Решение № 4283 от 03.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4283 гр. Пловдив, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330116909 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Р. И., ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2019 г., както и сумата от 50 лева – недължимо платено възнаграждение за пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –20.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 251 лева - недължимо платено възнаграждение за пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –20.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1000 лева. Била уговорена договорна лихва от 44.93 % и ГПР – 38.30 %, като общата дължима сума била в размер на 1421.16 лева, платима на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 59.22 лева.

Твърди, че към Договора било сключено Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Сочи, че за предоставянето на т.нар. допълнителни услуги, било уговорено ищецът да заплати 1 възнаграждение в общ размер на 1237.68 лева, на разсрочено плащане към всяка от погасителните вноски.

Така от 1000 лева заем, общото задължение по кредита възлизало на 2658.84 лева, а размерът на вноската нараснал на 110.79 лева.

Счита, че сключеният между страните договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не са включени в ГПР, поради което и посочения в договора размер на ГПР е неправилен. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в договора липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

На следващо място, излага съображения, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на материалния закон и на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Излага, че възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги, била недействителна и на допълнителното основание по чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Заявява, че договорът е бил изплатен изцяло на ответника.

Твърди, че заплатените от ищеца суми за възнаградителна лихва и за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Поддържа, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК е посочена дължимата сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва, посочен е размерът на уговореното задължение за всяка една от закупените по желание на ищеца допълнителни услуги, както и размерът на общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги.

В процесния договор за кредит бил уговорен фиксиран лихвен процент по кредита, поради което и договорът отговарял на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля, страните се съгласили да сключат договор за кредит с ГЛП от 38.30 % и ГПР – 44.93 %, като кредитополучателят се съгласил с тази цена на кредита към момента на сключването на договора.

Излага съображения, че уговореният размер на възнаградителната лихва в процесния договор за кредит не противоречи на добрите нрави.

На следващо място, оспорва и твърденията в исковата молба, че уговореното възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги е нищожно.

2

Потребителят сам решил да се възползва от предоставените незадължителни допълнителни услуги, които била извършени, като съдържанието на уговорките не противоречало на закона и добрите нрави, нито сумите следвало да се включват в ГПР.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2019 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева, при годишен лихвен процент от 38.30 %, ГПР – 44.93 %; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1237.68 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 265/08.01.2024 г./ Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Следователно съдът приема, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********/11.02.2019 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева.

Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 38.30 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 44.93 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер 59.22 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1421.16 лева. В раздел VІ от Договора, е уговорено и закупуването на пакет от допълнителни услуги, за което се дължи възнаграждение в общ размер на 1237.68 лева, като сумата за възнаграждението за допълнителните услуги е разсрочена на равни части, по 51.57 лева към всяка вноска.

Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2658.84 лева, по 110.79 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на 3 кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 44.93 %, а възнаградителната лихва – 38.30 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 6 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 2658.84 лева. Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на закупен пакет от допълнителни услуги, по който се дължи възнаграждение за предоставените от ответника на ищеца допълнителни услуги в общ размер на 1237.68 лева.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според Общите условия (чл.15), пакетът от допълнителни услуги представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и отлагане на вноски, включващи възможността да се променя погасителния план при определени условия, за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски; възможност за промяна на датата на падежа на погасителните вноски.