Решение № 84 от 02.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. С., 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20221800900161 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.

Ищецът Н. А. Г. с адрес гр.С. ул.“Цанко Церковски“ №58 ап.4 е предявил срещу ЗК „Л.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 КЗ за заплащане на сумите:

30 000,-лв.(тридесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от мен неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът Н. А. Г. твърди, че на 05.05.2022 г. около 19:45 часа пострадал в резултат на ПТП в с. С., община Б.. Пресичал пред къщата си на ул. „Христо Ботев” № 74, там има лек завой. Пресякъл едната лента и вече бил на второто платно, когато изведнъж бил ударен от лек автомобил „Фиат Пунто”, с рег. № СО1686СН, управляван от Н. Х. Н., която управлява лекия автомобил с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и го удря.

Виновен за настъпване на ПТП е водачката на лекия автомобил Н. Н., която нарушава правилата за движение по пътищата, не борави добре с органите за управление, навлиза в лентата за движение и се стига до ПТП.

В резултат на ПТП получил фрактури на 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно по задна аксиларна линия с наличие на калусообразуване с лекостепенно уплътнени и разширени меки тъкани в тази зона. Бил ударен от лекия автомобил от дясно в тазовата област с 1 подкожен хематом в резорбция в дясно бедро задна част. Няма спомен за случилото се. Имал болки и в дясна поясна област и дясна тазобедрена област до дясна ингвинална гънка. Не можел да изпъне крака си в тазобедрената става в дясно. При ходене щади дясната тазобедрена става. Има ограничени и болезнени движения в поясния отдел на гръбнака наляво и назад, болезненост в точката на Вале в дясно за Л5. Търпи интензивни болки и страдания. Търпи ги и в момента. Все още не е излекуван, лечението му продължава.

Търпи изключителни неимуществени вреди, търпи ги и към настоящия момент, ще ги търпи и за в бъдеще. Неимуществените вреди са в размер на 30000,00 лв. /тридесет хиляди лева/.

Собственикът на лек автомобил „Фиат Пунто”, с рег. № СО1686СН е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица № ВG/22/121002296762 валидна от 10.08.2021г. до 10.08.2022г. Въз основа на нея, ответникът следва да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер, т.е. до размера на действителните неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000,00 /десет милиона/ лева. Чл. 432, ал.1 от КЗ дава възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя.

В срока по чл.372 от ГПК ответникът ЗК „Л.” АД е подал писмен отговор.

Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва фактическото твърдение, че транспортният инцидент с участието на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №СО 1686 СН и Н. Г. е настъпил на 05.05.2022г., около 19.45ч.

Оспорва фактическото твърдение, че преди настъпване на транспортния инцидент ищеца е пресякъл едно от платната за движение на ул. „Христо Ботев“ при №74 и при започване на пресичането на другото платно е бил ударен от навлезлия в насрещното платно за движение, лек автомобил.

Оспорва фактическото твърдение, че водача на лекия автомобил е управлявал превозното средство в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и твърдението, че при движението си е навлязъл в насрещната за посоката му пътна лента.

Оспорва твърденията за осъществено от водача на лек автомобил „Фиат Пунто”, с рег. № СО1686СН виновно противоправно поведение, по причина от което да се осъществило процесното произшествие, съответно оспорва твърденията в пряка причинноследствена връзка от нарушение на правилата за движение от страна на водача на МПС, за ищеца да е възникнали описаните в обстоятелствената част на исковата молба телесни травми и да са търпени нематериални вреди.

Поддържа, че транспортния инцидент с участието на ищеца Г. е настъпил единствено 2 по причина от субективните действия на ищеца като участник в движението - пешеходец и поради извършено нарушение на чл. 113 ЗДвП. Поддържа, че ищеца Н. Г. е осъществил пресичане на пътното платно на място, което не обозначено и предвидено за пресичане на пешеходци, в нарушение на чл. 113 от Закон за движение по пътищата, като пресичането е осъществено внезапно, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил /насочено в посока №78 на ул. Христо Ботев в с. С./ и на такова отстояние от автомобила, което е поставило в невъзможност неговия водач да предотврати настъпване на произшествието.

В настоящият случай причина за осъществяване на транспортния инцидент и за настъпване на заявените с исковата молба вреди е поведението на ищеца като участник в движението - пешеходец.

Съобразно данните относно организацията на движението в конкретния пътен участък, на посоченото място няма обособено място за преминаване на пешеходци. Няма поставени пътни знаци за наличие на пешеходна пътека на посоченото място. Мястото, на което се сочи да е настъпило произшествието не представлява кръстовище, и предвид данните от протокола за ПТП насрещно на изложеното в исковата молба твърди, че транспортния инцидент е настъпил единствено по причина от субективните действия на ищеца като участник в движението - пешеходец и поради извършено нарушение на чл. 113 ЗДвП, съгласно който при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, при спазване на правилото преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, т.к. с отстоянието, на което се намират.

