Присъда № 309 от 28.05.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 309/16.05.2024 г.

ПО НОХД № 9144/*** г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийски районен съд е сезиран с обвинителен акт срещу подс. Н. Й.

Б. ( с установена по делото самоличност), за това че:

На 02.10.2021 г. в гр. А.град, общ. А.град, обл. *** направил опит да принуди М. Ж. Н. да пропусне нещо противно на волята й, а именно - да потвърди като свидетел по НОХД № 2597/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд дадените от нея показания по досъдебно производство № 143/2018 г. по описа на Следствения отдел в Специализираната прокуратура, пр.пр. № 1503/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, като употребил за това заплашване с убийството й - престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Първоначално обвинителният акт е внесен за разглеждане от РП – ***, ТО – А.град в РС – А.град. По същия е било образувано НОХД № 655/2022 г. по описа на РС – А.град, което е било насрочено за разглеждане в разпоредително съдебно заседание на 16.02.2023 г. С протоколно определение на съда от 23.03.2023 г. делото е било изпратено на ВКС на основание чл.43, ал.1 от НПК, като съдебното производство по същото е било прекратено.

С определение № 159/19.04.2023 г. на ВКС, Второ наказателно отделение прекратеното НОХД № 655/2022 г. по описа на РС – А.град е изпратено за образуване и разглеждане в СРС, където е било образувано настоящото НОХД № 5669/2023 г. по описа на СРС, НО, 135 състав.

Разглеждането на делото е протекло по Глава ХХ от НПК, като с протоколно определение на съда от 05.06.2023 г. в качеството на частен обвинител и граждански ищец е конституирана пострадалата М. Н. и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения на основание чл.45 от ЗЗД граждансик иск срещу подс.Б. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата В хода на съдебните прения прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, считайки че от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установила фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Сочи, че в настоящия казус категорично се доказало провеждането на телефонен разговор между св.Н. и човек, за който последната имала съмнение, че е поръчал да й бъде нанесена телесна повреда, който към онзи момент бил обвиняем по наказателно дело и с определена МНО „Домашен арест“, с висящи производства за криминални престъпления и когото тя познавала добре по повод дългогодишната им работа, с прояви на агресивно поведение и с изявлението, че няма жив съдружник. Следвало да се вземе предвид и последващото поведение на пострадалата, която след завръщането си в гр.София сезирала компетентните органи с жалба, адресирана до Специализираната прокуратура, което обяснявало и прилагането на жалбата към протокола, който бил приет като писмено доказателство по делото.

1

По –нататък, според прокурора, от заключението на приетата СППЕ се установявало, че към момента на инкриминираното деяние пострадалата е изпитала страх за здравето и живота си. Изразява становище, че съдът не следва да кредитира с доверие свидетелските показания на близките на подс.Б., които посочвали друга от действителната продължителност на разговора, която можело да бъде установена от приложените по делото разпечатки между двата абоната.

С оглед на гореизложеното, прокурорът пледира съдът да постанови осъдителна присъда по така повдигнатото обвинение, като наложеното наказание следвало да бъде индивидуализирано в размер около предвидения законов минимум. При такъв изход на делото съдът следвало да уважи предявения гражданския иск. Алтернативно моли съдът да обсъди наличието на обективните и субективни признаци на деянието по чл.293 от НК.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец –адв.Петров САК отправя молба към съда подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Счита, че както от субективна, така и от обективна страна подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че не можело да се кредитират с доверие показанията на свидетелите при режим на довеждане, тъй като те имали ясни спомени за факти и обстоятелства, които са в подкрепа на защитата и не до там ясни спомени за фактите в подкрепа на обвинението, които факти са се случили по едно и също време. Обръща внимание на наличието на роднинска връзка между тези свидетели и подсъдимия. Намира, че от писмените и гласни доказателства по делото безспорно се установило, че подсъдимият се е познавал с пострадалата и са били в близки отношения. Подсъдимият заявил, че тя е член на Съвета на директорите в дружеството, където той е председател на СД, поради което се съмнява, че там доверителката му е имена М. Н. или М. ***, както се е казвала, когато е била в брак.

Според повереника на ЧО и ГИ будело недоумение обстоятелството как през всичките тези години до датата на инкриминираното деяние подс.Б. не е променил името й в телефонния си указател.

В заключение адв.Петров моли съдът да уважи предявения граждански иск и да осъди подсъдимия да заплати на пострадалата претендирането обезщетение, ведно със законната лихва, както и сторените от ЧО и ГИ разноски, за които представя доказателство за извършеното им плащане.

Защитникът на подсъдимия – адв. Б. – САК в пледоарията си по същество на делото излага съображения за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс. Б.. Изразява становище, че извършването на инкриминираното деяние не било доказано по несъмнен и категоричен начин в хода на проведеното съдебно следствие с необходимите доказателства и доказателствени средства. Сочи, че обвинението е изградено единствено въз основа на показанията на пострадалата, която била заинтересована от изхода на делото, като тези показания не намирали потвърждение в останалия събран по делото доказателствен материал.

На първо място, защитата изразява несъгласие с тезата на прокурора, че не следва да се кредитират с доверие показанията на доведените свидетели. В тази връзка сочи, че провеждането на разпит на същите е бил отказан от РП – 2

Свиленград, която е наблюдавала разследването по досъдебното производство, като по този начин се е препятствало провеждането на обективно и пълно разследване. Акцентира на обстоятелството, че макар да не бил спорен фактът за провеждането на телефонен разговор между подс. Б. и св.Н., това се установявало единствено от свидетелските показания.

