нотариален акт №35,том първи,рег.№69 от 07.02.1944г.