Решение № 5254 от 19.01.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение по НЧД 15830/2022г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав

Производството е по реда на чл.158, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.155 и следващите от Закона за здравето /ЗЗдр/, като делото е образувано по искане на управителя на ДПБ „Св.Иван Рилски“- гр.Нови Искър, сезирал СРС с искане да постанови решение, с което М.В.К да бъде настанен и задължително лекуван за психично заболяване сред посочените в чл.146 от ЗЗ, тъй като, поради отказа си за доброволно лечение, с поведението си лицето, представлява опасност за околните и може да увреди собственото си здраве.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа искането за провеждане на задължително лечение спрямо К., като се солидаризира с експертното заключение, относно необходимостта, формата и продължителността на лечението

Служебно назначеният защитник на лицето, предложено за принудително лечение – адвокатС., изразява становище, в което се солидаризира с представителя на СРП относно наличието на предпоставките за задължително лечение на М. К., като изтъква, че същото е в интерес на подзащитния му.

Лицето, предложено за принудително действие- М.В.К, не осъществява вербална комуникация. С жестове изразява безразличието си към съдебния акт.

По делото, с цел установяване с максимална точност на актуалното здравословно състояние на лицето е назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична и писхологична експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси относно психичното здраве на К., събрани са писмени доказателства, свързани с историята на заболяването и поводът за настоящата хоспитализация.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На първо място от заключението на приетата съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено след изследване в стационарна форма, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, се установява, че М. ковачев страда от психично заболяване- „Параноидна шизофрения”, което представлява- психоза по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ с дългогодишна давност. Видно от заключението на експертизата, към настоящия момент поведението е психотично доминирано, налице е отказ от храна, и вода, силно занемарен външен вид, именно поради болестно мотиви и стремеж за отшелнически начин на живот.

Освидетелстваният макар формално да се съгласява на престоя си в болница, не показва реална критичност към заболяването си, продължава следване на налудното поведение, отказва прием на лекарства.

Повод за настоящата хоспитализация извършена в условията на 1 спешност е препоръка от общопрактикуващ лекар, осъществявал медицинско обслужване, в центъра, в който лицето пребибава.

Вещите лица, в изготвената експертиза, предлагат стационарна форма на лечение за срок от 3/три/ месец в ДПБ „Св.Иван Рилски“-гр.Нови Искър с опасността, която лицето представлява най-вече за собственото си здраве.

При така събраните доказателства съдът счете от правна страна, че са налице предпоставките на чл.158, ал.3 във вр. с чл.155, ал.1 от Закона за здравето - освидетелстваният страда от психично заболяване по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето и с поведението си представлява опасност за себе си и за околните, поради което следва да бъде настанен за задължително лечение за срок от 2 /два/ месеца в стационарна форма в ДПБ „Св.Иван Рилски“-гр.Нови Искър. При определяне на формата на лечение, следва да се има предвид абсолютната некритичност към състоянието към момента на приема в лечебното заведение, както и данните за предходни хоспитализации. Поради това съдът намира, че най-адекватна на състоянието на лицето се явява стационарната форма на лечение, а периодът от две месеца необходим и достатъчен, за овладяване на острата фаза и възстановяване на лицето, до степен, която да позволи връщането му в защитеното жилище, в което пребивав.

На следващо място, съгласно експертното заключение, лицето, чието задължително лечение се иска- М. К., не може да дава информирано съгласие за лечението си. Такова, обаче може да се дава от близък роднина на лицето, а именно неговата сестра Славина Златанова, която поддържа контакт с лечебното заведение.

Най-сетне, предвид характера на производството, направените в хода на същото разноски, под формата на възнаграждения на вещо лице, следва да останат за сметка на държавата.

Освен това предвид необходимостта от своевременно лечение, съдът намира, че следва да допусне незабавно изпълнение на решението.

По изложените съображения и на основание чл.162 от Закона за здравето, СЪДЪТ постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 5254 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от В. ИВ. НЯГОЛОВА Частно наказателно дело № 20221110215830 по описа за 2022 година въз основа на закона и доказателствата по делото

РЕШИ:

НАСТАНЯВА М. В. К., роден на 05.08.198 6 година в гр.София, българин, български гражданин, с висше образование, не работи, неженен, неосъждан, с постоянен адрес гр.******, ж.к.“****“ бл.84, ет.4, ап.12, ЕГН ********** на задължително лечение в стационарна форма, в ДПБ „Св.Иван Рилски“-гр. Нови Искър, за срок от два месеца.

При липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие за лечението, на основание чл.162 , ал.3 от ЗЗ, определя С. В.а З.сестра на освидетелствания за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението.

На осн. чл. 163, ал. 2 от ЗЗ ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 7 ДНЕВЕН

СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 1