Решение № 6 от 24.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ловеч, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600444 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК

Постъпил е въззивен протест с вх. № 4963/25.10.2022г. от РП – Ловеч, ТО – Тетевен против цялата Присъда № 20/20.10.2022г. на РС – Тетевен по НОХД 20224340200055 по описа за 2022 година. Против цялата присъда е постъпила и въззивна жалба с вх. № 5081/31.10.2022г. от частен обвинител и граждански ищец Н. С. М..

С цитираната присъда подсъдимият А. С. М., роден на 24.10.1948 година в гр. Тетевен, област Ловеч, живущ в с. Б., област Ловеч, българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на дата 25.07.2020 година, около 11,30 часа-12,00 часа в с. Б., област Ловеч, умишлено да е причинил на Н. С. М., от същото село, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява зигоматична кост и латерална стена на левия 1 максиларен синус, наложило оперативно наместване с фиксация, довело да трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 30-35 дни, поради което и на основание чл.304 във връзка с чл.12 ал.1 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.

С цитираната присъда, първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от Н. С. М. от граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди) лева против подсъдимия А. С. М..

Постановено е, че на основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

На основание чл.320, ал.4 НПК, прокурорът е изложил допълнителни писмени изложения към протеста си. Счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като не е доказано да има нападение от страна на пострадалия и същият да е започнал първи, за да се отбрани, като счита, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил гласните доказателствени средства и приел, че пострадалият първи нападнал подсъдимия (възражение за първи по ред). Счита, че след като на пострадалия е причинена средна телесна повреда, а на подсъдимия лека, то чл.12 НК е неприложим (възражение за еквивалентност на вредата). Счита, че съдът неправилно се е позовал на предишните осъждания на пострадалия, тъй като същият е реабилитиран (възражение за осъждане). Моли съда да отмени оправдателната присъда и да постанови осъдителна, като при условията на евентуалност да приложи чл.132, ал.1, т.2 и чл.78а НК.

Във въззивната жалба от частният обвинител и граждански ищец се излагат доводи, че присъдата е неправилна и немотивирана. Счита, че се е доказано наличието на телесна повреда, извършена от подсъдимия, механизма на нанасянето й. Твърди, че зариването на ямата от подсъдимия е провокация от негова страна, тъй като по този начин ще защити интереси на семейството на пострадалия, тъй като са променя заустването и течението на водите, което ще застраши ползването на жилището (възражение за провокация). Сочи, че по делото лисват доказателства кой е първи причинител на телесните увреждания и дали действията на подсъдимия са с цел да се защити от противоправно и непосредствено нападение, а вредата на подсъдимия е малка, тъй като същият се отказал от лекуване, управлявал личния си 2 автомобил, поради което счита, че не е налице чл.12 НК (възражение за чл.12 НК). Моли съда да отмени изцяло оправдателната присъда, да осъди подсъдимия по повдигнатото престъпление и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

На основание чл.322 НПК са постъпили писмени възражения от защитника на подсъдимия А. С. М., адв. Н. Х.. Счита, че постановената присъда правилна и определената фактическата обстановка. Изразява становище, че първо пострадалият е ударил подсъдимия с острата част лопата, а след това подсъдимият го ударил с тъпата част на търнокопа, поради което и налице чл.12 НК. Ударът с тъпата част е целял защитата на живота и физическата цялост на подсъдимия. Счита, че след като пострадалият е изпаднал в несвяст след удара от подсъдимия, то следва, че пострадалият първи е ударил подсъдимия, поради което е приложим чл.12 НК. Счита, че правилна съдът е счел, че Н. е осъждан, въпреки неговата реабилитация.

Счита, че неправилна прокурорът се позовава на превишаване пределите на неизбежната отбрана, без да се съобрази със съдебната практиката. Оспорва възражението на частният обвинител за провокация. Сочи, че правилно РС – Тетевен е приложил чл.12 НК и е отхвърлил иска по чл.45 ЗЗД. Счита, че щом е налице нападение не е необходимо средствата за защита да са съразмерни и еднакви с това, използвано от нападателя. Твърди, че за да се определи дали деецът се намира в положение на превишаване пределите на неизбежната отбрана, не следва да се изхожда само то съразмерността на средствата за нападение и защита, а от цялостната оценка на всички обстоятелства, отнасящи се до характера и опасността на нападението. Моли съда да потвърди присъдата, като счита, че протеста и жалбата се неоснователна.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ОП – Ловеч се представлява от прокурор Р. П.. Заявява, че не поддържа протеста, но не го оттегля, а присъдата правилна. Излага съждения кой първи е нападнал и твърди, че подсъдимият е отвърнал на удара, а защитата била с кирка, поради което счита, че защитата била адекватна. Твърди, че има неизбежна отбрана и няма превишаване пределите й. Моли съда да потвърди присъдата като правилна.

Частният обвинител (ч.о.) и граждански ищец Н. М., редовно призован се явява лично в о.с.з. и чрез повереник адв. П. К.. Изцяло поддържат въззивната жалба. Твърди, че след като подсъдимият и ч.о. взаимно се 3 нападнали, то няма как да има неизбежна отбрана с оглед вида на предмета (търнокоп) и характера на вредата. Твърди, че ако телесните повреди са еднакви биха били в условията на реторсия, но след като пострадалият е получил средна телесна повреда следва подсъдимият да носи отговорност.

