Решение № 584 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201355 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. Р. С. с ЕГН: **********, чрез адв. И. Г. от АК-Шумен, срещу Наказателно постановление № 25-0769-006857/24.03.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 126 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро/3000,01 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като е представено писмено становище от адв. Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 03.04.2026 г., а жалбата е изпратена до съда на 17.04.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.12.2025 г., около 14:15 часа, жалбоподателят С. управлявал товарен автомобил „ИВЕКО АД 410 Т“ с рег. № * в гр. Бургас, по ул. „Проф. Яким Якимов“ в посока към бул.

„Стефан Стамболов“, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“, сред които бил и св. Д. К.. Била извършена проверка като в експедиционна бележка с № 1000121351/29.12.2025 г. от 13:27 часа на фирма „*“ АД било записано, че масата на натоварването на МПС е 44280 кг, докато допустимата максимална маса, отразена в СРМПС част II била 41000 кг.

1

За констатираното на място служителят съставил АУАН № 4760469, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 126 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

Въз основа на акта, на 24.03.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си С. е осъществил състава на нарушението по чл. 126 ЗДвП, като на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро/3000,01 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

С оглед на установените фактически констатации обаче, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно тъй като не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, доколкото не става ясно за какво нарушение в санкциониран жалбоподателя.

Според чл. 126 от ЗДвП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определени с подзаконов нормативен акт, чието издаване е регламентирано в чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Според последно цитираната норма, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Цитираните законови разпоредби, съотнесени към конкретиката на настоящия казус, 2 налагат извода, че предвиденото в чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказание се отнася за нарушение именно на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са свързани с изискванията към техническите характеристики на превозните средства и по-специално - маса, размери и натоварване на ос, като по този състав следва да се санкционират нарушения, които следва изрично да са регламентираните в чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, докато нарушението по чл. 126 от ЗДвП е свързано с нарушаване на правилото, въвеждащо ограничение при превоз на товари, масата на натовареното ППС да не надвишава максимално допустимата маса, отразена в свидетелството му за регистрация. За установяването на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е необходимо наличието на годно техническо средство за измерване, съответно компетентност на проверяващите органи да боравят с това техническо средство. Чл. 126 от ЗДвП не борави с понятието "размери, маса и натоварване на ос", а с понятието "допустима максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация". Според § 6 от ДР на ЗДвП т.

34 и т. 35 "Технически допустима максимална маса" е максималната маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и производствено изпълнение, а "Допустима максимална маса" е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. И двете са зададени и въведени в съпровождащите документи на превозното средство.

При това положение, описанието на нарушението в АУАН и НП, съотнесено към посочената административнонаказателна разпоредба не дават възможност да се направи обоснован извод какво точно нарушение е вменено на жалбоподателя - дали е такова по чл.

126 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в чл. 185 от ЗДвП, или е нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В НП е посочена обща допустима маса на МПС, съгласно СРМПС, което сочи на нарушение по чл.

126 от ЗДвП, а същевременно е наложено административно наказание предвидено в чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, където обаче, са описани състави на нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В случай, че се приеме, че нарушението е такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то същото не е индивидуализирано, като не е посочено кои точно норми на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (издадена на основание чл. 139 от ЗДвП съгласно § 3 от Заключителните й разпоредби), не са спазени.

Това от своя страна води и до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице с оглед възможността му да разбере за какво точно нарушение му е наложено административно наказание, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

В същия смисъл е и Решение № 1871 от 12.06.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 184/2025 г.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на 3

ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 5-гръб), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 330 евро. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно, с оглед размера на глобата, поради което същото следва да се присъди изцяло.

Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-006857/24.03.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 126 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на В. Р. С. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро/3000,01 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. Р. С. с ЕГН: **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 330,00 (триста и тридесет) евро

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4