Решение № 248 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. П., 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500150 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №718/07.06.2024г., постановено по гр.д.№3011/2023г. по описа на РС- П. е осъден „Торос- 14“ ООД, ЕИК 203037600, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Д.Д.“ №76, представлявано от Х.Н.Х., да заплати на „Теу Б.“ ООД, ЕИК 205919002, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1766, район „В.“, ул.“В.К.“ №9, ет.1, офис 1.3, представлявано от управителя В.С.С., със съдебен адрес: гр.С., район Красно село, ул.“Д.“ №18, ет.1, ап.3 сумата в размер на 9434,92лв.- главница, представляваща стойността на фактура №3000004532/10.11.2022г. /с дата на падеж 11.11.2022г./ за незаплатени такси за съхранение и задържане на контейнери (демюрейджи) за превоз на стоки, сумата в размер на 824,02лв.законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 12.11.2022г. до 13.08.2023г., както и разноски по делото в общ размер на 2851,40лв., като е отхвърлен иска за мораторна лихва над размера от 824,02лв. до претендирания с исковата молба размер от 824,06 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Торос- 14“ ООД, чрез пълномощника му адв.Х. Б. С..

1

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила, постановено е при непълнота на доказателствата, както и е необосновано.

Относно материалния закон се твърди, че той е нарушен, с действията на първоинстанционния съд, като същия не е задължил ищеца да представи „спедиционния договор“, с което действия първия не е успял да се запознае със сроковете за доставка, уговорени между страните.

Визира се, че в постановеното решение се цитира становището на ищцовата страна, „че съгласно уговорките, контейнерите са превозени с железопътен транспорт от пристанище Солун до ж.п.гара С. на 2 пратки- на 06.10.2022г.- 5 контейнера и на 08.10.2022г.- 9 контейнера. Съгласно инструкциите на ответника са му доставяни всеки ден по два контейнера със сухопътен транспорт от ж.п.гара С. до получателя в гр.П..“.

Приема се, че това не отговаря на истината, тъй като по договор контейнерите трябва да се доставят до гр.Пещера. В този смисъл се сочи, че видно от приложените към исковата молба писмени доказателства- Първата доставка до „Торос- 14“ ООД, видно от датата на товарителниците приложени по делото е от 12.10.2022г., последната съгласно тези писмени доказателства е от 19.10.2022г., т.е. твърди се, че забавянето е в дружеството- ищец.

Сочи се, че дружеството- ответник няма задължение по този договор да транспортира въпросните контейнери от С. до гр.Пещера, като това е задължение на „Теу- Б.“. В тази връзка се визира, че съдът неправилно е възприел, че доставките са в срок и забавянето е за сметка на „Торос- 14“ ООД.

Твърди се, че мотивите на първоинстанционният съд са неясни, като последния сам си противоречи, като сам цитира, че доставките са уговорени между страните и че „Организирането и извършването на транспорта от пристанище Солун, Гърция до получателя на стоката в гр.Пещера, Б., ответното дружество „Торос- 14“ ООД възложило на ищеца „Теу- Б.“ ООД…“ Ищцовото дружество поело организацията и реализацията на избрания от ответника вид и начин на транспорт.“.

Твърди се, че в случая, процесните контейнери пристигнали на пристанище Солун на 03.10.2022г. и следователно свободния период, в който 2 те се ползват без заплащане след разтоварването им от кораба е от 03.10.2022г. до 09.10.2022г., включително. От следващият ден- 10.10.2022г. се дължи такса за съхранение и задържане в размер на 30 евро на ден за контейнер. В тази връзка по отношение на свободния период се твърди, че той е изтекъл по вина на Дружеството- превозвач и това се потвърждава от приложените от самото дружество товарителници със съответните дати.

Сочи се, че съдът не е взел предвид изслушаната и приета съдебнотехническа експертиза, която изрично е доказала, че въпросният имейл, всъщност са два различни.

Иска да се обърне внимание, че първият действителен имейл е от дата 14.02.2023г., в който се говори за свободен период и такса от 30 евро на ден на контейнер.

Искането е да се отмени изцяло решението, като се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят съдебно- деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Теу Б.“ ООД, чрез управителя Е.Т. чрез пълномощника му адв.К. е постъпил писмен отговор.

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна. В този аспект се визира, че съдът правилно в мотивите си посочва, че между страните няма спор за уговорения транспорт и съпътстващите го услуги.

Въззивникът е приел изпълнението по извършения транспорт без забележки и е осчетоводил всички фактури във връзка с извършването му, посочил ги е в дневниците за покупките си, както е и ползвал данъчен кредит за тях.

Ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил изпълнението, нито е навел някакви доводи за забава в изпълнението до подаване на отговора на исковата молба. Не е възразил по нито една от товарителниците, а ги е приел и подписал чисто. „Торос- 14“ ООД е заплатило всички фактури, касаещи транспорта, респективно признанието за дължимост на цената на извършените спедиторски услуги е скрепило и с плащане.

