Решение № 4249 от 03.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7041/2025
- Вид
- Решение № 4249
- Подписан
- 03.07.2025
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Мария Милкова Запрянова, Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4249 гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20251100507041 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278 от ГПК.
А. К. Р. е подал жалба срещу протокол за извършено разпределение от 30.05.2025г. по изп.д.
№496/2016г. на ЧСИ Г. Н.. Жалбоподателят сочи, че е извършено разпределение на сумата 58 340 лева, по следния начин: 8748,62 лева – законна лихва върху главницата от 27 000 лева за периода 03.02.2012г.-30.05.2025г. по изп. лист по по ч.гр.д. № 5370/2012г. на СРС, 66 състав; 29 768,30 лева - законна лихва върху главницата от 27 000 лева за периода 03.02.2012г.-30.05.2025г. по изп. лист по по ч.гр.д. № 5370/2012г. на СРС, 66 състав; 2028,30 лева – част от главницата в общ размер 27 000 лева по изп. лист по ч.гр.д. № 5370/2012г. на СРС, 66 състав; 611,34 лева – такса по т.26 от общо 2691,50 лева; 141,74 лева - такса по т.26 от общо 1886,72 лева; 540 лева – д.т. по ч.гр.д. № 5370/2012г. на СРС, 66 състав; 875,85 лева – адв. възнаграждение по ч.гр.д. № 5370/2012г. на СРС, 66 състав; 7973,96 лева – такси по т.3, т.5, т.10, т.11, т.13, т.20, т.31, т.26 от ТТРЗЧСИ /т.2.2 от разпределение от 30.05.2025г./.
Жалбоподателят твърди, че при разпределението неправилно са приложени нормите относно привилегиите и редът на удовлетворение, който следва от тях – чл.136, ал.1 ЗЗД; неправилно е приложен чл.76 ЗЗД; неправилно е приложена нормата на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, както и че е налице грешка в пресмятането.
Сочи, че неправилно са разпределени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 7973,96 лева, както и че в разпределението не е участвал присъединен по право кредитор – ТД НАП – който към датата на разпределението имал вземания от длъжника по изп.д. № 4482/2013г. в размер над 100 000 лева.
1
Жалбоподателят моли разпределение от 30.05.2025г. да бъде отменено.
В законоустановения срок срещу частната жалба не са постъпили възражения.
В мотиви по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ Н. излага доводи за правилност на извършеното разпределение.
Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимен субект в изпълнителното производство, съгласно разпоредбата на 436, във вр. с чл. 435 от ГПК, поради което е допустима.
От фактическа страна се установява, че изп.д. №496/2016г. на ЧСИ Г. Н. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.04.2012г., въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5370/2012г. на СРС, 66 състав, с който А. К. Р. е осъден за плати на Ц. Н. Д. сумите 27 000 лева – главница, ведно със законната лихва от 03.02.2012г. до окончателното плащане и 1397,85 лева – разноски.
По изп.д. №496/2016г. на ЧСИ Г. Н. са присъединени взискателите ТД НАП за сумата 2343,08 лева /съгласно удостоверение от НАП с вх. № 2534/25.08.2022г./, Столична община – район Младост за сумата 345,15 лева /съгласно удостоверение вх. № 2806/30.05.2025г./; както и „Агенция за събиране на вземанията“ АД, съгласно удостоверения на ЧСИ М.
Петков по изп.д. № 2443/2021г. и изп.д. № 5046/2016г.
През 2023г. по молба на взискателя Ц. Н. Д. са наложени обезпечителни мерки – възбрана на 1/6 ид.ч. от ПИ с ид. № ***, целият с площ 1144кв.м. и 1/3 ид.ч. от гараж с ид. № *** със ЗП 34 кв.м., находящи се в гр. София, р-н Младост, ул. ********* На 18.04.2024г. бил съставен протокол за извършен опис на горните имоти.
На 09.05.2025г. била извършена публична продан. Съставен бил протокол за отваряне на наддавателни предложения от 09.05.2025г., от който се установява, че в наддаването е участвал само взискателят Ц. Н. Д., който е предложил сумите 46 810 лева за първия имот и 11 530 лева – за втория и бил обявен за купувач.
На 30.05.2025г. ЧСИ Г. Н., извършил разпределение на постъпилата сума в общ размер 58 340 лева, както следва:
1. сумата в общ размер 47 312,27 лева разпределил в полза на взискателя Ц. Н. Д.
2. 2343,08 лева – в полза на ТД на НАП – София;
3. 3390,66 лева – в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ АД;
4. 345,15 лева – в полза на СО – район Младост;
5. 4948,84 лева –в полза на ЧСИ Н..
Установява се, че ТД НАП е конституирана като взискател въз основа на удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК от 11.11.2016г. и от 11.08.2022г. /л. 30 и л.295 от изп.д. №496/2016г. на ЧСИ Г. Н./ за сумата 2343,08 лева.
