Решение № 162 от 18.09.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. В.П., 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100676 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.

200, ал. 1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, предявени от С. А.

Р. и Р. А. Р., в качеството им на законни наследници – низходящи на починалия А.Р.Й. срещу „Х.К.“ АД, представлявано по закон от изп. директор С.Ц. С. за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания вследствие смъртта на техния баща А.Р.Й. с ЕГН **********, настъпила на 27.08.2023 г. в резултат на трудова злополука от 28.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на трудовата злополука /28.06.2023 год./ до окончателното изплащане.

Ищците излагат, че по силата на трудов договор, сключен между ответника „Х.К.“ АД, в качеството на работодател, от една страна, и покойния баща на ищците - А.Р.Й., като работник/служител, от друга, последният бил назначен при ответното дружество на длъжност „бояджия“. Сочат, че на 28.06.2023 г., към края на работния ден, с А.Й. на работното му място в обект на „Х.К.“ АД, територията на вагоноремонтен завод с. Х.К., общ. В.П., обл. Ш. настъпила злополука.

Твърдят, че по случая е било образувано Досъдебно производство № 165/2023 г. по описа на РУ - гр. В.П., пр. пр. № 2746/2023 г. по описа на РП-гр. Ш., ТО-гр. В.П.. С Постановление за изпращане на производството по компетентност от 14.11.2023 г., наблюдаващият прокурор на осн. чл. 35, ал. 2 и чл. 199 от НПК е изпратил досъдебното производство към Окръжна прокуратура - гр. Ш..

Акцентират, че с влязло в сила на 10.04.2024 г. Разпореждане № 5104-27-17/20.03.2024 г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Ш., настъпилата на 28.06.2023 г. злополука, при която е пострадал А.Й., е била призната за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Ищците поддържат, че преките задължения на пострадалото лице А.Й. при изпълнение 1 на заеманата длъжност „бояджия“ във вагонно-ремонтния завод включвали употребата на бои и разредители, които се съхранявали в големи метални кутии. Изтъкват, че в деня на инцидента, от ръководството на ответното дружество било дадено разпореждане на пострадалия да запали остатъците от боя в кутиите, каквато била обичайната практика в завода, въпреки че същото е в разрез с всички установени правила за безопасност на труда.

Паленето на метални кофи се осъществявало на всеки 7 до 10 дни и по този начин се отстранявала засъхналата боя в кутията и тя можело да бъде използвана отново, а дружеството спестявало средства от предаване на кутиите за рециклиране. Излагат, че съгласно материалите, изготвени в хода на ДП № 165/2023 г., пр. пр. № 2746/2023 г., и поконкретно Заключение за извършена експертиза от 20.04.2024 г., видно от видеозаписа на настъпилата злополука в 11:18 ч. на същия ден е констатирано първо обгаряне на кутии за деня (като обаче не е посочено кой е извършвал действията по обгаряне).

Заявяват, че процесната трудова злополука е настъпила при второто обгаряне на кутии при следните обстоятелства:

По време на инцидента времето било слънчево и ясно, но внезапно появил се вятър обърнал пламъка към кутия с разредител, при което тя гръмнала, а дъното й се откъснало.

Чул се силен тътен и работниците от завода тръгнали към мястото на инцидента. Врелият разредител залял А. от кръста надолу. А. откопчал колана на панталона си, спуснал доколкото е възможно панталона и легнал по гръб. Останалите работници започнали да ритат панталона, за да го свлекат от тялото му, защото пламъците били твърде големи, а и те самите щели да подпалят дрехите си, по които също имало остатъци от боя. Успели да свалят панталона и обувките му, но ръцете и краката на пострадалия вече били обгорели. На място пристигнал екип на ЦСМП, като пострадалият първоначално е бил откаран в ЦСПМ, филиал В.П., след това в гр. Ш., но с оглед на тежкото му състояние бил транспортиран във ВМА – Варна, където през цялото време е бил в интензивно отделение. Била му поставена диагноза „термично изгаряне на тяло, генеталии, глутеуси (големите седалищни мускули), горни и долни крайници II-III ст., 53 % от телесната повърхност с термичен шок“. Били проведени редица клинични мероприятия по пластично- възстановителна хирургия и инфузионна антибиотична терапия, но изгарянията били обширни и дълбоки, а общото му състояние тежко. В началния етап на хоспитализацията А. е дишал трудно, но самостоятелно.

Ищците излагат, че заедно с жената, с която баща им живеел на семейни начала - С.А., успели за последен път да го видят в отделението по анестезиология и интензивна медицина, която се е намира на петия етаж във ВМА – Варна,, където той лично им разказал факти и обстоятелства по настъпването на инцидента, но ги помолил да не разказват на никой, тъй като се страхувал да не го изгонят от работа, а също така се притеснявал да не разочарова хора от ръководството на дружеството - работодател. След тази среща състоянието му се влошило - хемодинамиката му била нестабилна, нивата на азотосъдържащи вещества в кръвта му се повишили, а той бил трахеостомиран (извели са алтернативен дихателен път през гърлото му) и приведен в състояние на изкуствена кома.

Въпреки проведените в пълен обем клинични процедури на 27.08.2023 г. (два месеца след инцидента) бащата на ищците починал на 65 годишна възраст вследствие на получените във връзка с трудовата злополука травматични увреди.