Сочи се, че единствения спор между страните по повод процесния транспорт се явява дължимостта на каса „демюрейдж“ /такса задържане/ на процесните контейнери след изтичане на свободния срок.

3

Твърди се, че в конкретния случай е доказано по делото и първоинстанционният съд правилно е приел в обжалваното решение, че ответникът /въззивникът/ е бил уведомен за такса демюрейдж, както с писмената кореспонденция между дружествата /имейлът от 29.09.2022г./, а така също този факт е потвърден и от св.Панайотова.

Визира се, че същевременно правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че ответника не е реагирал и не се е възпротивил с изявление до ищеца на начислените му такси, като в случая приложим е и чл.292, ал.1 от ТЗ.

Сочи се, че ответникът не е доказал неистинност на имейлсъобщението, с което е бил уведомен за дължимите такси за задържане.

Твърди се, че от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура, с която са начислени и индивидуализирани дължимите от ответника такси „демюрейдж“ е осчетоводена от ищеца и е декларирана в дневниците за продажби, което съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ е доказателство за това вземане. Обратно, щом ответникът е узнал своевременно, не е възразил, но и не е осчетоводил процесната фактура, то той е действал в нарушение на изискванията на Закона за счетоводството за вярно и точно отразяване на икономическите операции, респективно съгласно чл.55, ал.2 не може да се позовава на липсата на запис в счетоводните му книги.

Искането е да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.

Моли се за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

С Определение №3126/30.10.2024г., постановено п гр.д.№3011/2023г. по описа на РС- П. е оставено без уважение искането на ответника инкорпорирано в подадената въззивна жалба и уточнено с молба с вх.

№22351/2024г., с правно основание по чл.248 от ГПК- за изменение на Решение №718/07.06.2024г., постановено по гр.д.№3011/2023г. по описа на РС- П., в частта за разноските, чрез тяхното намаляване.

Против това определение е постъпила частна жалба от „Торос- 14“ ООД, чрез пълномощника му адв.Х. Б. С..

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и неоснователно е 4 присъдил разноски, съгласно постановения диспозитив на последния.

Визира се, че самият съд в изложението си на обжалваното решение, правилно е посочил дължимите суми по иска, а именно- съгласно Наредба №1, дължимото възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 е 1244лв. без ДДС и 1492лв. с ДДС, а по втория иск, сумите са както следва: 400лв. без ДДС и 500лв. с ДДС.

Твърди се, че съдът да се обоснове сочи продължителността на самите заседания, причините за отлагане и сложността на самия иск, като не се взема под внимание, че отлагането на едното заседание е по вина на представителя на ищцовото дружество, а именно, самият той още от предходното е знаел, че по същото време има заседание в съда в гр.Стара Загора. На второ място относно правната и фактическа сложност, с която се обосновава първоинстанционния съд не се взима предвид, че тези искове се явяват рутинни и на трето място се задава въпроса, какво сложно има в иск с правно основание по ЗЗД.

Предвид на тези съображения се приема, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон, съществено са нарушени процесуалните правила, определението е постановено при непълнота и неспазване на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438.

Искането е да се отмени обжалваното определение, в частта за разноските, като се присъдят посочените от съда минимални размери.

В срок на постъпилата частна жалба е постъпил писмен отговор на същата от страна на „Теу- Б.“ ООД, представлявано от управителя Е.Т. чрез пълномощника му адв.В. В. К..

Твърди се в същия, че подадената частна жалба е неоснователна. В тази насока се сочи, че съдебният процес в първоинстанционното производство се е състояло в разглеждане на два отделни обективно съединени иска- за дължимо заплащане на такси демюрейдж и за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Посочва се, че за всеки от исковете се дължи отделно възнаграждение.

Делото се е гледало в няколко заседания и е било със степен на фактическа и правна сложност напълно оправдаваща платения адвокатски хонорар. В този смисъл са и изложени доводи.

5

Искането неоснователна. е да се отхвърли подадената частна жалба, като

В съдебно заседание, за жалбоподателят „Торос- 14“ ООД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.Х. С.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена. Моли за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата- „Теу Б.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.В. К.. От пълномощникът се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъде отхвърлена, както и частната такава. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от „Теу Б.“ ООД, против „Торос- 14“ ООД, представлявано от Х.Н.Х., с която са предявени искове, с правно основание чл.361 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в същата, че между „Торос- 14” ООД /възложител/ и „Теу Б.” ЕООД /спедитор/ има договорни отношения, по силата на които „Теу Б.” ЕООД е извършил спедиторски услуги на „Торос- 14” ООД по възлагане от последния.

Твърди се, че ответникът е договорил с изпращача на стоката- „JINKO SOLAR CO“ LTD, WEN YANG, Китай да организира и за негова сметка да достави соларни панели, 14 контейнера, 280 палета, 339 360 кг., 924 куб.м. с морски транспорт от пристанище Нингбо, Китай до пристанище Солун, Гърция. Организирането и извършването на транспорта от пристанище Солун, Гърция до получателя в гр.П., Б. „Торос- 14” ООД възлага на „Теу Б.” ЕООД.