Справката, цитирана от прокуратурата и приложена към материалите на ДП не ставало ясно по какъв начин е присъединена към ДП. Към материалите на досъдебното производство имало приложено единствено едно писмо от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, че е изтекъл периода от шест месеца, в който се пази съответната информация. Ето защо, според защитата, изначално не ставало ясно дали изобщо е проведен такъв телефонен разговор, между кои лица, кога и къде.

На следващо място, защитата обръща внимание на съдържанието на проведения телефонен разговор, което се установило от събраните по делото доказателства, а именно: „Мери, как си? Нали знаеш, че вече не съм вътре, ти си умно момиче и знаеш, какво трябва и какво не трябва да говориш“.

В отправените от подс. Б. към св.Н. реплики не се съдържала никаква заплаха, не се цитирало никакво конкретно дело. В тази насока защитата сочи, че М. Н. била свидетелка по няколко дела – три или четири, като към настоящия момент дори не е била призовавана като свидетел по цитираното в обвинението НОХД.

По –нататък, според защитата несъстоятелна била поддържаната теза, че вследствие на нанесения й побой през *** г., М. Н. имала панически страх от Б., като в същото това време тя се явявала като свидетел по десетки дела срещу Б. без никакъв страх. Същата действала в група със свидетелите Д. С. и З. И., като насилствено завзели къмпинг „Каваци“. В медийни изяви Н. не отричала това да е вярно.

В заключение защитата аргументира изводът, че повдигнатото на подс.

Н. Б. обвинение не е доказано по безспорен начин и са налице основанията на чл.304 от НПК за признаване на подсъдимия за невиновен. При такъв изход на делото моли да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Подсъдимият Б. дава обяснения по обвинението. В същите разказва за познанството си със св.М. Н. и за наличието на конфликт на интереси в бизнес системата, която ръковод ел. Сочи, че заедно с М. Н. са членове на Съвета на директорите на „Елмакс“ АД -Троян, като по всяко време можел да й се обади по телефона служебно. Заявява, че във връзка с инкриминирания телефонен разговор св.М. Н. е давала интервю в жълтите медии, като е казала съвсем различни неща от разпита й пред съда. Категорично твърди, че по никакъв начин не е заплашвал М. Н. и разговорът им продължил не повече от минута и половина. След като разбрал с кого говори, подс.Б. я попитал дали е на морето, а тя му отговорила, че е при сестра си. Пожелал й всичко хубаво и така разговорът приключил.

В правото си на последна дума подс.Н. Б. моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Н. Й. Б. е роден на 1***. в гр. ***, обл. Хасково, българин, 3 българско гражданство, с висше образование, женен, директор на АКБ „***“, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********.

Подс.Б. и св.М. Н. се познавали от дълги години, тъй като последната от 2008 г. работела в холдинга „АКБ ***“. Н. била пълномощник на различни търговски дружества, управлявани от подс. Б. и неговата съпруга – св.*** Б.а.

Св.Н. дори била член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на някои от тези търговски дружества. Във връзка с необходимостта от комуникация по време на съвместната им работа, всеки от тях – подс.Б. и св.

Н., имал записан в паметта на мобилния си телефон абонатния мобилен номер, ползван от другия.

Св.М. Н. била в добри лични и служебни отношения с подс. Б. и съпругата му до месец февруари *** год., когато била нападната пред дома си и пребита от двама души, единият от които разпознала като част от охраната на подс. Н. Б.. След това отношенията им се влошили, но въпреки това св.Н. не изтрила от паметта на мобилния си телефон номерата на подс.Б. и съпругата му.

През 2018 год. било образувано досъдебно производство № 143/2018 г. по описа на Следствения отдел в Специализираната прокуратура, съответно на пр.преписка № 1503/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура. В хода на разследването по това досъдебно производство М. Н. била разпитана в качеството на свидетел. Впоследствие материалите по ДП били внесени с обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд, където било образувано НОХД № 2597/2019 г. по описа на същия съд. Един от подсъдимите по това дело бил Н. Й. Б., спрямо когото към 02.10.2021 г. била взета МНО „Домашен арест“, която мярка за неотклонение подс.Б. изпълнявал на домашния си адрес в гр. София, кв.“Кино Център Бояна“, ул.“Невена Коканова“ № 8.

На 02.10.2021 г. св.М. Н. била на гости на сестра си – св.Д. Х., в дома й в гр.А.град, обл. ***, ул.“Атанас Свещаров“ № 2.

След обед на същата дата св. Н. получила позвъняване на своя мобилен телефон, който ползвала със СИМ карта с № *** в мрежата на „Теленор България“ЕАД от мобилен номер, който тя била записала в телефонния си указател, като такъв на подс.Б., а именно – ***. Този телефонен номер подс.Н.

Б. ползвал от дълъг период от време, като същият бил част от номерата, ползвани от корпоративната група на „ВС ***“ АД в мрежата на мобилния оператор „А1 България“.

Св.Н. отговорила на повикването и веднага по гласа познала, че й се обажда Н. Б.. Същият я попитал как е, казал й, че е умно момиче и знае какво трябва да прави и говори. След това й казал, че няма лоши чувства към нея и пожелавайки й всичко хубаво затворил телефона.

Св.М. Н. се притеснила след проведения разговор с подс.Б., като решила, че същият е свързан с показанията й по делото срещу него, разглеждано от Специализирания наказателен съд (закрит), по което все още не била разпитана като свидетел.