Ищците навеждат твърдение, че изпитали неописуем шок и ужас от новината за трагичния инцидент, станал с баща им. Излагат, че през месеците, в които бил хоспитализиран, таели надежда, че някак си ще се оправи и въпреки тежките последици, ще остане с тях, но загубата му и факта, че приживе са поддържали изключително близки и топли отношения, основани на съществуващата между тях силна емоционална връзка, изграждана във времето, ги разтърсили и разстроили необратимо. Изтъкват, че през 2 годините непрекъснато са усещали подкрепата на техния баща във всеки един аспект от нейното проявление, но вече не могат да разчитат на такава подкрепа. Поддържат, че дори към днешна дата не са в състояние да свикнат с мисълта за неестествената загуба на този близък и скъп за тях човек. Излагат, че смъртта на баща им неминуемо се е отразила негативно върху психиката им, пораждайки чувства на тъга и потиснатост при всеки спомен за него и особено, спомняйки си начинът, по който е загинал.

Предвид всичко изложено молят исковете им да бъдат уважени в претендираните размери. Молят да им бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2025 год., съдът е допуснал изменение на предявените от С. А. Р. и Р. А. Р., в качеството им на законни наследници на починалия А.Р.Й. активно, субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно осн. чл. 200, ал. 1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД срещу „Х.К.“ АД посредством увеличаването им, на осн. чл. 214 от ГПК, като същите следва да се считат предявени за сумата от по 170000,00 лв. за всеки един от ищците, вместо първоначално предявените претенции от по 120000,00 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху изменения размер на претенциите от датата на настъпване на трудовата злополука – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът Р. А. Р. се явява лично и с процесуалния си представител, а ищцата С. А. Р. не се явява лично, но изпраща процесуален представител, като двамата ищци поддържат исковите си претенции и молят същите да бъдат уважени изцяло.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Категорично се противопоставя на твърденията, изложени в исковата молба, по отношение на фактите и обстоятелствата около събитията на 28.06.2023г., довели до трудовата злополука, претърпяна от наследодателя на ищците Р. А. Р. и С. А. Р..

Излага, че действително злополуката е настъпила на 28.06.2023г., когато пострадалият А.Р.Й. заедно със свои колеги е извършвал ръчно и механизирано боядисване на корпусни повърхности на ремонтирани вагони. Навежда твърдение, че около 15.00 часа А.Р.Й. решил да обгори с открит огън вътрешната повърхност на празен съд за съхранение на боя (20л. бака), в който е съхранявано боя, смесена с органичен разтворител. Изтъква, че за целта пострадалият е излял определено количество органичен разтворител и е запалил сместа с помощта на средство за запалване. Акцентира, че в резултат на запалването е възникнало бурно запалване на газово-въздушната смес, като факела на възникналия огън е запалил дрехите и откритите части на тялото, главата и крайниците на Й..

Ответникът отрича някой от ръководството на „Х.К.“ АД да е давал на пострадалото лице разпореждане да обгаря вътрешната повърхност на празния съд за съхранение на боя.

Напротив, твърди, че дежурният охранител неколкократно е предупредил през деня А.Р.Й. да не пали съдържанието на празните кутии, защото ще нарани себе си и хората около него и ще предизвика и щети за предприятието.

Ответното дружество поддържа, че от събраните в хода на извършеното разследване на злополуката доказателства се е установило, че на пострадалото лице не са възлагани други странични дейности. Процедурата по боядисване е включвала получаване на кофа с боя от склада, отваряне на същата, разбъркване и присипване в бояджийски пистолет. Всичко това се е извършвало на работната площадка. След изпразване на кофите с боята, същите са събирани на определено за целта място, от където ги е вземала фирма изкупуваща вторични суровини. Поради това, че празните кутии не се почистват предварително при предаването 3 им, фирмата изкупвач е приспадала 20% от общото им тегло. Изтъква се в отговора на исковата молба, че всички разпитани при проверката работници са потвърдили, че в завода няма практика да се палят кутиите с боя. Според тях целта на пострадалия е била да вземе празни кутии за лично ползване, както е правил неколкократно.

Ответникът заявява, че при постъпване на работа в „Х.К.” АД на длъжност „бояджия“ на А.Р.Й., както на всички работници и служители в дружеството, е бил проведен начален инструктаж за безопасност на 24.11.2022 год. Твърди се, че Й. е бил запознат с длъжностната характеристика на длъжността и съответно му е бил провеждан периодичен инструктаж.

При провеждането на инструктажите на бояджиите се обръщало специално внимание на правилата за безопасност, които трябва да спазват при извършване на задълженията си съобразно длъжностната характеристика.

По изложените доводи, ответникът настоява, че наследодателят на ищците е проявил груба небрежност, неспазвайки правилата за безопасност. Счита, че действията си А.Р.Й. е проявил липса на елементарно старание и внимание към собствения си живот и здраве, пренебрегнал е основни правила за безопасност при работа като не е съобразил и е нарушил „Инструкцията по безопасност на труда при ръчно боядисване на метални и дървени повърхности с помощта на пневматичен шприц пистолет“.

Ответникът навежда твърдение, че като работодател не е допуснал неправилна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, която да е довела до настъпилата злополука, а точно обратното – положил е необходимите усилия да осигури безопасни условия на труд на всички заети с тази дейност.

Настоява, че са налице основания за пълно изключване на имуществена отговорност на работодателя, тъй като нарушенията от страна на наследодателя на ищците на ЗЗБУТ и вътрешнофирмените нормативни актове, макар и формално да съставляват небрежност, по своята насоченост и взаимовръзка, следва да се приравнят на последиците на умишлено причиняване на смърт. При условията на евентуалност, ответникът заявява, че злополуката е настъпила при груба небрежност и съпричиняване от ищеца над 50%.