Присъда № 63 от 12.05.2026, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 63/12.05.2026 г. постановена по НОХД № 46/2026 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимия М. С. Б. от с.Г., обл.С. за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно за това, че за времето от около 13.50 ч. до около 14.20 ч. на 27.09.2025 г. в гр. ***, действайки в съучастие с неизвестен съизвършител, с цел да набави за себе си и другиго съучастника си, имотна облага е възбудил и поддържал чрез телефонни обаждания заблуждение у И. Б. И. от гр.

Ямбол, а именно, че дъщеря му е катастрофирала, ударила е дете, поради което трябва да предаде 10 000 лв. кръвнина на родителите на детето, и с това е причинил на И. Б. И. от гр.

Ямбол имотна вреда в размер на 10 000 лв.

Пострадалото физическо лице И. Б. И. не участва в съдебно заседание, като бе представляван от повереник – адв. Д. от АК-Ямбол. Същият по реда на чл.76 и чл.84 и сл. от НПК бе конституиран в качествата на граждански ищец в наказателното производство, предявявайки с молба против подсъдимия М. С. Б. граждански иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5112,92 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането.

Съдебното производство се разгледа при условията на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като изразява становище, че направеното самопризнание от подсъдимия и събраните по делото доказателства сочат, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде намалено с една трета, т.е. осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок. Пледира за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Изразява становище и за веществените доказателства по делото, като счита, че следва да бъдат върнати на подсъдимия.

Повереникът адв. Д. от АК-Ямбол, представляващ гражданския ищец и частен обвинител се солидаризира с предложеното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия, както и пледира за уважаване на предявения граждански иск в размера, в който е предявен. Претендира се заплащане на направените разноски.

Подсъдимият М. С. Б. участва лично в съдебно заседание и с назначеният от съда служебен защитник – адв. Г. Ив.Г. от АК-Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира на подсъдимия да бъде определено наказание под минималния предвиден в закона размер, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено от изпълнение.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

В края на лятото на 2025 г. подсъдимият М. С. Б. от с. Г., обл. С. започнал да си търси работа и през първата седмица на месец септември 2025 г. във „Фейсбук“ група „С. обяви за работа“ попаднал на обява за работа като шофьор. Тъй като в обявата нямало повече информация за работата, подсъдимият писал лично съобщение в „Месинджър“ на лицето от обявата, което имало профил „Christian“. За провеждане на кореспонденцията, подсъдимият 1

Б. използвал профила на съпругата си през таблет. Лицето от обявата поискало телефонния номер на подсъдимия и той му предоставил мобилния си номер **********. След това лицето от обявата му се обадило по телефона, представило се с името К. и му обяснило, че търси шофьор за доставяне на дарения от България за бежански лагер в района на Русе и Гюргево. Трябвало да взема парите от дарители в С.ска област и да ги пренася до гр. Русе.

Първоначално подсъдимият Б. трябвало да ползва личния си автомобил, а впоследствие щял да получи служебен автомобил. Подсъдимият Б. се съгласил на тези условия и в началото на месец септември 2025 г. К. започнал да му се обажда по телефона, като два пъти изпратил подсъдимия Б. в гр. Пловдив. Единия път К. не го пратил на адрес, а трябвало да получи пари пътьом от лица, които също пристигнали с автомобил. Втория път К. изпратил подсъдимия Б. на точен адрес, където възрастна жена му хвърлила парите през терасата.

Тогава подсъдимият Б. разбрал, че става дума за т.нар. „телефонна измама“, защото работел по една и съща схема. Вземал парите от различни лица и ги носел в Русе, където ги оставял на локации, които К. му посочвал през „WhatsApp“, но никога не се срещал с конкретно лице. Обикновено оставял парите до пътни знаци, които му били посочени. За всяка пратка подсъдимия Б. вземал от предадените му от хората пари - сумата от 500 лв. Тъй като обаче подсъдимият Б. се нуждаел от пари, продължавал да изпълнява указанията на К..

На 27.09.2025 г. около 13.50 ч. в гр. Ямбол, на ул. Йордан Йовков № 26, ет.4, ап.15, на мобилния телефон с № ********** на свидетеля И. Б. И. получил обаждане от № *********** от мъж, който казал на свидетеля И., че дъщеря му е катастрофирала и е ударила дете, след което затворил телефона. След малко непознатият мъж се обадил отново и казал на свидетеля И., че детето е починало и ако иска да спаси дъщеря си от правосъдието И. трябвало да предаде 10 000 лв. кръвнина на родителите на детето. Непознатият мъж щял да уреди този въпрос. Непознатият мъж попитал свидетелят И. къде живее и последният му казал. След това непознатият мъж казал на свидетеля И. да приготви 10 000 лв. в жълта найлонова торбичка, която да хвърли през терасата си. Долу щял да чака неговия човек и да вземе парите. Непознатият мъж предупредил свидетеля И., че за предаването на парите трябвало да знаят само те двамата и мъжът, който щял да вземе парите. Свидетелят И. сложил 10 000 лв., които били негова собственост в хартиен плик, който сложил в жълта найлонова торбичка и изчакал обаждане от непознатия мъж, за да му каже кога да хвърли парите през терасата си.

