Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 445 от 14.05.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4177/2025
Вид
Решение № 445
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Сливен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230104177 по описа за 2025 година

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответникът дължи суми, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3466 по описа на РС - Сливен за 2025 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите по издадена заповед за изпълнение рег. № 2180/26.06.2025 година по ч.гр.д. № 3466 по описа на РС - Сливен за 2025 година. Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок от ответника не е депозиран отговор и не е изразено становище.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл.

1

239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло.

Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите се изчисляват като възлизащи общо на 818,07 евро и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Г. И. Г. с ЕГН: ********** с адрес:

**********, ДЪЛЖИ на С. Т. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.

........................................., с у м а т а 5000,00 лева /пет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за заем от 12.03.2025 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2025 година до окончателното й изплащане, за която по ч.гр.д. № 3466 по описа на РС Сливен за 2025 година е издадена заповед рег. № 2180/26.06.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН: ********** с адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ........................................., сумата 818,07 евро, представляваща разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 2