Решение № 2265 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2265 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110217891 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. М., ЕГН **********, чрез адв.Б. Х., срещу Наказателно постановление № 24-4332-028979/27.11.2024 г., издадено от Началника Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.08.2024 г., в 14:50 часа, в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от бул.“Вл.Вазов“ към ул.Околовръстен път и срещу № 421 управлява личния си лек автомобил марка "Мерцедес С550 4МАТИК" с рег. № ... със скорост от 107 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е установена със система за видеоконтрол "CORDON – M2" № MD1193.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че не става ясно дали наказващият орган е изпълнил процедурата, вменена му с правната норма на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а именно преди да издаде обжалваното НП да провери съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, да 1 прецени събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, категорично да приеме, че вмененото административно нарушение е извършено виновно. На следващо място се поддържа, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото в случая самото заснемане има функцията на АУАН и срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Акцентира се, че вмененото нарушение на жалбоподателя е заснето и установено на 10.08.2024 г., а АУАН е съставен на 11.11.2024 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок. Отделно от това се поддържа, че липсва посочване на конкретно място на извършване на вмененото нарушение, както в АУАН, така и в процесното НП.

По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Х., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и в допълнение излага, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал.

4 от ЗАНН и на чл. 34 ЗАНН; счита, че съставеният протокол за използването на АТСС не съдържа изискуемите реквизити, с което и при използването на конкретното техническо средство не са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условието и реда за използване на АТСС. Сочи се, че попълнената от жалбоподателя декларация е била попълнена и подписана при неясни спомени за часа на конкретното нарушение, но същевременно се навежда, че неправомерно същата е отказана да бъде приета от младши автоконтрольор Атанасов, с което действие процедурата по издаване на наказателното постановление се счита за опорочена. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на 2 жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON – M2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 21.03.2024 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер MD 1193 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 035-СГИСИС/21.03.2024 г.

На 10.08.2024 г. в 14:50 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от бул.“Вл.Вазов“ към ул.Околовръстен път, жалбоподателят В. В. М. управлявал личния си лек автомобил марка "Мерцедес С550 4МАТИК" с рег. № .... Срещу № 421 на бул. "Ботевградско шосе" горепосочената видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с фабричен номер на устройството MD1193, заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 111 км./час (преди приспадане на толеранс), при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, 3 съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на видео-радарната система.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. На 11.11.2024 г. жалбоподателят В. В. М., в качеството си на собственик на посоченото МПС марка "Мерцедес С550 4МАТИК" с рег.

№ ..., подал декларация в ОПП- СДВР, в която декларирал, че на 10.08.2024 г. около 14:50 часа автомобилът му се е управлявал от А. Д. М., с ЕГН **********. Същевременно и в присъствието на жалбоподателя М. на място в ОПП – СДВР, свидетелят В. възпроизвел изображенията от процесното нарушение, заснети с видео-радарната система и установявайки, че на същите ясно е заснет именно жалбоподателят като водач на МПС, приел попълнената декларация от М. при отказ.

С оглед така установеното и на същата дата – 11.11.2024 г. В. – младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 0619975/11.11.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал с възраженията, че автомобилът не е шофиран от него и получил екземпляр от същия.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 24-4332-028979/27.11.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 28.11.2024 г., който на 03.12.2024 г. депозирал жалба срещу него, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. В.; справка АИС-КАТ по отношение собствеността на процесния лек автомобил; декларация от В. В. М., извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол от 4 последваща проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 10.08.2024 г., фотоснимки, ежедневна форма на отчет, призовка и покана за доброволно изпълнение, справка "Картон на водач", копие от заповед № 513з9360/13.09.2024 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 8121к12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно със схема на организацията на движението в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“ срещу № 421, с посока на движение от бул.“Вл.Вазов“ към ул. Околовръстен път към 10.08.2024 г., включително с данни за въведеното ограничение на скоростта за движение, сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с видео-радарната система тип CORDON М2, справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, съдържаща данни за конкретното място, отговарящо на GPS координати N42.709135, E23.427703, ведно със схема.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел В., от които се установява, че последният е съставил АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на процесното нарушение, както и въз основа на собствените си възприятия относно субекта на нарушението, след като е възпроизвел снимковия материал от процесното нарушение в присъствието на нарушителя. Необходимо е да бъде посочено, че по отношение на авторството на нарушението липсва и спор в производството.

При анализа на приложените по делото извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване и протокол от последваща проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., настоящият състав взе предвид факта, че същите се отнасят именно до техническото средство, използвано при установяване на процесното нарушение. Видно от посочените писмени доказателства процесната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено 5 нарушението /с фабричен № MD 1193/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км. /час и +/3% при измерена скорост над 100 км./час. При анализа на изложените дотук данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до годността на техническото средство, използвано за установяване на процесното нарушение, съдът счита същите за пълни, ясни и обективни, поради което намира, че липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на приложения по делото снимков материал – извлечение от паметта на техническото средство – снимка № 0619975. При анализа на посоченото веществено доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта, че същото е съставено чрез използването на одобрен тип измервателно средство по смисъл на Закона за измерванията, което е преминало последваща проверка на техническата си изправност. Ето защо, съдът се позова на обсъждания снимков материал по отношение на времето и мястото на извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на процесното МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение от 111 км/ч.