Решение № 172 от 18.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

НиколИ. П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от НиколИ. П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000144 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№

1618/20.01.2025г. на

ДП

„ПРИСТАНИЩНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ АД – гр. София, представлявано от Димитър Руменов Николов- Директор на Клон- ТП „Пристанище Варна“, чрез юрк. Д. Г., и въззивна жалба вх. № 1978/22.01.2025г. на ЗАД ”ОЗК - Застраховане” АД – гр.

София, представлявано от адв. И. Л. от АК- София, срещу решение № 521/17.12.2024г., постановено по т. д. № 36/2024г. по описа на Варненския окръжен съд.

ДП

„ПРИСТАНИЩНА

ИНФРАСТРУКТУРА“

АД обжалва първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен искът на въззивника, предявен срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за заплащане на сумата 30 166.96 лв., претендирана като неустойка по чл. 31, ал. 1 от Договор за застраховка № 34/08.04.2021г. С оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуален закон, в противоречие с материалния закон и необосновано, моли за отмяната му в съответната част. Излага доводи за неправилност на извода на съда за нищожност на клаузата, обективирана чл. 31, ал. 1 от договора. Счита, че 1 държавното предприятие има качеството на търговец по арг. на чл. 62, ал. 3 ТЗ, но след като ответникът по иска е търговско дружество, той не може да се ползва от възражение за прекомерност на неустойката, дори и ищецът да не е търговец. На следващо място, твърди липса на мотиви относно извода за нищожност на договорната неустоечна клауза. Намира решението за постановено в противоречие със задължителна тълкувателна практика на ВКС и съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК. Твърди, че съдът е следвало да вземе предвид балансовата стойност на застрахованото имущество или застрахователната стойност на увреденото имущество, на база на която е сключен процесния договор и е изчислена застрахователната премия, дължима от застраховащия. Намира претендираната неустойка по договора за стимулираща точното му изпълнение, както и обезщетяваща вредите от чистото неизпълнение и/или санкционираща нарушение на съществени задължения по договора. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.

С въззивна жалба вх. № 1978/22.01.2025г. на ЗАД ”ОЗК- Застраховане” АД се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ДП „Пристанищна инфраструктура“ АД сумата 15 432 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по навигационно съоръжение буй № 11, дължимо по сключен между страните договор за застраховка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението. С твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в атакуваната част, като постановено в противоречие с материалните и процесуалноправни норми, се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Излагат се съображения за недоказаност настъпването на застрахователно събитие от страна на ищеца и основаването на фактически изводи на съда върху косвени доказателства и предположения, при недоказана и неизяснена причИ.та за настъпването на вредата. На следващо място, сочи се несъответствие между Приложение 1 по договора и възприетото за доказано, че сторените от ищеца разходи за отстраняване на вредата са отнесени към актив с инвентарен № 20452000027, какъвто липсва в списъка на имуществото на ДП, подлежащо на застраховане- Приложение 1 към договора. По тези съображения, застрахователят счита, че не е отговорен за обезщетяването на нанесена щета на вещ (буй № 11), която не е включена в застрахователното 2 покритие. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на страните и се преценяват като допустими.

Представителите на страните представят писмени отговори в срок, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с разглеждането на обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

405, ал. 1 от КЗ вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от ДП „Пристанищна инфраструктура“- гр. София, ЕИК 130316140, чрез Директора на клон ТП „Пристанище Варна“, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“- гр. София, ЕИК 121265177.

Застрахователят оспорва исковете изцяло по основание.

Обжалваното решение, с което искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ е уважен изцяло за сумата 15 432 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по навигационно съоръжение буй № 11, дължимо по сключен между страните Договор за застраховка № 34/08.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.01.2024г. до окончателното погасяване на задължението, а искът за присъждане на сумата 30 166.96 лв., претендирана като неустойка за забава по чл. 31, ал. 1 от по чл. 92 е отхвърлен изцяло, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно КЗ. Подадена е извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на 3 застрахователно обезщетение от застрахования ищец- Уведомление от 28.07.2022г. за щета по застрахователна полица № 0110200202200032, въз основа на което е образувана щета № 0110-200-0023-2022 във връзка с настъпилото събитие на 25.07.2022г. – увреден буй № 11 в района на котвена станция „Звездица“, по която ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. № 17-400/16.08.2022г. по съображения, че застрахованият не е представил външна експертиза за причините за причинните щети на буй № 11.

Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, установими от съвкупната преценка на събраните доказателства. Установено е по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за застраховка № 34 от 08.04.2021г., обективиран в застрахователна полица № 0110-200-2022-00032 от 24.03.2022г. със срок на действие 01.04.2022г. – 31.03.2023г., сключен след провеждане на обществена поръчка по чл. 112, ал. 1 ЗОбП и Решение № D4911623/25.03.2021г. на управителния орган на държавното предприятие, Съгласно чл. 7 застрахователната премия е в размер на 147 934.12 лв. , включваща 2% ДЗП в размер на 2 900лв., която е била заплатена от възложителя, с изключение на сумата за гаранция за изпълнение в размер на 5 % от общата застрахователна премия. По силата на договора ответното дружество е приело да застрахова цялото имущество, предоставено за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, подробно описани в Техническа спецификация за обществена поръчка, Обособена позиция №1 Застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ и Приложение №1, неразделна част от договора – сгради, оборудване, машини, съоръжения, стопански инвентар, компютърна и офис техника и други активи, публична държавна собственост. Периодът на застраховката е 24 месеца, считано от 01.04.2021г. В раздел IV, Покрити рискове, от Техническа спецификация за обществена поръчка, Обособена позиция №1 Застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ е направено детайлно описание на: основни покрити рискове, разширено покрити рискове и допълнителни покрити рискове, като в обхвата на последните са и рисковете от увреждане на имуществото вследствие на удар от плавателен съд (самоходен и несамоходен) и/или друго превозно средство (вкл. моторно или релсово), както и 4 злоумишлени действия на трети лица. Съгласно раздел IV, 2. Допълнителни разходи за отстраняване на последиците от настъпило застрахователно събитие застрахователят поема риска и задължението да заплати обезщетение за настъпилите вреди от застрахователни събития, извън описаните в т.1, а именно: разходи за демонтиране на увреденото застраховано имущество и разходи за преместване, предпазване и съхранение на застрахованото имущество. В съответствие с т.3 на същия раздел оценката на щетите и изплащането на застрахователното обезщетение се извършва от застрахователя като размера на застрахователното обезщетение се определя на база възстановителната стойност на съответния актив, определяема съгласно чл. 400, ал. 2 от КЗ, с включени всички разходи, в т. ч. за извънреден труд и доставки и всички допълнителни разходи. Застрахователното обезщетение се изплаща без да се доказва на застрахователя дали се изгражда или подменя увреденото при застрахователното събитие имущество до вида, в който е било преди събитието. Неразделна част от договора е Списък – Приложение №1 към Техническа спецификация към договора по застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“, в който се съдържат обектите за застраховане, представляващи материални дълготрайни активи, като видно от приложен допълнителен списък под № 3, в същия са описани всички вещи, представляващи „Навигационно оборудване“, с поставени инвентарни номера за целите на счетоводното им отчитане.

По делото е представен Доклад за неизправност на средство за навигационно оборудване (СНО) № 11/2022г. от дежурен оператор при ПИ Териториално поделение Пристанище Варна до ръководителя на поделението, видно от който на 25.07.2022г. в 8.20 часа капитанът на м/к Manuel de Olineira подава сигнал, че буй № 11 се е преместил и дрейфа в района на котвена станция Звездица. Съгласно съставен Протокол за дефектация с дата 25.07.2022г., в който са обективирани констатациите на експерт в отдел СЕГК и капитан на м/к „Тангра“ в ТП Пристанище Варна на ДППИ, на същата дата е извършен оглед на нанесените щети на буй 11. Установено е изместване на буя от щатното му място, като позицията му е локализирана в района на котвена стоянка Звездица. След изваждане на буя от водата е установена повреда в котвеното устройство и скъсана верига, вследствие контакт с неизвестен плавателен съд. Записано е, че следва да бъдат извършени ремонтни дейности преди навигационен знак № 11 да бъде позициониран на щатното му място, 5 като същите са подробно описани по вид и характер и са оценени общо на сумата от 14 020 лева без ДДС.

Видно от протокол за обследване на причините, довели до вреди, изготвен на 26.07.2022г. от експерт в отдел СЕГК и капитан на м/к „Тангра“ в ТП Пристанище Варна на ДППИ, след извършен оглед на буй № 11 и разглеждане на причините и обстоятелствата, довели до настъпилото събитие, е констатирано, че по котвената верига на буя не се наблюдават компрометирани и износени участъци, от което се предполага, че е имало контакт с неизвестен плавателен съд, довел до повредата в котвеното устройство.

Въз основа на посочената фактическа установеност въззивният съд намира следното по основателността на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде успешно проведен предявения срещу застрахователя иск, следва да се установят, при условията на пълното и главно доказване, наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество, настъпването в периода на застрахователното покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск, наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, както и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи.