Определение № 41 от 20.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500530 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

С определение № 1493/15.10.2025 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 20254400500807/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Т. М. Д. срещу Определение № 464/02.08.2025 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Червен бряг, с което е отказано освобождаване на внесената по делото парична гаранция в размер на 1000 лв.

С определение № 1498/16.10.2025 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 20254400500807/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът е допуснал поправка по реда на чл. 247 ГПК в Определение № 1493/15.10.2025 г., като е поправил диспозитива в частта относно обжалваемостта, като вместо „Определението не подлежи на обжалване“ е постановил, че на основание чл. 274, ал.

1, т. 1 ГПК определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Срещу Определение № 1493/15.10.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 807/2025 г. на ОС – Плевен е постъпила частна жалба от Т. М. Д..

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение на Районен съд – Червен бряг, с което е отказано освобождаването на внесената по делото парична гаранция. Излагат се доводи, че определението на окръжния съд е от категорията на обжалваемите съдебни актове, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на обезпечителното производство. Навежда се и съображение, че при липса на инстанционен контрол би се стигнало до недопустим резултат – внесената парична гаранция да остане в полза на бюджета, въпреки че е поискана в срок.

1

С оглед изложеното се иска отмяна на определението и връщане на делото на Окръжен съд – Плевен за произнасяне по същество по депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му – главен юрисконсулт М. М., с който частната жалба се оспорва като недопустима. Насрещната страна поддържа, че Определение № 1493/15.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 807/2025 г. на Окръжен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, тъй като с него е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу Определение № 464/02.08.2025 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Червен бряг, с което е отказано освобождаването на внесената по делото парична гаранция. Излагат се доводи, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което съдът се произнася по молба за освобождаване на внесени като гаранции суми, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на делото и законът не предвижда изрично обжалваемостта му. Сочи се още, че с този акт не се решава спор по същество и не се слага край на делото.

По изложените съображения се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Частната жалба е подадена срещу определение на Окръжен съд – Плевен, постановено по в.ч.гр.д. № 807/2025 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Т. М. Д. срещу Определение № 464/02.08.2025 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Червен бряг. Обжалваният съдебен акт е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото с него се прекратява производството по подадената частна жалба, поради което подлежи на инстанционен контрол. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Компетентен да я разгледа е Апелативен съд – Велико Търново.

Установява се от материалите по делото, че производството пред Окръжният съд – Плевен е образувано по частна жалба на Т. М. Д. срещу Определение № 464/02.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 163/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, с което е оставено без уважение искането , инкорпорирано в молба вх.

№ 2511/16.05.2025 г., за освобождаване на внесената по делото парична гаранция в размер на 1000 лв., внесена във връзка с допуснато обезпечение. Пред районния съд е била подадена молба от Д., чрез пълномощник – адвокат, с която е поискано отменяне на допуснато обезпечение на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и освобождаване на внесената гаранция. По делото е постъпило възражение от ответното дружество с молба вх. № 2931/09.06.2025 г., в което се оспорва освобождаването на гаранцията, прави се искане сумата да бъде преведена по сметка на ЧСИ по образувано изпълнително дело срещу молителката и се заявява намерение за предявяване на иск за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК.

След като е обсъдил тези данни, окръжният съд е направил извод, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съдът се позовал на задължителното тълкуване, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е още, че молителят разполага с възможност да поиска изменение от съда, който го е постановил, при допусната грешка или пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, съобразно чл. 253 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно нормата на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, на обжалване пред горестоящия съд подлежат първоинстанционните съдебни определения, с които се 2 прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и онези, които са изрично уредени от законодателя като обжалваеми. Определението на съда по чл. 403 ГПК, с което същият се произнася по молба на заинтересованата страна за освобождаване на внесена от нея гаранция в обезпечителното производство, не попада в нито една от двете групи съдебни актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол.

Независимо дали молбата се уважава и гаранцията се освобождава, или се отхвърля и внесената гаранция се задържа за обезпечаване на отговорността за претърпените от ответника по иска вреди, постановеното от съда определение или разпореждане е окончателно, съгласно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложените по-горе съображения постановеното от Окръжен съд – Плевен определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване (в т.см. Тълкувателно решение 2/2018 от 23.06.2022 год. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2018 г. на ОСГТК).

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1493/15.10.2025 г., поправено с определение № 1498/16.10.2025 г., постановени по въззивно частно гражданско дело № 20254400500807/2025 г., по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500530 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

С определение № 1493/15.10.2025 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 20254400500807/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Т. М. Д. срещу Определение № 464/02.08.2025 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Червен бряг, с което е отказано освобождаване на внесената по делото парична гаранция в размер на 1000 лв.

С определение № 1498/16.10.2025 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 20254400500807/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът е допуснал поправка по реда на чл. 247 ГПК в Определение № 1493/15.10.2025 г., като е поправил диспозитива в частта относно обжалваемостта, като вместо „Определението не подлежи на обжалване“ е постановил, че на основание чл. 274, ал.

1, т. 1 ГПК определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Срещу Определение № 1493/15.10.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 807/2025 г. на ОС – Плевен е постъпила частна жалба от Т. М. Д..

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение на Районен съд – Червен бряг, с което е отказано освобождаването на внесената по делото парична гаранция. Излагат се доводи, че определението на окръжния съд е от категорията на обжалваемите съдебни актове, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на обезпечителното производство. Навежда се и съображение, че при липса на инстанционен контрол би се стигнало до недопустим резултат – внесената парична гаранция да остане в полза на бюджета, въпреки че е поискана в срок.

1

С оглед изложеното се иска отмяна на определението и връщане на делото на Окръжен съд – Плевен за произнасяне по същество по депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му – главен юрисконсулт М. М., с който частната жалба се оспорва като недопустима. Насрещната страна поддържа, че Определение № 1493/15.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 807/2025 г. на Окръжен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, тъй като с него е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу Определение № 464/02.08.2025 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Червен бряг, с което е отказано освобождаването на внесената по делото парична гаранция. Излагат се доводи, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което съдът се произнася по молба за освобождаване на внесени като гаранции суми, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на делото и законът не предвижда изрично обжалваемостта му. Сочи се още, че с този акт не се решава спор по същество и не се слага край на делото.

По изложените съображения се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Частната жалба е подадена срещу определение на Окръжен съд – Плевен, постановено по в.ч.гр.д. № 807/2025 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Т. М. Д. срещу Определение № 464/02.08.2025 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на Районен съд – Червен бряг. Обжалваният съдебен акт е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото с него се прекратява производството по подадената частна жалба, поради което подлежи на инстанционен контрол. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Компетентен да я разгледа е Апелативен съд – Велико Търново.