Определение № 1963 от 17.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1675/2026
- Вид
- Определение № 1963
- Подписан
- 17.06.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1963 гр. София, 17.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000501675 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ищеца – Стукадорсплейн В.О.Ф., регистирано в Нидерландия с № 94705526, чрез адв. К. срещу определение № 151 от 17.04.2026 г. постановено по т.д. № 20261800900019 по описа на Софийски окръжен съд за 2026 г., с което е прекратено производството по исковата му молба срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113.
Частният жалбоподател/ищецът – Стукадорсплейн В.О.Ф. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че извънсъдебната претенция от А.
Д. до застрахователя е предявена на 07.03.2025 г. С писмо изх. № 1992/1/ от 18.03.2025 г., ответникът е отказал да изплати обезщетение поради недоказана вина на водача на застрахования. „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в това писмо изрично е изразило позиция, че отговорността на дружеството не следва да се ангажира. Отделно акцентира, че в молбата от А. Д. е предявена претенция за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Според частния жалбоподател, от гореизложеното било видно, че е спазена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ и не са налице условията за прекратяване на производството по иска на Стукадорсплейн В.О.Ф. В този смисъл била и съдебната практика – определение № 1015 от 02.04.2026 г. по к.т.д. № 2417/2025 г. по описа на ВКС, І т.о. Представя копие от молбата на А. Д., с която е предявил претенцията си пред застрахователя. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба е връчен на ответника - „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, който не е подал писмен отговор.
Първоинстанционният съд неправилно е връчил препис от частната жалба на ответника, 1 който не е страна в това производство, на основание чл. 130, пр. второ ГПК.
Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване с частна жалба, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Ю. Д. и Стукадорсплейн В.О.Ф., регистирано в Нидерландия срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.
Стукадорсплейн В.О.Ф. претендира сумата от 17 058,47 евро за причинените и имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, представляващи пропуснати ползи в размер на 10 665,30 евро и претърпени загуби в размер на 6 393,17 евро.
За да прекрати като недопустимо производството по предявените искове от юридическото лице, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че същите са недопустими, тъй като са предявени преди изпълнението на изискванията по чл. 380, ал. 1 от КЗ – отправяне на писмена покана до застрахователя, както и преди изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.
Въззивния съд приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, са въведени три специални положителни процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск – 1. застрахователят не е платил в тримесечен срок от предявяването на претенцията пред него; 2. застрахователят е отказал да заплати обезщетение; 3. увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От тези специални процесуално предпоставки, поне една трябва да е налице за надлежно/допустимо/ предявяване на иска.
С писмо изх. № 1992/1/ от 18.03.2025 г., „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е отказал да изплати обезщетение на А. Д. и С. М., поради недоказана вина на водача на застрахования. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че Стукадорсплейн В.О.Ф., регистирано в Нидерландия е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция. Обстоятелството, че застрахователят е отказал писмено да изплати застрахователно обезщетение на физическото лице, не означава, че този отказ е направен и се отнася, и за юридическото лице, което не е отправяло претенцията си. В процесната хипотеза, всяко едно от лицата е самостоятелен правен субект/физическо и юридическо лице/ и се претендират различни вреди. Действията извършени от физическото лице имат значение само и единствено за него. Тези действия нямат никакво значение, по отношение на юридическото лице, което не е отпрявяло покана до застрахователя за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза и претърпяна загуба.
В случая, цитираното от ищеца определение на ВКС не намира приложение, тъй като е разгледан случай, при който е постановен отказ по отношение на лицето, което е предявило исковата си претенция срещу застрахователя.
Ирелевантно за това производство е обстоятелството, че в молбата от А. Д. е предявена 2 претенция за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК: „Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд“.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 151 от 17.04.2026 г. постановено по т.д. № 20261800900019 по описа на Софийски окръжен съд за 2026 г., с което е прекратено производството по исковата молба от Стукадорсплейн В.О.Ф., регистирано в Нидерландия с № 94705526 срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на Стукадорсплейн В.О.Ф., при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3