Решение № 113 от 26.06.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Габрово, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200930 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. М. И. от гр. Трявна, ул. „*********” № 15, ЕГН:

**********, против Наказателно постановление № 2510500255/20.11.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от Министъра на земеделието и горите.

В жалбата се отрича извършване на вмененото деяние поради негова субективна несъставомерност и се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се представлява от своя договорен защитник адв. Г. Н. от АК – Велико Търново, който като допълнителни мотиви на претендираната отмяна на обжалвания санкционен акт посочва още допуснати процесуални нарушения по чл. 40, ал.1 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, второто от които свързано с непосочване точното място на нарушението и негови съществени описателни елементи. Също така се мотивира неяснота на атакуваното Наказателно постановление касателно 1 точно нарушената според АНО законова разпоредба. Отделно от това още веднъж е заявена липсата на субективна представа у жалбоподателя за установените в обекта две лица без право на достъп, както и се акцентира на предприетите незабавни действия от негова страна за тяхното отстраняване от сечището. Претендира и присъждане на направените от неговия подзащитен деловодни разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. А. Ц., която се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, мотивирайки доказаност на извършеното нарушение под формата на виновно бездействие от страна на С. И. спрямо ясно разписано негово контролно задължение. На последно място намира за неоснователни възраженията за процесуални недостатъци в процедурата по санкциониране на дееца и в атакуваното Наказателно постановление и поради това моли за неговото потвърждване.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На жалбоподателя в качеството на лицензиран лесовъд на частна практика било издадено позволително за сеч № 0810457/28.02.2025 г. в отдел № 33, подотдел „к”, находящ се в землището на гр. Габрово, указващ като период за извършването на посочената дейност от „Вуд Трейдинг“ ООД 03.03.2025 г. – 20.12.2025 г. На 23.06.2025 г. при проверка служителите на АНО К.К. и Т. Г. установили да товарят дървесина в сечището няколко лица, вкл. К.Е. Й. и Н.А.А., за които след направена справка установили, че нямат разрешение за достъп до обекта. За така констатираното проверяващите 2 сигнализирали С. И., който към този момент бил ангажиран с експедиране на дървесина. След като провел разговор с управителя на „Вуд Трейдинг“ ООД С. М. и установил липсата на разрешение за достъп, жалбоподателят незабавно разпоредил на К.Е. Й. и Н.А.А. да напуснат сечището.

Същевременно така установеното проверяващите вписали в Констативен протокол серия В, № 012121/23.06.2025 г., като впоследствие за извършеното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии против жалбоподателя бил съставен и АУАН № 2510500255/24.07.2025 г. от свидетелите П. Й., Н. М. и Т. Р..

Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на С. И. на 25.11.2025 г., а на 08.12.2025 г. е депозирана и жалбата, станала причина за образуване на настоящото дело.

На преден план съдът намира за категорично доказана така приетата по – горе фактология, стъпвайки върху изключително категоричните, еднопосочни и последователни показания на свидетелите К.К. и Т. Г., осъществили процесната проверка. И двамата изключително точно и безпротиворечиво описаха, че при нея са установили на 23.06.2025 г. в сечище, находящо се в отдел № 33, подотдел „к”, находящ се в землището на гр. Габрово, две лица - К.Е. Й. и Н.А.А., които извършвали добив на дървесина под формата на товарене на вече отсечени дървета в товарен автомобил. По отношение централните за процеса факти в заявеното тях няма абсолютно никакви противоречия в противовес с възражението на защитата.

Освен това разпитаните като свидетели З.Т. – водач на този товарен автомобил, както и и Н.й Гичев – горски стражар, участвал в извършвана на място експедиция на дървесина, изцяло потвърдиха това фактическо положение. От приложеното позволително за сеч № 0810457/28.02.2025 г. пък е видно, че то е издадено на името на С. И. в качеството му на лицензиран лесовъд. По делото също така е налична и справка на хартиен носител от информационната система на ИАГ, съгласно която горецитираните две лица няма разрешение за достъп до сечището. На последно място тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя, респ. от обективна страна изследваното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е категорично доказано.

