Определение № 288 от 03.04.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. гр. Добрич, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. А.ов като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500148 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по ч астна жалба на А. С. А. от с.Орляк, общ.Тервел, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №36/14.02.2024г. по гр.д.№300/2023г. на Тервелския районен съд, с което производството по делото е спряно до приключване на досъдебно производство №147/2023г. по описа на РУ – Тервел.

В жалбата се изложени подробни доводи в подкрепа на становище, че висящото досъдебно производство няма преюдициално значение за разглеждания по делото гражданскоправен спор и не е предвидено в разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК основание за спиране на производството.

В писмен отговор насрещната страна А. С. А. от гр.Тервел, чрез адвоката си, възразява срещу жалбата, която счита за неоснователна и иска постановеното от първоинстанционния съд спиране на производството да бъде потвърдено.

След като обсъди становищата на страните и се запозна с делото, въззивният съд намира за установено следното:

Предмет на разглеждане по гр.д.№300/2023г. на Тервелския районен съд е предявен от А. С. А. установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК срещу А. С.

А. да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът притежава 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот в 1 гр.Т., съставляващ /описани в обстоятелствената част на исковата молба/ дворно място и построените в него сгради. Посочено е, че правото на собственост ищецът придобил по силата на саморъчно завещание от ***г., съставено в негова полза от С.А.С., починал на ***г. Ответницата А. С. А., дъщеря и законен наследник на извършилия завещателното разпореждане С.А.С., оспорвала правото на собственост на ищеца, снабдила се с нотариален акт №32 т.2 рег.№2102 д.№197/13.06.2023г. на нотариус с рег.№174 и район на действие ТРС, с който по писмени доказателства била призната за собственик на целия имот. Ищецът иска и нотариалният акт да бъде отменен в частта, в която невярно легитимира ответницата като притежател на принадлежащата на ищеца 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота.

Ответницата оспорила иска, като възразила, че ищецът не е придобил 1/2 идеална част от недвижимия имот, съобразно твърдяното от него. Посочила е, че завещанието, от което ищецът твърди да черпи права, не е породило действие, защото не е написано и подписано от завещателя С.А.С..

В открито съдебно заседание на 19.12.2023г. съдът разпоредил да се изиска заверен препис от преписка №3165/2023г. на РП – Добрич, ТО – Тервел, по която е образувано досъдебно производство №147/2023г. на РУ Тервел при ОД на МВР – Добрич. След постъпване на искания препис съдът постановил обжалваното сега определение №36/14.02.2024г., с което спрял производството по делото.

Определението е съобщено на ответницата А. С. А., чрез адвоката й, на 20.02.2024г. и подадената срещу него на 22.02.2024г. частната жалба е депозирана в законоустановения срок. Жалбата е редовна и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че разследването, водено по досъдебно производство №147/2023г. на РУ – Тервел, съставлява основание по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по гражданското дело. Изложени са съображения в смисъл, че в досъдебното производство, водено за престъпление по чл.309 ал.1 от НК, е възможно да се разкрият престъпни обстоятелства, относими към предмета на спора, с който гражданският съд е сезиран, вкл. възможно е досъдебното производство като краен резултат на приключи с присъда, с която на 2 осн.чл.300 от ГПК гражданският съд ще е длъжен да се съобрази.

Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства /предимно, когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление/ имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК или, когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. В случая не е налице нито една от двете хипотези.

Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление принципно не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Това е така, защото разпоредбата има предвид висящ съдебен процес /граждански, административен или наказателен/, а такъв в случая не се води. Възможността разследването по досъдебното производство да се развие в следваща съдебна фаза е само едно предположение и тази възможност не се обхваща от хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство и по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Тази хипотеза се осъществява, когато съдът сам констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават "разкриване на престъпни обстоятелства" по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т. е. съдът.

От изложеното следва, че воденото досъдебно производство №147/2023г. на РУ – Тервел не е предвидено в закона основание за спиране разглеждането на гражданския спор и обратно приетото от първоинстанционния съд е неправилно. Обжалваното определение следва да бъде отменено, поради което въззивният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №36/14.02.2024г. по гр.д.№300/2023г. на Тервелския районен съд, с което производството по делото е спряно и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4