Подсъдимият А. М. се явява лично в о.с.з. и чрез договорен защитник адв. Н. Х.. Счита присъдата за правилна и мотивирана. Подробно излага съображения за механизма на деянието. Сочи, че правилно РС – Тетевен се е ориентирал с оглед възрастта, роднинската връзка между двамата, и че подсъдимият не е могъл по никакъв начин да реагира на случилото се, за да приеме, че е налице чл.12 НК.

В правото си на лична защита подсъдимият М. поддържа казаното от адвоката си, а в последната си дума иска оправдателна присъда.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид депозираното в жалбите, съобрази доводите на страните от съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313-314 НПК изцяло правилността, законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния съд въз основа на описаното в обвинителния акт. Районният съд е събрал всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на обективната истина (чл.13 НПК).

Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за прилагането на чл.12 НК.

Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да изменя съществено същата. Направеният анализ на доказателствения материал е достатъчен и точен. Налице е адекватно позоваване на доказателствените източници и тяхното интерпретиране. Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите, така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи съответните правни изводи.

4

Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия или частният обвинител и гражданския ищец, които да не са отстранени от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от РС – Тетевен, на основание чл.335, ал.2 НПК.

Правните изводи на РС – Троян са пълни, обхватни и задълбочени.

Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите, така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи съответните правни изводи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А. С. М. и ч.о. Н. С. М. са братя, живеят в с.Б., на улица „****" №14 и №10, като нямат ограда, която да разделя дворовете им.

Двамата братя са в лоши отношения, по повод спорове за имоти (делба, разпределение на ползване) и тяхното ползване (негаторен иск), както и по повод изградена от септична яма за отпадни води в двора им, която се ползвала от свид. Н. М..

С писмо с изх.№ 4438/20.07.2020 година Община Тетевен изпратила до пострадалия Н. М. и брат му Ж. С. писмо, в което е посочено, че след извършена проверка на място от служители на Община Тетевен било установено, че септичната яма попада в имот, собственост на подсъдимия А.

М. и че в едномесечен срок от получаване на писмото следва Н. М. и Ж. С.о, да премахнат септичната яма. Същевременно между двамата братя се е водило дело по чл.109 ЗС (негаторен), от чието заключение на съдебнотехническата експертиза се установи, че септичната яма се намира в двора на подсъдимия А. М..

На 25.07.2020 година, след като получил писмото от Община Тетевен подсъдимия А. М. взел търнокоп, лопата, кирка и лост и отишъл при септичната яма в двора на пострадалия Н. М. и започнал да я зарива, като събарял камъните, с които била оградена вътре в ямата. Малко преди обед, Н.

М. се прибрал в дома си и видял, че брат му А. М. заривал на двора септична яма. Свидетелят Н. М. минал по пътя, казал на подсъдимия „не пипай там, че ще ядеш бой" и заминал, а от своя страна подсъдимият продължил работата си, като използвал търнокопа. След известно време свидетелят Н. М. отишъл при брат си и двамата започнали да спорят и да се карат. Подсъдимият държал търнокопа, с който работел, а свид.Н. М. взел намиращата се на място и занесена от подсъдимия лопата и нанесъл удар в областта на лявата част на главата на подсъдимия с желязната остра част на лопатата, а от своя страна 5 подсъдимият М. нанесъл на Н. М. удар с тъпата част на търнокопа в лявата част на главата, при който той паднал на земята и по този начин бил сложен край на инцидента между двамата. Малко след това като се съвзел Н. М. се изправил и подпирайки се на лопатата, успял да влезе в дома си и да се обади на сина си свид. Ж. С., който пристигнал от работа и заварил баща си в недобро състояние-лявата част на главата му била подпухнала, лявото му око било напълно затворено и имал кръв по главата. Свидетелят Ж. С. извикал майка си свид. А.А., която изкъпала съпруга си Н. М. и го закарала в ЦСМПТетевен, а от там за лечение в МБАЛ- Ловеч, а впоследствие-в УМБАЛПлевен.

Свидетелят Н. С. М. бил лекуван от 25.07.2020 година до 29.07.2020 година в Неврологично отделение на МБАЛ-Ловеч с диагноза-травма на главата, комоционен синдром, фрактура на лява зигоматична кост и латерална стена на левия максиларен синус. Тази диагноза наложила лечение в клиника УНГ на УМБАЛ-Плевен от 03.08.2020 година до 05.08.2020 година, като му е поставена окончателна диагноза счупване на костите на скулите на горна челюст, периорбитален хематом вляво, данни за патологична подвижност на лява зигоматична кост. Поради това е била извършена операция на 04.08.2020 година, състояща се в разрез по лява зигоматична дъга, наместване на фрактурата, фиксиране посредством лигатурна тел 0,4 мм.

По делото са извършени три съдебно-медицински експертизипървоначална, допълнителна и повторна, като общото заключение е че на Н.