Решение № 13046 от 18.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59576/2021
- Вид
- Решение № 13046
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 13046 гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110159576 по описа за 2021 година намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против Ц.
Н. В., А. Н. В. и Д. Н. В. с искане да бъде установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество сумата в размер на 727,35 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот с адрес: , с абонатен № 53878. Сумите се разпределят между ответниците, както следва:
1) 4/6 от сумата, дължими от Ц. Н. В. с ЕГН **********, а именно сума от 484,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 2) 1/6 от сумата, дължима от А. Н. В. с ЕГН **********, а именно: сума от 121,22 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 3) 1/6 от сумата, дължима от Д. Н. В. с ЕГН **********, а именно: сума от 121,22 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като 1 купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски за заповедното и исковото производства.
Ответницата Ц. Н. В. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с които оспорва исковата молба по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, доставката на топлина енергия и размера на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна 2 енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“ По делото е представен препис от Договор за продажба на недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 31.12.1967 г.(л. 14 и л. 15 от делото) по силата на които процесният имот е бил придобит от Никола Митев В. и Ц.нка Н. Илийчкова. От представеният препис на удостоверение за наследници (л. 12 от делото) се установява, че Никола Митев В. е починал на 23.12.2009 г. като ответниците са единствени негови наследници. По делото са представени и преписи от заявление декларация за откриване на партида, подадена от ответника Ц. Н. В.
(л. 16 и 17 от делото). С оглед така представените доказателства, съдът намира, че единствено ответникът Ц. Н. В. има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството „собственик“ на даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това качество не възниква на друго облигационно основание. В случая ответникът Ц. Н. В. е подала процесното заявление-декларация като по този начин е изразила волята си единствена да встъпи в облигационно отношение с ищеца. Възникналото по този начин облигационно отношение между ищеца и този ответник дерогира субсидиарно приложимия принцип, че собственикът на имота е винаги потребител по смисъла на ЗЕ. На следващо място, видно от доказателствата по делото ищецът претендира процесните суми от тримата ответници, но по отношение на А. Н. В. и Д. Н. В. извлича качеството им на собственици на апартамента от качеството им на наследници на Никола Митев В.. Доколкото обаче същият е починал през 2009 г., а процесният период е от 2016 г. до 2020 г. процесното задължение не е възникнало в 3 неговия патримониум и няма как да е било наследено от последните двама ответници. Поради изложеното съдът намира, че единствено ответникът Ц. Н.
В. има качеството на потребител в настоящия спор, а исковете по отношение на А. Н. В. и Д. Н. В. следва да бъдат отхвърлени.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на ССЕ.
Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1063,67 лева, от който са заплатени 942,28 лева. Останали за заплащане са 165,94 лева.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът е предявен на 14.09.2020 г., а процесните периоди за доставка са: за топлинна енергия – от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и за дялово разпределение – от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация София ЕАД са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Т.е. погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. включително за топлинна енергия и за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. за услуга дялово разпределение. Съгласно приетите по делото съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, тези суми са както следва: