Решение № 146 от 30.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600834 по описа за 2021 година С Присъда № 260086 от 07.06.2021г., постановена по НОХД № 1550/2020г., Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия А.Г. Ж., ЕГН **********, за виновен в това, че в периода 24.07.2019г.-21.11.2019г., в гр.Бургас, системно следял К.К.Т. и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето , или за живота или здравето на нейни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.144а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда Районен съд – Бургас признал подсъдимия А.Г. Ж., ЕГН **********, за виновен в това, че в периода 27.07.2019г.-20.11.2019г., в гр.Бургас, системно следял М. М. В. и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето , или за живота или здравето на нейни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.144а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му наложил наказание 1

„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.23, ал.1 от НК определил и наложил на подс. Ж. едно общо най-тежко наказание, измежду посочените по-горе, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и отложил изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

С обжалвания съдебен акт съдът осъдил подсъдимия А.Ж. да заплати на пострадалите К.Т. и М.В. сторените от същите разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Също така го осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата в размер на 151.20 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, а по сметка на РС-Бургас - да заплати направените в съдебното производство разноски в размер на 40 лева и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от подс.

Ж., чрез защитника му – адв. Иво Ханджиев от АК-Бургас, съдържаща оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, а също така и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на досъдебното производство, при предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем, подс. Ж. бил посочил телефонен номер и адрес, на които да бъде призован в случай на необходимост. При повторното му привличане, същият бил изявил желание да бъде призован по телефон и да му бъде предявено разследването. Въпреки това впоследствие задочно бил привлечен като обвиняем, а действието било извършено в присъствието на служебен защитник, който не бил запознат с делото и нямал връзка с подс. Ж.. По този начин на последния не била предоставена възможност да изложи своята версия относно случилото се.

Възразява се срещу подхода на обвинението да внесе делото в съда, без да уведоми за това подсъдимия, въпреки че на разследващите органи били известни данните за контакт със Ж.. Тези обстоятелства, а също и „връзките“ и контактите на К.Т. с полицаите и магистратите, сочели, че цялото разследване било водено предубедено и се събирали доказателства единствено обвиняващи подсъдимия, но не и такива, сочещи неговата невиновност. Възприетата от прокурора фактическа обстановка била изградена върху показанията на пострадалите и свидетели, намиращи се в 2 близки отношения с тях. Няколко пъти подсъдимият се опитвал да разбере на какъв етап било досъдебното производство, изпращайки писма на електронна поща на прокуратурата, но отговор не бил получил. Възможностите за извършване на разпознаване по снимки, провеждането на очни ставки между свидетелите и допълните разпити на същите, били безвъзвратно изгубени поради неправилното водене на досъдебното производство. Сочи се, че при проведеното разследване обективната истина не била разкрита, с което бил нарушен принципът, заложен в чл.13 от НПК. Присъдата почивала на предположения. По делото липсвали категорични доказателства, от които да се изведе извод за виновността на подсъдимия в извършването на инкриминираните деяния. Оспорват се и изводите на съда, че действията на подсъдимия биха могли да възбудят основателен страх за живота и здравето на Т. и В. или на техни ближни. Ако изобщо имало доказани отправени от подсъдимия към пострадалите обиди, то наказателната отговорност за това следвало да се ангажира по частен ред. Въз основа на всичко изложено, подсъдимият иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. С жалбата са отправени доказателствени искания - за представяне на писмени доказателства и за разпит на посочен от защитата свидетел, чрез които да се установи, че към момента на инкриминираните с обвинителния акт дати, подсъдимият изобщо не се е намирал на територията на Република България.

По реда на чл.327, ал.1 от НПК, настоящият състав, след като възприе за основателни доводите на защитата, се произнесе с определение, с което уважи така отправените искания. В съдебното заседание по делото беше представена служебна бележка, издадена от маг. фил. С. Ж., собственик на „********“ (двуезичен вестник в Австрия), в която е посочено, че на 27.07.2019г., 15.08.2019г., на 02.10.2019г. и на 03.10.2019г. подсъдимият присъствал на работното си място в офиса на дружеството в гр. Виена, Австрия, и извършвал служебна дейност. В хода на същото заседание защитата посочи, че свидетелят, за чийто разпит настояват е лицето, издало казаната бележка – С.

Ж., която всъщност била майка на подс. Ж.. След като настоящият състав установи, че разпитът на посочената цели доказването на същите обстоятелства, изводими от представеното писмено доказателство – че подсъдимият на посочените дати е бил в гр. Виена, Австрия, и предвид 3 невъзможността на същата да пътува (по медицински причини) и съответно да се яви за разпит в настоящото съдебно заседание, съдебният състав отмени определението си в частта относно провеждането на разпит на свидетел при довеждане от защитата с оглед своевременното приключване на съдебното производство.

Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован. Счита, че фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от доказателствата по делото. Районният съд бил обсъдил всички доказателства според действителното им съдържание, а наказанието било справедливо и правилно отмерено.

Частните обвинители К.Т. и М.В., редовно призовани, се явяват лично, заедно с упълномощения им повереник – адв. Радостин Пенев от АК-Бургас, който намира изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни.

Присъдата била правилна и обоснована, поради което моли да се потвърди.

Подс. Ж. бил извършил престъпните деяния, за което свидетелствали седем лица. Наложеното наказание било справедливо и обосновано.

Частният обвинител К.Т. счита присъдата за справедлива и моли същата да бъде потвърдена. Подсъдимият следвало да получи наказание за деянията си.

Частният обвинител М.В. моли за потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Ж., редовно призован, се явява лично, заедно със защитника си – адв. Ханджиев от АКБургас, който поддържа изцяло въззивната жалба и посочените в нея доводи и моли подзащитният му да бъде признат за невиновен в извършване на престъпленията. От представеното във въззивното съдебно заседание писмено доказателство – служебна бележка от работодателя на подсъдимия, се установявало, че последният изобщо не бил на територията на Република България на инкриминираните с обвинителния акт дати, т.е. не е извършил престъпленията. В мотивите към присъдата не било посочено по какъв начин пострадалите били възприели действията на подс. Ж. като заплашителни.

В същото съдебно заседание жалбоподателят Ж. поддържа изложеното от защитника му. Сочи, че бил срещал свид. В. един единствен път в ресторант.

4

Други съзнателни (целенасочени) срещи между тях е нямало. Виждал бил пострадалите Т. и В., когато бил на заведение с приятели, но с категоричност заявява, че не ги е следял. Срещу него били изпращани и други сигнали от двете посочени лица, но всички били „фалшиви“, тъй като на записи от камери се виждало, че изобщо не бил присъствал в района, където Т. и В. твърдели, че били следени от него.

В последната си дума подс. Ж. моли съда да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да го признае за невиновен. На посочените от обвинението пет дати било видно от представения във въззивното производство документ, че не бил на територията на страната, поради което било невъзможно да е извършил престъплението. Счита, че делото срещу него било продиктувано от финансовите проблеми на К.Т.. По отношение на другата пострадала – свид. В., подс. Ж. сочи, че същата отправяла „фалшиви обвинения“ и към други лица, поради желанието да се облагодетелства финансово от това. Със свид. Т. се бил виждал четири пъти и то по нейно желание.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, възоснова на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд констатира, че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съвпадаща с установената от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият А.Г. Ж., ЕГН **********, е роден в гр. Б., и е с постоянен адрес в същия град: ж.к. „***“, бл. №***, вх. ***, ет. ***. Той е ***, *** гражданин, *** образование, *** и ***.

През месец май 2019 година свид. К.Т. се запознала с подс. Ж., а в края на същия месец двамата започнали интимна връзка помежду си. Към края на месец юли 2019 година, свид. Т. решила и уведомила подс. Тодоров, че иска да прекрати отношенията им, тъй като същият започнал да се държи агресивно, собственически с нея и проявявал ревност.

5

На 24.07.2019г. свид. Т. била със свои приятели в заведение „Еквилибриум“ в гр. Бургас. Около 20:30 часа същата вечер, подс. Ж. отишъл в посоченото заведение, приближил се до пострадалата и казал, че искал да говорят.

Свид. Т. му заявила, че няма какво повече да си кажат и не иска да говори с него. В същото време неин приятел, с когото седели заедно, казал на подс. Ж. да напусне заведението, което същият сторил. На следващата сутрин, около 08:00 часа, свид. Т., излизайки от дома си, видяла подсъдимият да я следи. Тя отишла до детската градина, за да заведе внучката си, след което се запътила към работното си място. През цялото време подсъдимият вървял след нея, но не я заговарял, а само я наблюдавал

На 26.07.2019г., докато свид. Т. била на работното си място в офиса на **************, находящ се в *******, гр. Бургас, подс. Ж. я посетил.

Присъствието му офиса било забелязано от свидетелите С.И., В.С. и Т..

Пострадалата се уплашила и отказала да разговаря с него. Служител в офиса го помолил да напусне обекта и същият си тръгнал. По-късно обаче, когато свид. Т. излизала от офиса , подс. Ж. я причакал отвън и казал, че няма да я остави „на мира“, включително и дъщеря и внучката

К.. Т. отново се изплашила, притеснила се за себе си и близките си от това, което можел да им стори подсъдимият, поради което подала сигнал до ЕЕН 112. В продължение на няколко дни след това подс. Ж. посещавал района около работното място на пострадалата Т.. Обаждал се на служебните телефони в ****, но последната не отговаряла на обажданията, тъй като се притеснявала, че някой от *** можело да бъде именно подсъдимият. Докато била на работа подсъдимата не излизала от сградата, заключвала се в офиса си, а колеги носели храна за обяд.