Определение № 799 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Варна, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000580 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на С. И. Д. срещу определение № 260130/25.09.2023 г. постановено по ТД 249/2019г по описа на ОС - Добрич, с което е било спряно производството по разглеждане на претенцията на жалбоподателката, предявена срещу „Денчев“ООД.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 274 ал.1 т.1 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя временно преграждане на упражняването на защита на материални права. Пълномощниците на страните са надлежно овластени.

Таксата за обжалване е внесена. Производството е допустимо.

По предварителните въпроси: Частната жалба, депозирана като подписан с КЕП електронен документ в срока по чл. 275 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Производството по делото е било образувано по претенция на жалбоподателката Д. за заплащане на паричната равностойност на дружествен дял на прекратил членството си съдружник в ООД, уточнена като частичен иск по чл. 125 ал. 3 ТЗ за част от 600 000лв (от общо твърдян размер 1 082 609лв). В срока за отговор дружеството „Денчев“ООД е оспорило само размера на претенцията, като наред с доводите за остойностяване на припадащо се на тази бивша съдружничка дял от чистото имущество (до не повече от 197 042.35лв), ответникът е упражнил евентуално и насрещна защита с възражение за съдебно прихващане на дължимата на ищцата сума с предявено за установяване вземане на дружеството в сборен размер от 589 856.56лв., за вреди причинени от ищцата с лошо изпълнение на възложените 1 й задължения при избора й за управител на дружеството(л.54-56 от делото на ДОС). При индивидуализиране на вредоносното за дружеството недобросъвестно управление, ответникът е описал три групи сключени от ищцата неизгодни сделки, както и допусната от нея липса на касова наличност, формирана след изтегляне на средства от банкови сметки на дружеството без даден отчет за разходването им в полза на дружеството.

След като при първоначален доклад по делото съдът е отказал да разглежда възражението за прихващане(л.268) , но в последствие е оттеглил като погрешно това свое определение (л. 497), с обжалвания акт (л. 798) е констатирал, че спрямо ищцата се води наказателно производство по НОХД 311/2023г на ОС-Добрич за вредоносни престъпления, чието установяване има преюдициален характер за насрещните вземания на ответника. С тези мотиви е било обосновано спирането на разглеждането на иска на Д. до приключване с влязъл в сила акт на съдебния процес по обвинението й за престъпления по чл. 220 ал.1 и 201 ал.1 НК.

Жалбоподателката Д., чрез адв. С. се оплаква за неясно мотивиране и необосновани изводи за наличие на която и да е от хипотезите на чл. 229 ал.1 ГПК, тъй като предмета на предявения частичен иск не е обусловен от такова престъпно обстоятелство, което гражданския съд да не може сам да установи.

Позовава се и на значителната продължителност на процеса, вече забавен поради неоснователно предходно спиране и застрашаването на възможността да се ползва от резултата от частичния иск преди изтичането на давностния срок за непредявена част от главницата. Моли за отмяна на неправилното определение, с което се осуетява продължаването на съдопроизводствените действия по същество.

Насрещната страна „Денчев“ ООД е пропуснала срока за упражняване на право на отговор по жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно по следните съображения:

За настоящото производство няма никакво значение обстоятелството, че в хода на същото дело други факти неоснователно са били преценявани от докладчика като преюдициални обстоятелства.

Настоящият съдебен състав изиска копие от обвинителния акт, послужил за образуване на висящото НОХД 311/2023г на ОС-Добрич, от който е видно, че предмет на наказателното преследване е извършено от ищцата престъпно вредоносно деяние, изцяло съвпадащо с описаното поведение на управляващ съдружник, породило вреди за повереното му предприятие.

Всички сключени от ищцата сделки( с „Арес груп 1“ЕООД и „ФЗ ПАНАЙОТОВ и ЩЕРЕВ“ ЕООД), които са описани като договори на конкретни дати с конкретен предмет и съставляват действия на лошо управление, довели до преки загуби или съответно до пропуснати ползи, за които ответникът претендира да бъде възмезден по реда на чл. 145 ТЗ са намерили идентично описание и в обстоятелствената част на акта на прокуратурата, съответно в пунктове 2-10 от първи раздел на обвинението са описани и съставомерните вреди с конкретни размери, определящи квалифицирането на престъпните състави на стопанското престъпление по чл.

2

220 ал.1 НК. Във втория раздел на обвинителния акт е повдигнато и обвинението за длъжностното присвояване на сума, която също съвпада с посочената неотчетена от управителката наличност.

При това положение не може да има колебание, че фактите по наказателното обвинение (неправомерно поведение, вредоносен резултат в правна сфера на ответника, причиняването му умишлено от ищцата) и тези, очертаващи предмета на възражението за прихващане (негативно засягане на правната сфера на ответника в резултат на неполагане на дължима грижа за управление на дружественото имущество) съвпадат. С предявяването на неликвидни и спорни вземания, евентуално прихващащият активен кредитор разширява допустимо предмета на спора, очертан първоначално от ищеца – титуляр на също оспорено и още неликвидно пасивно вземане(т.1 от ТРОСГТК 2/2020 на ВКС). За да бъде решено делото по иска за дължимия на ищцата дружествен дял се налага да се разгледа и спора относно погасяването на това задължение с прихващането, което би имало обратно действие поне до размера, предявен от ищцата, която сама е ограничила обема на защитата си като търси само част от дълга.

Затова въззивният съд намира, че поради разпоредбата на чл. 300 от ГПК, изискваща зачитането на присъдата, с която вече образуваното наказателното дело ще приключи, е налице пряка връзка на преюдициалност между двете производства, макар престъпното поведение да се отнася само до възражението за прихващане. Още повече, че и за двете престъпления размерът на вредите е съставомерен и доказването им в наказателния процес ще изключи установяването им в друг размер при ангажиране на гражданската отговорност на дееца(Решение № 22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от 2.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1882/2019 г., II т. о., ТК). В този смисъл, забавянето на разглеждането на частичния иск до изясняването на резултата от наказателното дело няма да затрудни, а напротив ще улесни и оценката на ефективността на бъдещата защита на самата ищца за непредявената горница от собственото й вземане.

Затова оплакванията в частната жалба се оказват неоснователни.

Мотивите и на двете инстанции за наличие на временна пречка за упражняване на правото на иск, посочена в чл. 229 ал.1 т.4 ГПК съвпадат, поради което жалбата срещу законосъобразното определение не следва да се уважава , което трябва да бъде потвърдено.

По тези съображения и на осн.чл. 217 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С. И. Д. срещу определение № 260130/25.09.2023 г. постановено по ТД 249/2019г по описа на ОС - Добрич, с което е било спряно производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК до приключване на НОХД 311/2023г на ОС-Добрич, с окончателен акт по обвинението на С. И. Д. за извършени стопански 3 престъпления.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.

274 ал.3 т. 1 ГПК с частна жалба в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от съобщаването му на жалбоподателя, пред ВКС на РБ,. при условията на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4