От страна на защитата е направено възражение за негова субективна несъставомерност с оглед факта, че цитираните две лица са били извикани от 3 техни познати за да им помогнат за дърводобива в обекта без знанието и позволението на С. И., което обаче е правно неиздържано. Лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, какъвто безспорно се явява и жалбоподателят, имат изчерпателно изброени в чл. 12б, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. организационни и контролни задължения за всяко съответно сечище, едно от които е да не допускат в него лица без получено разрешение за достъп до него. Тоест те така трябва да организират работния процес с всички участници в него, че да ограничат навлизането на лица без право на достъп в сечището във всеки един момент от процеса по добив на дървесина, като по делото е установено именно такова едно забранено от закона фактическо положение, което доказва виновната пасивност на лицето по чл. 108, ал.2 от ЗГ по отношение на това конкретно задължение. Видно от приложената справка жалбоподателят е имал достъп до информационната система на ИАГ и във всеки един момент е бил в състояние да провери кои лица имат право на достъп до сечището.

Действително съдът приема с оглед показанията на С. М., че С. И. в случая не е действал умишлено, доколкото не е бил наясно с местонахождението на лицата К.Е. Й. и Н.А.А., но е проявил непредпазливост по отношение на това обстоятелство, доколкото е могъл и е бил длъжен да вземе такива организационни мерки, че изначално да не допусне тяхното навлизане в сечището. Непредпазливите деяния обаче по силата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН не се наказват само в изрично предвидените случаи, а настоящият категорично не е такъв, респ. АНО правилно е пристъпил към санкциониране на жалбоподателя.

Липсват допуснати в хода на проведеното административно производство процесуални нарушения, като на първо място отсъства такова при актосъставянето. Това действие безспорно е осъществено не от извършилите проверката и констатирали нарушението служители на АНО, а от техни колеги, но законодателят в чл. 40, ал.3 от ЗАНН е дал възможност за именно едно такова отклонение от общото правило и актосъставяне от трети лица с изрично отбелязване на това в самия АУАН, което в случая е и направено. Ето защо порок в сочения смисъл не е налице и правото на защита на С. И. е спазено в пълнота. Отсъстват текстови пропуски в описанието на нарушението в атакуваното Наказателно постановление, в което изключително ясно е упоменато на преден план мястото на извършването му, а именно отдел № 33, подотдел „к”, находящ се в землището на гр. Габрово.

4

Липсва задължение, а и обективна необходимост, за абсолютно прецизиране точно къде в сечището са установени лицата К.Е. Й. и Н.А.А., доколкото несъмнено доказан е фактът, че те са били в неговите предели без издадено за това разрешение за достъп, т.е. ирелевантно за предмета на изследване е в коя конкретна част от него са били при проверката.

Отсъства описателен дефект по отношение непосочване точния вид на дейност, която се е извършвала в сечището към 23.06.2025 г. Безусловно АНО е вписал, че там към този момент е имало активен добив на дървесина по смисъла на т.21, пар. 1 от ДР на ЗГ, което категорично потвърждават всички разпитани по делото свидетели. Никаква по-голяма конкретизация на извършваните дейности не е необходима при доказания факт, че сечището към процесната дата е било активно и всички разпоредби на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии са били задължителни за спазване. Самото процесно деяние също така е описано достатъчно изчерпателен начин, позволяващ на С. И. да е изцяло наясно какво точно му се вменява.

Правилно приложена е и санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите, предвиждаща административно наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, при цялостно или несвоевременно изпълнение на възложени му контролни задължения. В случая АНО също така и словесно достатъчно ясно е посочил, че жалбоподателят не е следил за спазване забраната на чл. 12б, ал.1, т.4 от от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии в сечището да влизат само лица с надлежно издадено разрешение за достъп, т.е. вменил му е цялостно неизпълнение на конкретно контролно правомощие. Без правно значение за точната квалификация на извършеното е въпросът за последващото поведение на С. И., което законосъобразно е взето предвид само и единствено при фиксиране на съответната санкция в минимален размер. Ето защо и по горните съображения атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. М. И. дължи заплащане на направените от Регионална дирекция по горите - Велико Търново деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2510500255/20.11.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите на С. М. И. от гр. Трявна, ул. „*********” № 15, ЕГН:

**********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от Министъра на земеделието и горите.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. М. И., с ЕГН:

**********, да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 /седемдесет/ евро.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Габрово, 26.06.2026 г.