Определение № 184 от 15.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. София, 15.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина И.а като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Частно касационно търговско дело № 20238003900279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. И. срещу определение № 124 от 16.01.2023г. по в. ч. гр. д. № 3784/2021г. на Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение искането, обективирано в молба вх. № 20052/27.09.2022г., на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по частната му жалба срещу разпореждане № 1774/18.05.2022г. по в. ч. гр. .д. № 3784/2021г. на Апелативен съд – София.

Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Твърди е представил декларация за имущественото си състояние в изисканата от закона форма, като това му състояние не позволява заплащането на определената държавна такса от 15 лева.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без уважение подадената от И. молба за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по частната жалба, апелативният съд е приел, че същият не е изпълнил в дадения от съда срок указанията за представяне на декларация за имущественото си състояние, поради което с оглед чл.83, ал.2 ГПК не се доказва наличие на основание за 1 освобождаване на страната от заплащането на посочената държавна такса.

Определението е правилно.

Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че е изпълнил указанията за представяне на декларация за имотно състояние в дадения от съда срок. Декларацията е условие по чл.83, ал.2, т.2 ГПК за преценка на основателността на молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса. С оглед непредставянето й от страната, въпреки дадените от съда указания в тази насока, правилен е изводът на апелативния съд, че липсва основание за освобождаване на жалбоподателя от заплащането на такса, чийто размер в конкретния случай е и изключително нисък – 15 лева.

Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено, като жалбоподателят трябва да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 124 от 16.01.2023г. по в. ч. гр. д. № 3784/2021г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, да заплати по сметката на Върховен касационен съд, Република България, държавна такса в размер на 15 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2