Определение № 1061 от 11.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1061 гр. ХАСКОВО, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500401 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Образувано е по молба с вх. 9626/25.09.2025 г. от Б. К. Б. с ЕГН ********** от ***, въззивник по в. гр. д. № 401/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково за 2025 г., чрез адвокат А. С. от АК Хасково, със съдебен адрес **.

В молбата се твърди, че присъдените на Е. Р. С., Р. И. С., И. Р. С. и С.

Ж. Я. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. не се дължат, тъй като съгласно представения списък на разноските не е посочено на кого точно колко следва да се заплати. Прави се възражение и за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Моли съда да измени решението, постановено по в.гр.дело № 401/2025 г. по описа на ОС- Хасково, в частта за разноските, като отмени осъдителния диспозитив за присъждане на разноски във въззивното производство или алтернативно да редуцира техния размер поради прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 10262/08.10.2025 г. от адв. Т. В. от АК- Хасково, пълномощник на Е. Р. С., Р. И.

1

С., И. Р. С. и С. Ж. Я.. Излагат се твърдения за неоснователност на твърденията в молбата по чл. 248 ГПК с мотива, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение във въззивното производство в договора за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г. е в размер на 1500,00лв. и е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и с фактическата и правна сложност по делото. Моли съда да остави молбата по чл. 248 ГПК без уважение.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата на въззивника за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима. Искането за изменяне на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Производството по в. гр. д. № 401/2025 г. е образувано по въззивна жалба от Б. К. Б. с ЕГН ********** от **, чрез адвокат А. С. от АК Хасково срещу решение № 97/07.02.2025 г. по гр.д. № 779//2023 г. на РС- Хасково.

С решение № 245/11.08.2025г. по в.гр.дело № 401/2025 г. ОСХасково потвърждава решение № 97/07.02.2025 г. на Районен съд - Хасково по гр.д № 779 по описа на съда за 2023г., с което е допуснато да се извърши съдебна делба на съсобствени между М. М. Ю., Е. Р. С., Р. И. С., И. Р. С. и С.

Ж. Я., имоти, подробно описани в решението и осъжда Б. К. Б. с ЕГН ********** от ** а да заплати на Е. Р. С., Р. И. С., И. Р. С. и С. Ж. Я. направените във въззивното производство разноски в размер на 1500, 00 лв. – адвокатско възнаграждение.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че Е. Р. С., Р. И. С., И. Р. С. и С. Ж. Я. заедно упълномощават адв. Т. В. от АК–Хасково да осъществява процесуално представителство и да ги представлява по делото пред въззиввната инстанция като е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв.

Обстоятелството кой от упълномощителите по договора за правна помощ каква част от сумата е заплатил на адв. В. е въпрос на вътрешни договорки между тях, по които съдът не взема отношение и не се произнася, поради което възражението за недължимост на така присъдените разноски се явява неоснователно.

2

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът изхожда от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери не са обвързващи за съда. Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Изхождайки от горното, съдът е определил р азмера на адвокатското възнаграждение за осъщественото от адв. Т. В. процесуално представителство в минималния предвиден такъв в разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Процесуалният представител на въззиваемите е подготвил отговор на въззивната жалба и е осъществявал процесуално представителство във всички съдебни заседА.я по делото, поради което възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9626/25.09.2025 г. от Б. К.

Б. с ЕГН ********** от **, чрез адвокат А. С. от АК Хасково, със съдебен адрес ***, за изменение на решение № 245/11.08.2025г. по в.гр.дело № 401/2025 г. на Окръжен съд Хасково в частта относно присъдените разноски за адв. възнаграждение в размер на 1500,00 лв. за осъщественото процесуално представителството от адв. Т. В.,АК-Хасково по в.гр.дело № 401/2025 г. на Окръжен съд Хасково.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд - София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4