Определение № 38271 от 24.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38271 гр. София, 24.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110141347 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Т“ ЕАД срещу ответника „К“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 907,94 лева - главница за цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за имот в р. София, ул. "П " ***********, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 164,81 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 08.04.2024 г.; сумата 4,80 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 1,37 лева - мораторна лихва за период от 01.10.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №22915/2024 г. по описа на СРС.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 149а л.1, т. 2 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника като битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл.

219 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не спори по основание и размер на предявените искове за главници, а именно наличието на сключен договор №3000025415/27.06.2021 г. за доставка на топлинна енергия за стопански нужди при ОУ. Поддържа, че вземанията на ищеца за главници са погасени чрез прихващане, което изявление ответникът навежда, с негово насрещно парично вземане по чл. 104 от ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал.2 от ЗЕ за обект в гр. София, бул. „Ц” №*** за ползване на абонатна станция и съоръженията към нея, собствени на „К“ ЕООД, за периода 01.01.202131.12.2021 г., в размер на сумата 8020,37 лв. Предвид направеното прихващане поддържа, че не дължи лихви за забава, както и разноски в производството.

Ответникът е направил възражението за прихващане, като длъжник, и пред заповедния съд по реда на чл. 414 от ГПК.

1

Съдът, при служебно извършена проверка констатира, че паричното вземане, предмет на възражението за прихващане на ответника, с идентичен предметобект и период, ответникът е предявил осъдителен иск и е образувано отделно и неприключило производство по гр. дело № 37674/2023 г. по описа на СРС, 65 състав. За претендираната самостоятелна искова защита на насрещното вземане е постановено съдебно решение, с което ще се формира сила на пресъдено нещо за периода, в който е включен и заявения по настоящото дело, както и по други дела на „Т“ ЕАД срещу ответника, а именно от 26.10.2020 г. до 26.06.2023 г.

Съдът, като отчете размера на предявеното парично вземане на ищеца и размера на предявеното насрещно вземане на ответника по настоящото гр. дело, както и по още няколко дела по описа на СРС, цитирани от ответника в отговор на искова молба, както и че по гр. дело №37674/2023 г., СРС, е постановено съдебно решение, което не е влязло в сила поради подадена въззивна жалба, счита, че възражението за прихващане – съдебно, доколкото е направено от ответника в хода на съдебното производство – заповедно и исково, не следва да се приема за съвместно разглеждане. В случай, че решението по гр. дело № 37674/2023 г. по описа на СРС влезе в сила, страните могат да съобразят установеното ликвидно и изискуемо вземане на ответника и евентуално пред въззивния съд, като съобразят и реда на неговото предявяване по различните съдебни производства, водени между страните.

Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът трябва да установи, че ответникът е потребител/клиент на топлинна енергия, съобразно изложените твърдения, в исковия период; че му доставя топлинна енергия и на стойност в претендирания размер; както и правото на обезщетение за забава, като се установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане, получена от ответника, за което не сочи доказателства.

При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните парични вземания, за което му се указва, че не сочи доказателства.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главници по основание и по размер. Спорни остават вземанията за лихви за забава.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т“ ЕООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е допустимо и основателно.

Приложените към искова молба и отговор на исковата молба документи, като допустими и относими, следва да се допуснат за приемане, а искането по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца не е необходимо предвид отделените за безспорни обстоятелства. Искането по чл. 195 от ГПК на ответника не е относимо, доколкото касае неприетото за разглеждане възражение за прихващане.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане на ответника, направено с отговор на искова молба.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца 2 трето лице-помагач – „Т“ ЕООД, с посочен адрес на управление в исковата молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище по делото.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението и при остранени нередовности на искова молба и отговор.

УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА и ПРИЛАГА за приемане представените от страните както и служебно изискани документи, и ч.гр.д.№ 22915/2024 г. по описа на СРС, като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца, и по чл.

195 от ГПК на ответника.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024 година от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните и трето лицепомагач.

3

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-помагач, като на ищеца и преписи на отговор на искова молба, ведно с приложения, а на третото лице – помагач и препис от искова молба, с приложения, чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4