Акт от 30.03.2018, Административен съд - Хасково

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр.Хасково,

30.03.2018г.

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ХАЙГУХИ БОДИКЯН разгледа докладваното от съдия Бодикян Адм. дело № 158 по описа за 2018г.

Делото е образувано по жалба /искова молба/от С.Н.Д. ***, представлявана от адв. Й.Т. против мълчалив отказ за плащане на сумата от 24 446лв., представляващи втората част от плащане по договор №26/112/06007/15.02.2010г. сключен с

Държавен фонд Земеделие.

Отделно от изложеното, жалбоподателката следва да съобрази данни по административната преписка за постановен отказ за плащане по писмо изх.№02-260-6500/1485 от 16.04.2013г., доколко е съобщено и налице ли е влязъл в сила отказ на административния орган. Обжалван ли е по административен или съдебен ред, както и влязло в сила определение на АС-Хасково от 30.07.2013г., с което по идентична жалба, производството е прекратено.

Съдът, след депозирана молба за конкретизация на жалбата вх.№1797 от 22.03.2018г., констатира неотстраняване на нередности в пълнота на предявената претенция. За да е налице мълчалив отказ за произнасяне на административен орган, то следва да е налице валидно сезиране от страна на жалбоподателя, което в определения по АПК срок да е останало без отговор от административния орган. По жалбата липсва подобно твърдение, както и по делото не са налице данни за това. Следва жалбоподателката да изясни по делото обстоятелството на действително постановен административен акт, какъвто без съмнение е мълчаливият отказ от издаване на административен акт.

При извършена служебна проверка на редовността на жалбата, съдът констатира, че същата не отговаря на изискването на чл.151, т.3 от АПК, във вр. с чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ, досежно заплащането на дължимата държавна такса за образуване на съдебно производство. Съдът в настоящия състав приема, че по силата на действащата и приложима към съдебните производства по спорове от вида на процесния разпоредба на чл.27, ал.6 /Изм., ДВ, бр.74 от 20.09.2016 г./ от ЗУСЕСИФ, дължимата при оспорване на индивидуални административни актове държавна такса е пропорционална и се определя в размер на 1/едно/ на сто върху материалния интерес, но не повече от 1700 лева.

Материалният интерес в случая се съизмерява със стойността на претендиланото право, а именно отказа да се извърши второ плащане на бенефициента по Договор №26/112/06007/15.02.2010г., в размер на 24

446 лв. и издаденият изпълнителен лист от 15.04.2013г. , с който е осъдена жалбоподателката за връщане на сумата по Договора в размер на 24 446 лв.

При това положение, жалбоподателката С.Н.Д. дължи внасяне на държавна такса, по сметка на Административен съд - Хасково, изчислен съгласно правилото на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ, възлизаща в размер на 244.46лв. / двеста четиридесет и четири лева и 46 стотинки /, изчислена като 1% върху сумата 24 446 лв. лева.

Предвид изложеното, на жалбоподателя, следва да се даде възможност, в законоустановения в чл.158, ал.1 от АПК 7/седем/ - дневен срок, да отстрани нередовностите на така подадената жалба, като в посочения срок, следва да внесе дължимата държавна такса, в размер на 244.46лв. , по сметка на Административен съд - Хасково, в съответствие с разпоредбата 151, т.3 от АПК и в същия срок да представи документа за това в съда, както и съобрази с останалите указания на съда, изложени в настоящото разпореждане.

Водим от горното на основание чл.158, ал.1, във вр. с чл.151, т.3 от