На 20.05.2025г. ЧСИ Г. Н. изпратил на ТД НАП уведомление по ДОПК и искане за справка, за насрочване на предявяване на разпределение на 30.05.2025г., като указал в срок най-късно 2 до 27.05.2025г. да бъде предоставена актуална информация относно наличие или липса на задължения за длъжника А. К. Р.. В уведомлението е указано, че при неполучаване на отговор в посочения срок ще се смята, че няма такива /задължения/ и постъпилите суми по делото ще бъдат преведени на взискателя. Съобщението е получено от ТД НАП на 21.05.2025г., видно от удостоверяване върху самото него.
Същото уведомление е изпратено на СО – райно Младост, като на 30.05.2025г. е получен отговор, от който е видно, че задълженията на А. К. Р. за имотите, срещу които е насочено изпълнението, са в размер на 128,35 лева +22,31 лева – данък недвижим имот и 165,22 лева + 29,27 лева – такса битови отпадъци.
ТД НАП изпратило отговор на 02.06.2025г. /видно от пощенско клеймо на приложеното копие от пощенски плик/, от който е видно, че Ц. Н. Д. има задължения за ДОО и осигуровки в общ размер 3706,40 лева, както и че за лицето в НАП е образувано изп.д. № 4482/2013г. за главница в размер 110 793,57 лева и лихви в размер 86 782,26 лева.
От правна страна съдът намира следното: съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между вземанията на другите взискатели по съразмерност. Разпределението само по себе си е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично плащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му — на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението.
Редът за удовлетворяване на вземането се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (чл. 136, ал. 3 от ЗЗД).
Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение. При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели . /Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК/
В случая следва да се посочи, че оплакванията в жалбата са бланкетни, без да са посочени конкретни грешки на ЧСИ при определяна на кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и техните привилегии или конкретни грешки в пресмятането. Относно разноските следва да се посочи, че основанието за тяхното начисляване и размерът им 3 подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК и не подлежи на контрол при преценка за законосъобразността на разпределението. Не се установява по изп.д. №496/2016г. на ЧСИ Г. Н. да са разпределени такси в размер на 7973,96 лева, а видно от протокола, таксите, които са разпределени по т.1, касаят вземания за разноски по принудителното изпълнение, а таксите, разпределени към ЧСИ, са в размер на 4948,84 лева и те са разпределени съразмерно по реда на чл.136, ал.3 ЗЗД, доколкото са от един и същи ред /хирографарни вземания/ с тези на взискателите Ц. Н. Д. и „Агенция за събиране на вземанията“ АД.
Както беше посочено, в разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. До деня на изготвяне на разпределението 30.05.2025г.
ТД НАП е била присъединен по право взискател със сумата 2343,08 лева. Уведомление за по-висок размер на задълженията е постъпило след извършване на разпределението, поради което същото не е могло да се отрази в него. Вземанията по изп.д. № 4482/2013г. не са присъединени по изп.д. №496/2016г. на ЧСИ Г. Н., поради което и не могат да бъдат включени в обжалваното разпределение.
Относно оплакването, че при разпределението неправилно са приложени нормите относно привилегиите и редът на удовлетворение, който следва от тях – чл.136, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл.136, ал.1 ЗЗД в случая се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени следните вземания 1. вземанията за разноски по принудителното изпълнение - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби. В случая редът на привилегиите е спазен, като са погасени вземанията за разноски по принудително изпълнение, изцяло са погасени вземанията на общината за данъци върху недвижимите имоти, вкл. такса смет, както и вземанията на държавата, които са били предявени до датата на разпределението. Вземанията на взискателите Ц. Н. Д. и „Агенция за събиране на вземанията“ АД са удовлетворени съразмерно, като такива от еднакъв ред.
Не става ясно в каква връзка е направено оплакването за неправилно приложение на чл.76 ЗЗД. Ако се касае за реда, посочен в чл.76, ал.2 ГПК, следва да се посочи, че чл.136 ЗЗД определя начина на удовлетворяване на вземанията за разноските, лихвите и главницата, като видно от протокола този ред е спазен – погасени са вземанията за разноски, лихви и частично главница.
Не се установява неправилно приложение на нормата на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, нито грешка в пресмятането. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В случая съразмерно са удовлетворени 4 вземанията, които не се ползват с привилегии – на взискателите Ц. Н. Д. и „Агенция за събиране на вземанията“ АД, както и на ЧСИ за начислени разноски, които не са свързани с конкретния изпълнителен способ.
По изложените мотиви съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. К. Р. с ЕГН **********, гр. София, ул.
********* ет.1, жалба срещу протокол за извършено разпределение от 30.05.2025г. по изп.д.
№496/2016г. на ЧСИ Г. Н..
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5