Определение № 155 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. София, 24.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002900928 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ПЕТРОЛ” АД, ЕИК 831496285, против решение № 170/02.12.2022 г. по в.т.д. № 249/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 23/25.03.2022 г. по т.д. № 19/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение е отменено като незаконосъобразно, на основание чл. 74 ТЗ вр. с чл. 220, чл. 227, чл. 230 ТЗ и чл. 15 от устава на “ПЕТРОЛ” АД, взетото решение на проведеното на 02.03.2021 г. извънредно общо събрание на акционерите на “ПЕТРОЛ” АД, а именно: избор на регистриран одитор, който да провери и завери индивидуалния и консолидирания годишни финансови отчети на “ПЕТРОЛ” АД за 2020 година.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.

Поддържа се, че решението на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими, постановени по недопустим 1 иск, доколкото ищецът се домогва да обоснове незаконосъобразност на процесното решение на общото събрание, чрез позоваване на нарушение на правата на третите лица - ненадлежното участие на акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), което е недопустимо, а не са наведени доводи, че атакуваното решение на общото събрание засяга притежавани от самия него права и интереси. Ако евентуално се приеме, че искът е допустим, то се сочи, че изложените аргументи обуславят извод за неправилност на постановеното решение. Въведени са оплаквания за неправилност на решението и поради нарушение на материалния закон и поспециално разпоредбите, уреждащи представителството на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества в производство по несъстоятелност – чл. 147, ал.1, чл. 235, ал. 2, чл. 607, чл. 658, ал. 1 и ал. 2 и чл. 711 ТЗ. Изразява се несъгласие с приетото от въззивния съд, че дружеството акционер в несъстоятелност следва при всички случаи да бъде представлявано на общото събрание на друго търговско дружество от синдика, а не от своя органен представител. Аргументира се, че правомощията на синдика в случаите, когато длъжникът притежава дялове/акции от капитала на други дружества, са ограничени само в хипотезата на разпореждане с такива активи, а не и с правата, породени от членствените правоотношения, както и че същият не е носител на правомощие да се намесва в дружествените работи на свързаните дружества.

Обосновава се, че процесното решение на общото събрание за избор на одитор касае текущото управление на “ПЕТРОЛ” АД и по никакъв начин не се отразява на масата на несъстоятелността и удовлетворяването на кредиторите на дружествата акционери “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.). Изтъква се, че дори несъстоятелните дружества да не са били надлежно представлявани на общото събрание, това не е основание за отмяна на процесното решение по иск на друг акционер – в случая М. В. С..

Посочва се, че неправилно е прието за установено от въззивния съд, че синдиците на “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.) били упълномощили представители, които да ги представляват на процесното общо събрание, които не били допуснати до регистрация, тъй като в хода на производството по делото не били излагани такива твърдения от страните, нито били представяни доказателства в тази насока. Счита се, че след като този извод на съда не почива на твърдения или доказателства по делото, то е 2 налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание и това ненадлежно представляване е повлияло на формирането на кворума и/или на мнозинството от гласовете, необходими за вземане на оспореното решение, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл. 74 ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск?

По отношение на така поставения въпрос се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 178/24.04.2017 г. по т.д. № 1340/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 616/13.12.2017 г. по т.д. № 1131/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 812/05.01.2007 г. по т.д. № 434/2006 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 677/20.10.2011 г. по т.д. № 1165/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.

2. Кой има правомощията да представлява акционер – дружество, обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл. 711 ТЗ?

По отношение на втория въпрос се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 138/29.06.2017 г. по гр.д. № 891/2017 г. по описа на ВКС, ГК, I V г.о., и решение № 737/24.11.2004 г. по гр.д. № 105/2004 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

По горепосочените въпроси се поддържа и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на 3 чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба М. В. С. възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, след извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, е констатирал, че същото е валидно и допустимо, както и че не са налице пороци, които обуславят неговата нищожност или недопустимост. Приел е, че искът с правно основание чл.74 ТЗ е предявен от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, същият е допустим, а релевираното от ответното дружество възражение в обратния смисъл е неоснователно. Намерил е за основателни доводите, че при провеждане на извънредното общо събрание на акционерите на “ПЕТРОЛ” АД на 02.03.2021 г. е налице процесуална незаконосъобразност на същото, поради ненадлежно участие на акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), чрез управителните им органи, а не чрез назначените синдици. Изложил е съображения, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството – те остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, доколкото съответните разпоредби от Търговския закон регламентират случаите, в които органите на дружеството упражняват своите правомощия – чл. 635, ал. 3, чл. 728, чл. 740 ТЗ, но не е предвидена възможност при прилагане на последиците на чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ органите на обявеното в несъстоятелност дружество да упражняват правомощията си, визирани в чл. 221 и чл. 235 ТЗ. Акцентирал е, че синдикът е този, който представлява обявеното в несъстоятелност дружество, а участвайки като “представител” на несъстоятелното дружество, той всъщност съхранява масата на несъстоятелността и евентуално я попълва 4 с нови материални активи (например при разпределяне на дивидент). Посочил е, че същевременно в случая членственото право е инкорпорирано в акциите, които са част от предприятието на длъжника. Формирал е извод, че поради това синдикът е този, който е следвало да представлява съответното несъстоятелно дружество акционер на процесното общо събрание. Обосновал е, че аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т.

13 ТЗ, съгласно която синдикът извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговско дружество. Въз основа на изложението е преценил, че акционерите “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.) не са били надлежно представлявани на проведеното на 02.03.2021 г. общо събрание, което е оказало влияние при формиране на необходимото мнозинство за провеждане на събранието (чл. 15, ал. 6 от устава на “ПЕТРОЛ” АД - повече от половината от капитала), съответно за приемане на взетите решения по т. 1 от дневния ред. Съобразил е, че кворумът за провеждане на събранието (20 210 054 гласа) и обикновеното мнозинство от 18 676 152 гласа “за” вземане на решението е постигнато именно с гласовете на “Алфа Кепитъл” АД (н.) и “Корект Фарм” ЕООД (н.), а без отчитането им общият сбор от гласовете на останалите акционери, гласували “за”, е 9 796 965, т.е. по-малък от минимално необходимия брой гласове от 13 105 028.

Счел е, че ако не бъде взето предвид участието на тези акционери и притежаваното от тях участие в капитала - 28,85 % + 3,66 %, общият брой на явяващия се на общото събрание капитал би бил 41,48 %. Изтъкнато е, че възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимо упражняване от ищеца на чужди права, чрез релевиране на това нарушение, не е основателно, защото нарушението е повлияло на формирането на кворума и мнозинството при вземането на процесното решение от общото събрание на акционерите, поради което събранието е незаконосъобразно и подлежи на отмяна на това основание, наведено от ищеца. За неоснователни са приети останалите доводи на ищеца - за ненадлежно представляване на общото събрание на акционери поради наличие на висящи съдебни дела и за непубликуване на протокола от процесното общото събрание в срок от три работни дни от провеждането му (нарушение по чл. 117, ал. 3 ЗППЦК).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение, за което съдът следи служебно. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при 5 липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън рамките на въведените с въззивната жалба пороци за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт (“свръх петитум”), др. В случая не се установява вероятна недопустимост на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като решаващите изводи на съда за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца не сочат към предположение за предявяване на недопустим иск по чл. 74, ал.

1 ТЗ. Въззивният съд е извършил дължимата служебна проверка за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца, съставляваща положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, и е намерил, че същият е имал качеството акционер в ответното дружество към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, на което е прието оспорваното решение.

Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията на ответника и настоящ касатор за недопустимо упражняване от ищеца на чужди права, чрез релевиране на доводи за ненадлежно представляване на друг акционер при провеждане на общото събрание, тъй като това нарушение се е отразило на формирането на кворума и мнозинството при вземането на процесното решение на общото събрание, т.е. на правата на ищеца като акционер. С оглед на горното не е налице сочената от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационен контрол.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/485f104a-3879-4aae-a308-57aa8f97de9b