Решение № 755 от 17.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3311/2024
- Вид
- Решение № 755
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Бонка Дечева, Атанас Кеманов, Ваня Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал.2, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 755 гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Дечева
Членове:
Ваня Атанасова
Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103311 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
По касационна жалба, подадена от Н. С. П., ЕГН [ЕГН] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 26.04.2024 г. по гр.д.№ 85/2024 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1262/07.12.2023 г. по гр. д. № 1335/2023 г. на Районен съд – Перник. С последното е отхвърлен, предявеният от касатора положителен установителен иск да се признае на установено по отношение на Г. А. С., че той е собственик на основание придобивна давност на 1/2 ид.ч. на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „Е“, ет. 3, ап. 128 с идентификатор ***, който се намира в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, който апартамент се състои от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе № 3 с полезна площ от 4,22 квадратни метра, както и 0,98 % идеални части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивна давност, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства в съвкупност и във взаимната им връзка и необоснованост на изводите, че ищецът е допуснат в имота и е осъществявал само търпими действия, а не е владял имота заедно с наследодателката на 1 ответницата.
Ответницата по касация оспорва касационната жалба, счита, че доказателствата са обсъдени всестранно, а изводите са обосновани и в съответствие със съдебната практика. По същество счита иска за неоснователен, защото ищецът не е бил владелец.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По делото е установено следното:
А. А. Р. купува с нот. акт № 139, т.2 /17.10.2001 г. на нотариус с рег. № 062 процесния апартамент за сумата 6000 лв., от която 3000 лв. внесени от нейно име по сметка на купувача и 3000 лв. – заплатени чрез отпуснат на нея кредит за закупуване на жилище, обезпечен с ипотека върху същото. Заемът е изплатен и с молба изх. № 1878 от 12.04.2006 г. ипотеката върху жилището е заличена на 13.04.2006 г. А. А. Р. е починала на 04.12.2022 г. и единствен неин наследник е дъщеря й Г. А. С. – ответница по делото. Безспорно е между страните, че още преди придобиването на спорното жилище, Н. П. и А. Р. са живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство, което е продължило над 21 години до смъртта на последната на 04.12.2022 г., като първоначално са живели на квартира, а след закупуването на жилището, са живели в него. В жилището, заедно с А. и Н. е живяло и детето на ответницата от първия й брак, за което двамата са се грижили. След смъртта на А., жилището се обитава само от ищеца.
Според показанията на свидетелите К. М. /без родство със страните, живуща в съседния апартамент, с непосредствени възприятия/ и В. С. /племенник на ищеца/, Н. винаги е полагал грижи за поддръжка на спорния имот. Той е извършил първоначалния му ремонт след закупуването, свързан и с преустройство, изразяващо се в преместване на кухненското помещение в коридора и обособяването на детска стая за ответницата на негово място.
Ремонтирал е основно банята. Н. и А. сменили дограмата на прозорчите. Н. многократно осъществявал дейности по поддръжката, подобряването на състоянието на апартамента, ремонтирал го и е участвал в обзавеждането му.
Закупувал е различни домакински уреди и вещи за бита, за което са представени и писмени доказателства. Влагал свои средства в тези дейности.
А. не се противопоставяла на извършваните от него ремонти, а се радвала. По време на съвместното му съжителство с А., той полагал грижи за нея, когато това е било необходимо. Представена е медицинска документация, установяваща влошеното здравословно състояние на А. Р.. И двамата са с установен процент инвалидност, за което са представени решения на ТЕЛК, но и двамата са работели, като ищеца освен на работа в мините, е извършвал и ремонти по договаряне – ремонтирал бани, правел саниране. Съвместно са отглеждали ответницата до като е била непълнолетна, а са полагали грижи и за нейната дъщеря от първия брак Р.. Имало период, когато в процесния апартамент се грижели и за децата на съпруга на Г. от първия му брак.
Приети са като доказателство протоколи от проведени общи събрания на 2 етажната собственост, в която се намира спорния апартамент, от които е видно, че ищецът е избран през 2016 г.за управител на етажната собственост, какъвто е и до момента. Като такъв е представял етажните собственици при сключване на договори за поддръжката на общите части, което се установява от представените договори. Извършвал и сам по-дребни ремонти в общите части..
Доказано е, че към момента на покупката на жилището, ищецът е бил в брак с друга жена, който е прекратен с решение № 1093/07.12.2005 г. по гр. д. № 4178/2005 г. на Районен съд – Перник, влязло в сила на 28.12.2005 г., т.е. след покупката на процесното жилище. Считано от 16.02.2005 г. и в хода на производството, ищецът е регистриран на постоянен и настоящ адрес – адреса на процесния апартамент. Не притежава друг недвижим имоти на територията на общ. П.. Представени са от него 29 броя разписки и 3 броя приходни квитанции, установяващи заплащане на консумативни разходи за използвана топлина и електрическа енергия и В и К услуги за периода месец януари 2022 г. – месец януари 2024 г. и на местния данък и таксата битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2023 г. за спорния недвижим имот, но партидите по които са начислявани съответните суми са на името на А. Р., а след смъртта й – на името на ответницата. Безспорно е, че ищецът живее в жилището и от закупуването му винаги е живял там. За месец февруари и месец март на 2023 г. са извършвани плащания за битови сметки от ищеца. Пред въззивната инстанция е представено извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, от което е видно, че той продължава да заплаща битовите сметки за жилището.
