Решение № 754 от 05.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.а

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А.а Въззивно гражданско дело № 20235300500370 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Овергаз Капитал“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, против решение № 3551/31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ № 11760/2021 г. на ПРС – ХІХ гр.състав, с което са били отхвърлени предявените от него срещу К. Б. Г. с ЕГН ********** с адрес ***. искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4620,88 лв. - главница по договор за кредит от 22.02.2017 г.;

321,37 лв. - договорна лихва за периода 23.04.2019 г. -21.10.2019 г.; 14,54 лв. лихва за периода 09.08.2019 г.-21.10.2019 г.; 199,06 лв. - лихва за периода 21.10.2019 г. - 13.03.2020 г.; 506,58 лв. - лихва за периода 13.07.2020 г. 16.07.2021 г., законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда 15.07.2021 г. до изплащане на вземането. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно тъй като неправилно е прието от съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл.

11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, както и както и поради неправилност на извода да не е спазена процедурата по връчване на нотариалната покана и приемане на съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, вкл. и чрез връчване на исковата молба. Прави се искане до съда за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се присъдят и направените по делото 1 разноски пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба въззиваемият К. Б. Г. чрез назначения му от съда особен представител адв. О. Д. оспорва същата като неоснователна.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание на основание чл. 22 вр. чл. 11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, както и поради неправилност на извода да не е спазена процедурата по връчване на нотариалната покана и приемане на съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С решението си въз основа на събраните писмени доказателства, заключение на вещото лице по ССЕ и доводите на страните районният съд е приел за установено, че на 22.02.2017 г. между страните е бил подписан договор за потребителски кредит за размер за предоставяне на заемна сума от 7000 лева от ищеца на ответника, сумата е усвоена от ответника, а срокът за възстановяването и е 60 месеца. Уговорен е бил ГЛП от 15,85 % за първите 12 месеца, като за останалите е бил уговорен променлив лихвен %, съобразно референтен лихвен %, плюс надбавка от 14,864 пункта. В договора е посочен ГПР от 17,39 %. Ищецът е изпратил до ответника нотариална покана от 15.02.2020 г., с която го уведомява, че вземанията по договора са обявени от кредитора за предсрочно изискуеми от 21.10.2019 г. Нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК от помощник нотариус З.С.. Предвид заключението на вещото лице по ССЕ, ПРС е приел за установено, че от длъжника са извършени 26 плащания в периода 11.03.2017 г. - 09.08.2019 г., на обща стойност от 4 378,45 лв. Размерът на неиздължената главница е 4620,88 лв., на незаплатената договорна лихва - 321,37 лв. и на дължимата лихва за забава - 14,54 лв.

Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред настоящата инстанция.

Пловдивският районен съд е формирал извод за недействителност на 2 процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като е приел, че макар и в договора да е записан годишен лихвен процент от 15.85 %, той е фиксиран само за 12 месеца, като за останалите 46 месеца същият се променя в зависимост от промяна стойността на коефиценти, чийто размер не може да бъде предварително определен.

Въззивният състав не споделя така формираните от първостепенния състав доводи, че договорът за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост.

При сключването на договора за кредит е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на главница и лихви/, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т.

11 до т. 26.

В чл.6.1 и 6.2 от договора е посочено, че годишният лихвен процент за първите 12 месеца от договора е 15,85%, а за оставащия срок на кредита се дължи променлива лихва, формирана от референтен лихвен процент плюс договорна фиксирана надбавка от 14,864%. За референтен лихвен процент се ползва 6-месечен Sofibor съобразно правилото на чл. 7 от ОУ, който е равен на индекса, публикуван на страницата на БНБ, като към датата на сключване на договора за кредит същият е 0,323%. В същият е посочено, че ГПР е 17, 39 %.

Така определеният референтен лихвен процент е в унисон с чл. 33а ЗПК, който гласи, че кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, която съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

Чл. 5а от ДР към ЗПК дава обяснение на понятието " Променлив 3 лихвен процент по кредита", като пояснява, че по смисъла на този закон това е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка.

Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит.

Чл. 6 от ДР към ЗПК пък дава обяснение на понятието " Референтен лихвен процент" - това е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент. Той представлява бенчмарк за лихвен процент съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), или индекс и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или от Националния статистически институт или комбинация от тях.

Или, видно от посочената правна регламентация, дадена в закона за потребителския кредит, не е недопустимо от страна на кредитора да бъде предложен като компонент на договора за потребителски кредит променлив лихвен процент, стига той да отговаря на посочените по-горе изисквания.

Уговореният в процесния договор за кредит променлив лихвен процент отговаря на всички казани по-горе законови изисквания.

Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Същевременно, договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален 4 размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.

В случая, определеният в договора размер на ГПР от 17,39% не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а договореният лихвен процент е 15,85%, поради което и съдът приема, че цената на кредитиране не е свръх прекомерна.

Ето защо съдът приема, че клаузата за определяне на дължимия лихвен процент не е недействителна. Не е недействителен и целият договор за потребителски кредит на това основание /поради неяснота при формиране размера на ГПР/.

Както се каза, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като на 15.12.2020 г. е изпратил до длъжника нотариална покана, която обаче не му е била връчена, а върху същата е направено отбелязване на 04.02.2021 г., че е връчена по реда на чл. 47 от ГПК от помощник нотариус З.С.. Към този момент са били налице условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като са били минали повече от 180 дни забава, предвидени в чл. 14.1 от ОУ за настъпването и, а последното плащане на длъжника според заключението на вещото лице по ССЕ е 09.08.2019 г. За редовно връчване на поканата обаче съдът приема датата на предявяване на исковата молба, като връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, тъй като същият е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора. /В този смисъл са и Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о./.

В случая във връзка с дължимостта на сумите по договора следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към датата на съдебното заседание, проведено в районния съд, в което е бил даден ход на устните състезания, е бил настъпил окончателния падеж на всички вноски по договора, от което следва извод за дължимост на всички неизплатени суми. Обстоятелството, че кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска ще се вземе предвид при определяне дължимостта на обезщетението за забавеното плащане на сумите по договора, което е в размер 5 на законната лихва и е дължимо от датата, в която длъжникът е изпаднал в забава – в случая деня на предявяване на иска, към който момент му е връчено съобщението за настъпване на предсрочна изискуемост, до окончателното изплащане.

Предвид посочените мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск за присъждане на главницата и договорните лихви е основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като двете суми следва да бъдат присъдени в размерите, посочени в заключението на вещото лице, ведно с обезщетение за забавеното им плащане в размер на законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Неоснователен и недоказан е искът за заплащане на мораторни лихви, поради което същият следва да се отхвърли.