През това време мъжът, който преди това разговарял по телефона със свидетеля И.

/който бил въпросният К./ се обадил по телефона на подсъдимия М. Б.. Казал му да отиде в гр. Ямбол и да чака инструкции. Подсъдимият Б. пристигнал в гр. Ямбол със собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Туран“ с per. № СН8128ВМ и отишъл на паркинга на магазин „Кауфланд“, каквито били инструкциите от К., като изчакал ново обаждане от него.

След известно време К. писал на подсъдимия Б. да вземе такси и да отиде на адрес в гр.Ямбол, ул. Йордан Йовков № 26, където възрастен мъж щял му хвърли пари през терасата.

Подсъдимият Б. веднага разбрал, че става дума за измама, но въпреки това решил да участва в нея. Около 14.20 ч. на 27.09.2025 г. подсъдимият Б. се намирал на посочения му от К. адрес в гр. Ямбол, на ул. Йордан Йовков № 26. Подсъдимият Б. застанал под терасите на блока и свидетелят И. И., след като го видял му хвърлил през терасата си жълта найлонова торбичка, в която бил сложил 10 000 лв. Подсъдимият Б. взел торбичката с парите и отново се върнал в таксито, което го чакало. След това таксиметровият автомобил откарал подсъдимия Б. обратно до паркинга на магазин „Кауфланд“. Подсъдимият Б. се качил в личния си лек автомобил, отворил торбичката и видял, че в нея има 10 000 лв., сложени в хартиен плик. К. му казал да тръгва към Румъния и когато пристигне в гр. Русе да му се обади, за да му изпрати точна локация, където да остави парите. Подсъдимият Б. снимал с телефона си плика с парите, които свидетелят И. му дал и я изпратил на К.. След това подсъдимият Б. взел 500 лв. от тези пари и потеглил за Румъния. След като пристигнал на посочената от К. локация, която била на 26 км. от границата с България в посока към гр. Букурещ, 2 подсъдимият Б. оставил плика с парите до един пътен знак, на около 30-40 метра от намиращата се в близост бензиностанция. След това се прибрал обратно в България.

Междувременно К. вече се бил обадил на свидетеля И. Б. И., като му казал да отиде до болницата. Свидетелят И. взел такси и отишъл до болницата. В този момент се обадила *** му А. И.Я. и той разбрал, че не е участвала в катастрофа, а е бил измамен. Свидетелката Я. се обадила на тел. 112, за да съобщи за извършената спрямо свидетеля И. измама.

Тъй като след извършване на процесното престъпно деяние подсъдимият Б. се притеснил, че извършва престъпление, решил да не работи повече за К. и му казал, че ще започва нова работа. К. му казал да изтрие цялата им кореспонденция и да върне фабричните настройки на телефона си и телефона на съпругата си, защото щяло да има проверки.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият М. С. Б. е неосъждан.

Авторството на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия М. С. Б., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели М.А.Я., А.М.Я., А.А.Щ. и Е.А.Д., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият М. С. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като за времето от около 13.50 ч. до около 14.20 ч. на 27.09.2025 г. в гр. ***, действайки в съучастие с неизвестен съизвършител, с цел да набави за себе си и другиго съучастника си, имотна облага е възбудил и поддържал чрез телефонни обаждания заблуждение у И. Б. И. от гр. Ямбол, а именно, че дъщеря му е катастрофирала, ударила е дете, поради което трябва да предаде 10 000 лв. кръвнина на родителите на детето, и с това е причинил на И. Б. И. от гр. Ямбол имотна вреда в размер на 10 000 лв.

От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението измама, тъй като подсъдимият Б. и неизвестният му съучастник са формирали неправилна представа у свидетеля И. Б. И. относно основанието за осъществяване на акта на имуществено разпореждане. На свидетеля И. е било казано, че дъщеря му е катастрофирала, ударила е дете, поради което трябва да предаде 10 000 лв. кръвнина на родителите на детето. Формираната по този начин неправилна представа у свидетеля И. го е мотивирала да даде на подсъдимия Б. и неизвестният му съучастник сумата от 10 000 лева.

Деянието, извършено от подсъдимия Б. е в съучастие с неизвестен извършител, предвид общия им престъпен пряк умисъл, с който са действали в изпълнение на обща престъпна цел и за постигане на общ противоправен резултат. Всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, като е съзнавал и участието на другия в осъществяването му, поради което и съдът прие, че е осъществено при условията на чл.20, ал.2 от НК .

От субективна страна, подсъдимият Б. е извършил деянието при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че въвежда в заблуждение пострадалия И., за да го мотивира да осъществи акт на имуществено разпореждане, целял е това и е действал с присвоително намерение. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването 3 им.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия М. С. Б., съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на престъплението, както и направените от подсъдимия самопризнания в хода на досъдебното производство, с които съдейства за разкрИ.е на обективната истина по делото. От друга страна съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща са както от динамиката на този вид престъпления към настоящия момент в страната, така и от обстоятелството, че с него пряко се засягат не само обществените отношения, свързани с правото на собственост, а така също и сравнително високия размер на причинената имуществена щета, както и обстоятелство, че се касае за ощетяване на възрастен човек.