Представени са седем броя договори за потребителски кредит, сключени от Н.
П. с различни банки, както следва: на 24.12.2016 г. за закупуване на хлебопекарна за сумата от 288.90 лв.; на 20.02.2007 г. за сумата от 5000 лв.; на 11.02.2014 г. за сумата от 2900 лв.; на 02.10.2012 г. за сумата от 5000 лв.;
21.11.2012 г. – за сумата от 2900 лв.; на 11.12.2014 г. за сумата от 8403 лв. и на 10.02.2021 г. за сумата от 5000 лв. Приложен е и договор за потребителски кредит, сключен на 08.11.2016 г. от А. Р. за сумата от 5731.26 лв. и 32 бр. вносни бележки, всяка за сумата от по 120 лв., от които се установява, че посочените погасителни вноски по него са заплащани от Н. П.. Представени са и още две разписки и искане за предсрочно погасяване, от които е видно, че дължимата сума по кредита е погасена предсрочно с две вноски от 1000 лв. и 1236.56 лв., внесени от А. Р..
В отговор на нот. покана, изпратена от ответницата до ищеца, ищецът е изпратил нотариална покана до нея, връчена на ответницата на 05.07.2023 г. С поканата ищецът е поканил ответницата да ползва нейната 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, като е заявил, че останалата 1/2 ид. ч. му принадлежи.
Въззивната инстанция е приела, че е неоснователно възражението, че РС не е обсъдил всички събрани доказателства в съвкупност, а е посочил, че част от тях са неотносими. По същество е прието, че фактическата власт, упражнявана от ищеца съвместно с наследодателката на ответницата и след 3 това не е нито владение, нито държане, а търпими действия, защото е установена не поради договор със собственика или владелеца, а се извършват със съгласие на собственика и почива на установените лични отношения със собственицата. /Съдът се е позовал на в Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о./ Според мотивите към възивното решение, всички действия на ищеца по отношение на процесния апартамент, както и представителството на етажната собственост, ремонтите, осъществявани през този период с личен труд и с лични средства, преустройство, поддържане, обзавеждане, заплащане на битови сметки и данъци представляват търпими от собственика действия, които са основани на съществуващите лични отношения между него и лицето, което ги извършва и не са нито държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, нито като владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС. Тезата за търпими действия е обоснована с това, че ако Н. С. П. не беше в лични отношения на фактическо съжителство с А. Р., която е била собственик, той не би осъществявал всички дейности по отношение на процесния недвижим имот, собственост на А. Р., за които тя е била съгласна. Въззивният съд е приел, че изброените действия на ищеца представляват обичайна грижа за общо обитаваното жилище от двамата партньори, фактически съжителстващи като съпрузи, а очакванията на ищеца, че ще придобие част от спорния недвижим имот не изпълват изискването за своене на вещта, тъй като няма доказателства те да са били известни на действителния собственик и той да се е съгласявал с тях. Приел е, че извършените от него действия, довели до повишаване стойността на процесното жилище, представляват основание за отправяне на облигационни претенции към настоящия собственик, но не са й противопоставими, тъй като тя се легитимира като собственик по наследство.
Като неотносими към правния спор са преценени твърдените и доказани грижи, които въззивникът е полагал за съжителката си, тъй като и те са част от съдържанието на установените лични отношения между тях и нямат никакви вещно правни последици.
Въззивният съд е приел, че и след смъртта на А. Р., ищецът не е установил владение, защото въпреки, че той е демонстрирал по отношение на ответницата ясно и недвусмислено желанието си да свои 1/2 ид. ч. от нейния недвижим имот, тя се е противопоставила на това, като е декларирала апартамента като изцяло нейна собственост и е поканила обитаващия го несобственик да го освободи. Затова е прието, че упражняваната фактическа власт от ищеца не е несмутена и спокойна, за да обоснове придобиване по давност, а не е изтекъл и изискуемият срок от десет години от смъртта на А. Р..
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка дали не е явна необоснован решаващият правен извод в мотивите на решението, че действията на ищеца са само търпими действия. при приетото за установено от фактическа страна.
В съдебната практика /напр. Решение № 53 от 4.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2023 г., I г. о. и цитираните в него/ се приема, че лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика, с уговорка за ползване, в 4 резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство упражнява само т. нар. "търпими действия" върху имота, а не е негов владелец. Поради това установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му по давност, независимо колко време е продължила. В този случай допуснатото да ползва имота лице може да установи владение и впоследствие да се позове на придобиване на имота по давност, ако извърши действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да държи имота само за себе си.
Според доктрината, търпимите действия са именно действия, а не съставляват постоянно упражнявана фактическа власт, поради което не съставляват нито владени нито държане. Търпимите действия се отличават с откъслечност и несистемност. С мълчаливо съгласие могат да се извършват само незначителни действия. Извършващият търпими действия няма намерение да свои вещта в рамките на своите действия и не упражнява никакви права.