Решение № 993 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300501218 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Пловдив, представлявана от кмета К. Д., чрез пълномощника по делото гл. юрк. Д. Й. против Решение №1403 от 24.03.2026 г. постановено по гр.д.№5431/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, III гр.с., с което е осъдена Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ, сума в общ размер от 895.52 евро, от която изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“, обективирана в полица № **** от 04.10.2019 год. във връзка с щета № *** в размер на 890.41 евро и ликвидационни разходи по щетата в размер на 5.11 евро за застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2020. в гр. П., бул. „***“ в близост до № 1*, при което застрахованият автомобил марка „** при движение попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно /дупка/, както и сумата от 332.69 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 17.03.2022 год. до 17.03.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2025 год., до окончателното й изплащане и в тежест на ответника е възложена отговорността за разноските по делото.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи. Жалбоподателят счита, че по делото липсват несъмнени доказателства за настъпване на ПТП, механизма на увреждането и причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на общината и претърпените вреди. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че не съществува протокол за ПТП, съставен от компетентен орган, който да документира настъпването на инцидента, както и че данните за дупката произлизат от ищеца застраховател. Жалбоподателят счита, че приетата по делото САТЕ се базира на непълни и некоректни данни /без оглед на място/, поради което данните били хипотетични и неподходящи за категорично доказване на причинно-следствената връзка. Във въззивната жалба се излагат доводи, че механизмът на увреждането е останал неясен, както и че водачът е длъжен да се съобрази с пътната 1 обстановка и да избегне препятствията, поради което ако същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, отговорността на общината следвало да се намали или да не се ангажира изобщо. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК 121076907.

Постъпила е молба от въззиваемата страна, изпратена чрез куриер на 15.06.2026 г.

/преди датата на откритото съдебно заседание по делото-17.06.2026 г./, която молба е получена в съда, с вх.№22832/18.06.2026 г. С молбата въззиваемата страна моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд.

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена искова молба от ищеца "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, с ЕИК 121076907, с която са предявени иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ против ответника Община Пловдив за заплащане на сумата в общ размер от 895.52 евро/1751,49 лв., от която изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“, обективирана в полица № *** от 04.10.2019 год. във връзка с щета № *** в размер на 890.41 евро/1741,49 лв. и ликвидационни разходи по щетата в размер на 5.11 евро/10 лв. за застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2020 г. в гр. П., бул. „***, при което застрахованият автомобил марка „**“, модел „**при движение попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно /дупка/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2025 год., до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 332.69 евро/650,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 17.03.2022 г. до 17.03.2025 г.

В исковата молба и уточнителната молба ищецът твърди, че с полица № ** от 02.10.2019г. е сключил договор за застраховка „Каско и злополуки“ на лек автомобил марка „**“ с рег. № **, собственост на „Уникредит лизинг“ АД – клон Пловдив, със срок на действие от 04.10.2019 г. до 03.10.2020 г. Изложени са твърдения, че на 28.07.2020 г. в гр.

П**, около 13:45 ч., при движение по бул. „***“ в близост до №**, в посока кръстовището с ул. „***“ лекият автомобил марка „***“ с рег. № *** попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – голяма и дълбока дупка с остри ръбове в средното платно за движение, вследствие на което са нанесени материални щети на описания автомобил по предната дясна джанта на същия. Причинените имуществени вреди на процесният автомобил били описани от експерти на ищцовото застрахователно дружество в хода на извършване на ликвидационната преписка. Ищецът сочи, че вложените части и материали за извършване на ремонта на процесния автомобил възлизат на общо 1741,49 лв., като изплатил обезщетение за възстановяване на увредения автомобил с платежно нареждане № П *** от 24.09.2020 г. Поддържа, че общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е 1751,49 лв., вкл. 10 лв. за извършени ликвидационни разноски. Ищцовото дружество счита, че с изплащането на обезщетението и на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума от ответника. Твърди се, че на 05.10.2020 г. ответникът получил регресна покана да заплати доброволно обезщетението, но плащане не последвало. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Пловдив чрез пълномощника си гл. юрк. Д. Й. е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции. Оспорва наличието 2 на причинно-следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП. С отговора на исковата молба се оспорва механизмът на произшествието. Оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка. Ответникът счита, че не е налице необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Излага твърдения, че липсва съставен протокол за ПТП от органите на КАТ, което прави невъзможно установяването на причинноследствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по лекия автомобил.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на увреждането, тъй като водачът бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като не се е съобразил с нормативно установените изисквания, касаещи правилата за движение по пътищата. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

За да постанови обжалваното сега решение, районният съд е приел, че по отношение увреденото МПС е налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско“, в срока на действие на която е настъпило застрахователно събитие. Приел е надлежно възникнало в полза на застрахователя регресно право, с оглед изплащане на определеното застрахователно обезщетение.

Предвид събраните писмени доказателства, заключението на съдебноавтотехнитеска експертиза и свидетелските показания е достигнал до извод за наличие на причинно – следствена връзка между поведението довело до наличната неизправност на пътя в гр. П., бул. „** шосе“ в близост до * и настъпилите вреди, като механизмът на ПТП съответства изцяло на уврежданията по МПС. Ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на жалбоподателя е обосновано с наличието на законово вменено задължение на Община Пловдив да поддържа пътя в рамките на населеното място в изправност, съответно да сигнализира неизправностите. Направеното своевременно възражение за съпричиняване на вредите е прието за недоказано, при указана доказателствена тежест на ответника да го установи.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверено правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Пред настоящата инстанция не се оспорва, а и от представената на л. 13 от първоинстанционното дело застрахователна полица се установява, че за увреденото МПС е налице договор за имуществено застраховане при ищеца, с период на покритие от 04.10.2019 г. до 03.10.2020 г., по който при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № **** във връзка със заявление от 31.07.2020 г. от водача *** за настъпили увреждания по застрахования автомобил при ПТП на дата 28.07.2020 г., когато предното дясно колело на процесния лек автомобил при движение по бул. „***“ попада в дупка, в резултат на което са увредена джантата на автомобила.

С оглед събраната в първоинстанционното производство доказателствена съвкупност, настоящата инстанция намира за категорично установено настъпването на описаното в исковата молба ПТП от 28.07.2020 г. с участието на процесното МПС, при посочения механизъм, респективно наличието на пряка причинно следствена връзка между ПТП и процесните увреждания по МПС. За това свидетелстват показанията на водача на МПС по време на ПТП – И. Б., който изяснява, че на посочената дата, при управление на автомобила в посочения пътен участък в гр. П., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което е бил увредена автомобилът. Съдът напълно кредитира свидетелските показания, като същите са логични и последователни, житейски обосновани и 3 достатъчни, за да установят, че лекият автомобил, който свидетелят е управлявал, е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени имуществените вреди. Същевременно показанията на свидетеля кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства, респективно и с приетото заключение на вещото лице М. по съдебноавтотехническа експертиза, прието без възражие от страните и кредитирано от настоящата инстанция, като компетентно изготвено и обосновано.

Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/485adaad-1a3a-4e9c-b7a0-f2e72b10986b