Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 04.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14138/2023
Вид
Решение № 43
Подписан
04.01.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330114138 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Н. С. Д., ЕГН:

**********, от град *******, ж.к. „******“ бл. № ***, ет. **, ап. *** чрез адв.

С. против „АиМ Финанс“ ООД, ЕИК 201015391, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ №1, ет. 2, представлявано от ****** С.

С. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 295,26 лв. недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане и против „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203174199, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, представлявано от ******* А. А. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1584,45 лева, недължимо платена по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД е бил подписан договор за потребителски кредит от 01.07.2019 г. По силата на същия ищеца получил в заем 2000 лева, при ГПР 48.22% и възнаградителната лихва - 40%. Сумата се дължи на 12 месечни вноски по 204,94 лева в периода от 01.08.2019г. до 01.07.2020 г. Предвидено е издаване на запис на заповед в полза на кредитора или сключване на договор за гаранция с трето лице, с цел обезпечение задължения за разходи по събирането на просрочени вземания. Сключен е договор за поръчителство с 1

„ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, преименуван на „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, при възнаграждение от 2158,68 лева платимо на 12 месечни вноски по 179,89 лева в периода от 01.08.2019г. до 01.07.2020 г.

Договорът за кредит е потребителски и се явява недействителен съобразно чл.

22 ЗПК. Платена е сума от 2295,26 лв. за главница и договорна лихва и 1584,45 лв. за възнаграждение на гаранта. Договорената възнаградителна лихва от 40 % надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната и е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва, каквато и да било яснота, по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Недействителността на договора за кредит поражда недействителност и на договора за поръчителство.

В предоставения срок за отговор ответника „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД оспорва иска, като отрича сключването на договора.

Ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД заявява, че е променил наименованието си на „АиМ Финанс“ ООД. Оспорва иска. Отрича сключването на договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- погасителен план (лист 8 от делото); справка за кредитна задлъжнялост от БНБ; договор за гаранция от 01.07.2019 г., погасителен план (лист 7 от делото) е видно, че между ищеца и „АиМ Финанс“ ООД с предишно наименование „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД е постигнато на 01.07.2019 г. съгласие последния да предостави на Д. в заем за потребление сума в размер от 2000 лв., която той да върне на 12 месечни вноски от по 204,94 лв. в периода 01.08.2019-01.07.2020 г. На същата дата е сключен договор между ищеца, „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД и „Лайт кредит консулт“ ЕООД за обезпечаване на изпълнението на заемополучателя по договора за кредит чрез предоставяне на гаранция от „Лайт кредит консулт“ ЕООД срещу възнаграждение от 2158,68 лв. дължимо на вноски съобразно погасителен план заедно с дължимите вноски по заема.

От представените разписки от 24.08.2020 г. и справка за кредитна задлъжнялост от БНБ е видно, че ищеца е превел чрез трето лице на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД сега -ответника „АиМ Финанс“ ООД на посочената дата сума в размер от 2295,26 лв. като задължение по договора за заем и към 31.08.2020 г. същият е приет от заемодателя за погасен, а на „Лайт Кредит Консулт“- сума от 1578,62 лв.

2

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявените главни искове по чл. 55, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД касае заплащане от ищеца на ответниците на парични суми по съглашение между тях, което в последствие е признато за нищожно С оглед депозираните отговори от ответниците съдът намира за спорно възникването на заявените провоотношения с посочените от ищеца параметри и извършени плащания на суми по тях.

Спора се състои в наличие на договор за кредит и договор за поръчителство между ищеца и ответниците, както и на клаузи в договора за кредит противоречащи на ЗПК, което от своя страна да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената заемна такава, в частност за възнаградителна лихва, както и дали недействителността на договора за кредит предпоставя и недействителност на договора за поръчителство или е налице самостоятелно основание за това.

С оглед представения от ищеца погасителен план към договор за кредит и постъпилата справка от БНБ, сочеща наличие в ЦКР на вписан такъв между страните съвпадащ като дата и сума с приложения, съдът намира за доказано възникването на заявеното между ищеца и ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД сега „АиМ Финанс“ ООД заемно правоотношение. Следва да се има предвид, че заявяването на договора от ответника в ЦКР на БНБ конклудентно потвърждава наличие на постигнато между страните съгласие.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.

В случая, не са ангажираха доказателства сочещи изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т. к. не става ясно, какъв е размера на договорения лихвен процент и ГПР, какви са условията за прилагането на 3 лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

За пълнота следва да се отбележи, че не става ясно дали в ГПР се включват всички разходи по кредита и в частност възнаграждението на гаранта. Това се явява нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Съдът намира, че тези пропуски сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Тъй като от представените от ищеца писмени документи се установява, че е платена в полза на кредитора сума надхвърляща размера на предоставената такава от 2000 лв., то дадената над нея се явява платена без основание и подлежи на възстановяване. Доколкото не се твърди и не се установява, тя да е била отнесена за погасяване на конкретно задължение по кредита, следва да се приеме, че е покрила вземане за възнаградителна лихва.

Ето защо иска против АиМ Финанс“ ООД за връщане на сумата от 295,26 лв. е основателен и следва да се уважи.

Уважаването на главния иск по чл. 55 от ЗЗД е предпоставка за 4 уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху уважената сума от 295,26 лв. от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

По отношение предявения главен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД спрямо „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД съдът намира, че от представените писмени доказателства-договор за гаранция безспорно се установява възникването на облигационна връзка между ищеца и същия на заявеното основание от Д., тъй като на съда служебно е известно, че предишното наименование на този ответник до 27.02.2020 г. е „Лайт кредит консулт“ ЕООД. П о отношение на този договор съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на двете дружества заемодател и гарант се установява, че към момента на сключване на договорите едноличен собственик на капитала на тези дружества е едно и също физическо лице-С.

А.. С.. Следователно печалбата на гаранта и заемодателя от извършената от тях търговска дейност се разпределя т в полза на едно и също лице. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по договора за гаранция щ е се яви печалба и за заемодателя. Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит. Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и съответно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение. Тъй като е установява, че е платена в полза на този ответник сума от 1568,62 лв за възнаграждение по договора за поръчителство същата се явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Ето защо иска по чл. 55 от ЗЗД спрямо този ответник се явява основателен и следва да се уважи до установения размер от 1568,62 лв., като за разликата над него до притендирания такъв от 1584,45 лева да се отхвърли.

Уважаването на главния иск по чл. 55 от ЗЗД е предпоставка за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху уважената сума от 1568,62 лв от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат сторените от него 5 разнозки за държавна такса, които следва да се поставят в тежест на ответниците. Ето защо „АиМ Финанс“ ООД следва да заплати на на ищеца съобразно представения списък и ангажирани доказателства сума в размер от 50 лв. за държавна такса, а ответника „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД62,74 лв. съразмерно на уважената част.

Ищеца е представляван в настоящето производство от адвокат, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата . Поради това на адв. Н. поел с договор от 26.09.2023 г. защитата следва да се определи служебно възнаграждение от 400 лв. общо за цялото производство, което да се поеме поравно от ответниците. За пълнота следва да се отбележи, че предявените искове произтичат от едно и също основание и не се отличават с фактическа и правна сложност, поради което и не следва да се определят отделни възнаграждения по всеки предявен такъв и в размер надхвърлящ предвидения минимум в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.