Определение № 201 от 14.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500240 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Я. И. и В. Я. М. против Определение № 46/ 13.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 766/ 2024 г. на ОС – С.З., с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу Определение № 152/ 03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 389/ 2024 г. на РС – Гълъбово.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение с подробно развити доводи в тази насока, с оглед на което се иска да се обезсили и делото се върне на окръжния съд за разглеждане на частната жалба по същество или да се отмени като неправилно и също да се върне с указания за разглеждане по същество на жалбата.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Б.Д.**“ АД, с който оспорва частната жалба и иска да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

От материалите по делото се установява, че ч. гр. д. № 389/ 2024 г. на РС – Гълъбово е образувано по молба на „Б.Д.**“ АД по чл. 51, ал. 1 ЗН за определяне на срок на наследниците на кредитополучателя Е.М. И.а, а именно М. Я. И. и В. Я. М., в който да заявят дали приемат наследството или се отказват от него. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г., за което наследниците са били редовно призовани, но поради неявяването им без уважителни причини районният е постановил да се впише на основание чл. 51, ал. 2 вр. чл. чл. 49, ал. 1 ЗН в особената книга при РС – Гълъбово обстоятелството, че са загубили правото да приемат наследството на 1

Е.М. И.а.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от наследниците М. Я. И. и В. Я. М., която с обжалваното определение на ОС – С.З. е оставена без разглеждане по съображения, че на основание чл. 537, ал. 1 ГПК позитивният охранителен акт, каквото е произнасянето на съда по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН, не подлежи на обжалване.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

По въпроса за обжалваемостта на произнасянето на районния съд относно вписването в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на загубата на правото да се приеме наследството от призованите към наследяване е формирана съдебна практика на ВКС, намерила израз в Определение № 1152 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1569/2023 г., I г. о., според което решението/ определението на съда, с което е постановено вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН , че призованите към наследяване лица губят правото си да приемат наследството подлежи на самостоятелно обжалване. Посоченото становище се обосновава с особения характер на това охранително производство, при което за разлика от типичния охранителен процес вписването в особената книга на съда има сила не само спрямо заинтересованото лице, по чието искане е образувано производството, а спрямо всички заинтересовани лица и независимо от участието им в конкретното производство, а правната последица засяга имуществената сфера на призования към наследяване, който в това производство има особено процесуално положение – той няма качеството молител, но търпи въпреки това правните последици в хипотеза, при която съдът се е произнесъл по искането за определяне на срок за приемане на наследството, като го е уважил. Прието е още, че исковата защита по чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на вписано в особената книга приемане или отказ от наследство, както и на вписването, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството, е допустима, но само в хипотеза, при която извършеното по реда на чл. 51 ЗН вписване е предхождано от изрично изявление на призования към наследяване, че приема наследството или се отказва от него.

В хипотезата, обаче, при която поради нарушаване на правилата за призоваване лицето, на което е бил определен срок за приемане на наследството, е било лишено от възможността да участва в производството п о чл. 51 ЗН - същото не е било надлежно уведомено, че такъв срок му е определен, но въпреки това в особената книга на съда е вписано, че е изгубило правото да приеме наследството, макар то да би желало да приеме наследството, спорът за това дали правото на приемане на наследството все още съществува не може да бъде разрешен по исков ред, доколкото в исковото производство съдът не разполага с правомощието да извършва преценка дали призованият към наследяване е бил надлежно призован в производството п о чл. 51 ЗН. Посочено е, че подобна проверка съдът може да извърши единствено при обжалването на постановения в производството по чл. 51 ЗН съдебен акт, респ. в производство по неговата отмяна, от което съставът на ВКС е извел извод, че това са двете възможности за защита на правата на призования към наследяване, чието право на участие в производството е било нарушено. Следователно според приетото от ВКС, което настоящата инстанция споделя, обжалваемостта на съдебния акт на районния съд, с който е вписано в особената книга на съда, че призованият към наследяване е загубил правото да приеме наследството, е допустима само в хипотезата, при 2 която той е бил лишен от възможността да участва в производството по чл. 51 ЗН. Извън случаите на нарушено право на участие призованият към наследяване, който не е дал отговор в указания му срок, няма право да обжалва съдебният акт на районния съд по чл. 51, ал. 2 ЗН, с който е вписана настъпилата по силата на закона преклузия на правото на приемане на наследството.

В настоящия случай призованите към наследяване – жалбоподателите М. Я. И. и В. Я. М. – не се позовават на нарушено право на участие в производството по чл. 51 ЗН, като наред с това от материалите по делото е видно, че те са били редовно призовани за съдебното заседание и са били уведомени за възможността да заявят дали приемат наследството или се отказват от него и за правните последици от неподаване на отговор. В тази хипотеза и с оглед разпоредбата на чл. 537, ал. 1 ГПК, която изключва обжалваемостта на позитивния охранителен акт, определението на районния съд по чл. 51, ал. 2 ЗН, с което е постановено да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, че призованите към наследяване са загубили правото да приемат наследството, не подлежи на обжалване, доколкото възможността за обжалването му не е изрично предвидена в закона.

Действително по въпроса за обжалваемостта на съдебния акт по чл. 51, ал. 2 ЗН е образувано тълкувателни дело (т. д. № 4/ 2024 г. на ОСГК на ВКС), но то не е основание за спиране на настоящето производство, каквото искане се поддържа в частната жалба, тъй като съгласно т. 1 от ТР от 07.05.2014 г. по т. д. № 8/ 2013 г. на ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Що се отнася до възражението за липса на правен интерес на молителя „Б.Д.**“ АД да инициира производството по чл. 51 ЗН поради погасяване дълга на починалия кредитополучател от неговите наследници, същото е относимо само в производството пред районния съд, в което въпреки редовното си призоваване те са пропуснали да заявят. С оглед необжалваемостта на съдебния акт по чл. 51, ал. 2 ЗН посоченият порок не може да бъде отстранен по реда на инстанционния контрол за законосъобразност. Наред с това следва да се отбележи, че вписването в особената книга на настъпилата преклузия на правото да се приеме наследството може да бъде атакувано по исков път, тъй като според съдебната практика наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН, може да установи неговата недействителност поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение на ОС – С.З., с което частната жалба на призованите към наследяване М. Я. И. и В. Я. М. против определението на РС – Гълъбово по чл. 51, ал. 2 ЗН е оставена без разглеждане, за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 46/ 13.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 766/ 3

2024 г. на ОС – С.З..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4