Твърди, че ищецът, в тъмната част на денонощието е предприел внезапно пресичане на пътното платно, навлизайки в лентата за движение на лекия автомобил, като пресичането е извършено на място, което не е предназначено за преминаване на пешеходци и преди което преминаване не е обективирал поведение, показващо намерение за пресичане на пътя.

С оглед предходното твърдя, че пресичането е извършено от ищеца в момент, в който се е намирал в опасната зона за спиране на автомобила и е извършено тичешком.

Поддържа, че ищеца като пешеходец е могъл, при обикновено внимание, да възприеме пътната обстановка и другите участници в движението в момента на започване на пресичането, като не са били налични пречки да съобрази поведението си като пешеходец с пътната обстановка и с отстоянието, на което се намира автомобила в момента на започване на пресичането, с което да препятства възникването на транспортен инцидент.

Въпреки характеристиките на пътя в района и видимостта ищеца е предприел преминаване през пътното платно на място, което не е обозначено за това, навлизайки на пътното платно внезапно и на непосредствено отстояние от автомобила, при които условия за водача на МПС настъпването на произшествието е било непредотвратимо.

Аналогични на предходните възражения заявява и в случай, че ищеца е пресичал пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, като поддържа, че ищецът е имал достатъчно време и видимост, съответно - обективна 3 възможност да изчака преминаването на превозното средство, след което да осъществи пресичането.

Горните възражения заявява в условията на евентуалност и прави възражение за съпричиняване в изключителна степен от страна на ищеца за осъществяване на транспортния инцидент, респ. и за настъпване на вредите.

Оспорва твърденията, че по причина от извършено от водача на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № СО 1686 СН нарушение на правилата за движение, за ищеца са настъпили описаните в исковата молба телесни травми, както и са възникнали описаните състояния на здравето.

Съгласно представен фиш за спешна медицинска помощ, ударът е бил в областта на долните крайници на ищеца, след което е паднал върху гърба си. След инцидента е бил транспортиран до болнично заведение в гр. Б. за наблюдение, но не са налице данни, поради медицински причини да е било необходимо престой в болница, нито да са необходими медицински интервенции или провеждане на лечение по повод травма от инцидента.

След 15 дни от датата на произшествието ищецът е постъпил в Медицински институт - МВР, Клиника по обща, коремна и съдова хирургия, където са извършени консултативни и инструментални изследвания, въз основа на които е отразено, че при ищеца са констатирани фрактури на 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно по задна аксиларна линия и вече с наличие на калусообразуване, т.е. без наличие на дислокация в областите на счупване и с данни за костно заздравяване, от което не може да се прецени давността на спукването на ребрата.

Във връзка с предходното, предвид изминалия период от време до постъпване на ищеца в Медицински институт - МВР и липсата на първични данни за претърпени от ищеца след ПТП фрактури на ОДА.

Оспорва твърденията, че констатираните от КТ изследване фрактури са настъпили при описания транспортен инцидент.

Оспорва твърдението, че при настъпване на транспортния инцидент ищецът няма спомен от случилото се, както и че липсата на спомен след ПТП се е изявило като нематериална вреда.

Оспорва твърденията за търпене на интензивни болки и страдания, както и твърденията, че интензивни болки се търпят и към настоящия момент.

Оспорва твърденията, че лечението на ищеца продължава и към настоящият момент и той не е излекуван. След изписването на ищеца от Медицински институт на МВР на 23.05.2022г., където са извършени неговите изследвания, няма данни за последващо лечение на ищеца от състояния, свързани с травма от ПТП, нито оздравителния процес да не е завършен, поради което твърдя, че при ищеца е достигнато пълно и цялостно възстановяване в обичайния оздравителен срок.

Оспорва твърдения за настъпили спрямо ищеца вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.

4

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за аргумент от оспорването на твърденията за авторство на деликт, както и оспорване на твърденията относно настъпили от ПТП телесни травми, а на самостоятелно основание - като прекомерен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Исковата сума отделно е и изключително завишена, и като такава не съответства на обективните критерии, определящи понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържам, че претендираната от ищеца парична сума е изключително завишена, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, смисъл.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Отделно, по отношение на искането за присъждане на лихва правя и възражение за забава на кредитор по чл.497, ал. 1 т.2 , вр. чл.496, ал. 1 КЗ, тъй като по извънсъдебно образуваната преписката при застрахователя не е представено удостоверение за банкова сметка на ищеца съгласно чл.380 КЗ, каквато сметка, в разрез с разпоредбата на чл. 127, ал.