Определение № 295 от 02.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. София, 01.07.2024 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600448 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. срещу протоколно определение от 27.05.2024 г. на Р айонен съд – гр.Б., постановено по НОХД № 150/2024 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.Б., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

В частният протест се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвинените лица. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният от БРП обвинителен акт не отговаря на законовите изисквания към неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани.

В частност, възразява се от прокурора срещу приетото в обжалваното определение за налично противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, свързано с начина на 1 осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК – в диспозитива било посочено, че двамата обвиняеми едновременно са проникнали в чуждото жилище през нощта, като са употребили за това сила, докато обстоятелствената част съдържала твърдения, че единствено обвиняемия А. А. е разбил входната врата на къщата и е държал в ръцете си секира. В тази насока се сочи от подалият протеста прокурор, че правната квалификация на състава на инкриминираното на двамата подсъдими престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, предполага, че в изпълнението на същото /проникването в чуждото жилище/ са участвали двамата подсъдими, макар че само подсъдимия А. А. е упражнил принудата /разбил е входната врата/. С оглед на това, прокурорът счита, че иницииралият настоящото съдебно производство обвинителен акт ясно и в пълнота очертава рамката, в която съда дължи произнасяне – срещу подсъдимите са повдигнати обвинения за напълно конкретизирано от фактическа и правна страна деяние по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено съвместно /задружно/ от тях. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото на този съд за продължаване на производството по него.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – гр.Б. обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения срещу А. Н. А. за престъпления по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.216 ал.1 от НК, и срещу Н. А. А. – за престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съгласно възведеното в посочения процесуален акт на БРП, фактическо обвинение на престъплението по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, подсъдимите А.

А. и Н. А. са привлечени към отговорност за това, че на 14.05.2022 г., около 03,30 ч., в с.В., община Б., влезли заедно в чуждо жилище, собственост Г. П.

И., находящо се на ул.”******” № 78 в селото, като за това употребили сила – изкривили райбера на входната врата на жилището и нанесли по плоскостта й удари със секира, като деянието е извършено нощем и от две лица.

При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в 2 проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр. чл.247б ал.2, т.2 от НПК, решаващият състав на този съд, е намерил недостатъци в горепосочения акт на прокурора от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на обвинените лица и налагащи прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК, предмет на настоящата проверка.

За да постанови горепосоченото определение, първостепенният съд е приел, че внесеният от РП Б. обвинителен акт е несъответен на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, относно неговото съдържание, с което съществено е нарушена посочената процесуална разпоредба и по този начин правото на защита на обвинените лица. Приел е в частност, че съотнесено към посочените в закона процесуални изисквания, се констатира противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, свързано с начина на осъществяване на изпълнителното деяние на инкриминираното с него престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК – в диспозитива било посочено, че двамата обвиняеми едновременно са проникнали в чуждото жилище през нощта, като са употребили за това сила, докато обстоятелствената част съдържала твърдения, че единствено обвиняемия А. А. е разбил входната врата на къщата и е държал в ръцете си секира.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита за правилен крайния извод на първостепенния съд, относно необходимостта образуваното съдебно производство да бъде прекратено, поради допуснато в досъдебната фаза на процеса, съществено процесуално нарушение, като делото се върне на Районна прокуратура – гр.Б. за отстраняването му /макар и не по изложените от първия съд съображения/. В тази насока се споделя виждането на районният съд, че посоченото отклонение от процесуалните правила е свързано със съдържанието на внесения от РП Б. обвинителен акт, но по мнение на въззивният съд същото се свежда до допуснато между диспозитива и обстоятелствената му част, противоречие при фактическото описание на конкретните действия на подсъдимите по извършването на първия акт от изпълнителното деяние на престъплението по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК /употребената принуда/.

3

Известно е в наказателноправната теория и съдебната практика, че „престъплението извършено от две или повече лица” е проява на съвместна престъпна дейност. Тази форма на задружна престъпна дейност предвидена в особената част на НК, представлява конкретизация на формите на съучастие и специално на неговата форма – съизвършителство /аргумент от чл.93 т.12 от НК/. В процеса на правоприлагане на тези квалифициращи норми, общите норми за извършителство, респ. съизвършителство – чл.20-22 НК, не следва да се сочат изрично като част от квалификацията на задружната престъпна дейност, нито се прилагат регламентираните в тях правила. Това следва от обстоятелството, че самата съвместна дейност е предвидена от закона като елемент от състава на съответното престъпление и е взета в предвид при определяне размера и вида на наказанието за него.

В този смисъл, в случая е ясно, че доколкото прокурорът от БРП е повдигнал обвинения срещу подсъдимите Н. А. и А. А. за престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК, при квалифициращия признак – „извършено от две и повече лица”, то се претендира, че същото е извършено от тях в съучастие, под формата на съизвършителство.

Именно характеристиката на това престъпление не е съобразена от първостепенния съд, а изложените аргументи за наличие на недопустимо противоречие в обвинителния акт, доколкото в диспозитива му било посочено, че двамата обвиняеми едновременно са проникнали в чуждото жилище през нощта, като са употребили за това сила, докато обстоятелствената му част съдържала твърдения, че единствено обвиняемия А. А. е разбил входната врата на къщата и е държал в ръцете си секира, са в несъответствие с разбирането на съдебната практика и доктрината.

Законът не санкционира простото влизане в чуждо жилище, а само ако това е извършено по един от изброените в алинея първа на чл.170 от НК начини. Престъплението е двуактно, като изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – влизане /проникване/ в чуждо жилище, като преди това се употреби някой от посочените в закона способи за преодоляване на несъгласието на обитателя да допусне дееца в жилището.

Иначе казано, първият акт от изпълнителното деяние се изразява в способстващия /улесняващия/ акт, а вторият /основния/ - в самото влизане в чуждото жилище. Безспорно, когато престъплението „е извършено от две или 4 повече лица” са възможни различни хипотези на проявление на това квалифициращо обстоятелство, като не е необходимо всеки един от извършителите да участва непосредствено и в улесняващия акт и в проникването в жилището, каквито са доводите на първостепенния съд.

Достатъчно е всеки от дейците да осъществи поне един от двата акта при наличие на общ пряк умисъл. В този смисъл Р. № 228/13.01.2019 г., 1 н.о.

ВКС.

В случая, точно такива са и твърденията в процесуалния акт на прокурора – че способстващия акт /употребата на сила/ е извършен само от подсъдимия А. А., а втория – самото влизане в чуждото жилище, е осъществен от двамата подсъдими в съучастие. Противно на доводите на първата инстанция, последното обстоятелство, ясно е посочено от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт – на л.1, абзац втори, изр. 3 от съдържанието на същия.

В коментираният обвинителен акт обаче съществува неяснота и противоречие между диспозитива и обстоятелствената му част, при фактическото описание на конкретните действия на подсъдимите по извършването на първия акт от изпълнителното деяние на престъплението по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК /употребената сила/. Така, на л.1 от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е посочил, че „обвиняемите А. А. и Н. А. нахлули в описаната къща, собственост на Г. И., посредством разбиване на талашитената входна врата на къщата със секира от обвиняемия А. А.”, докато в дипозитива му е възведено фактическо обвинение за проникване в чуждото жилище, чрез употребена от обвиняемите сила, изразяваща се в „изкривяване на райбера на входната врата на жилището и нанасяне по плоскостта й на удари със секира”. Т.е. по този начин, в обвинителният акт е въведено противоречие в обстоятелствата, обосноваващи начина на извършване на способстващия /улесняващия/ акт от състава на инкриминираното на подсъдимите престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК.

Като е допуснал с процесуалния си акт да бъде повдигнато неясно и непълно за наказателната отговорност на подсъдимите обвинение, прокурорът всъщност е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на същите, което може и следва да 5 бъде отстранено след връщане на делото в предходната му процесуална фаза.

В посочения смисъл са крайните изводи на първостепенния съд в проверявания съдебен акт, с които този състав на въззивната инстанция напълно се солидаризира.

С оглед на тези съображения, въззивният съд приема, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като след връщането на делото в предходната му процесуална фаза, следва да бъдат съобразени от БРП изложените по-горе аргументи от въззивната инстанция.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.05.2024 г. на Р айонен съд – гр.Б., постановено по НОХД № 150/2024 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.Б., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6