Определение № 71 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 35/2025
- Вид
- Определение № 71
- Подписан
- 03.02.2025
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Иванина Игнатова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 · Конституция на Република България
- чл.132 · Конституция на Република България
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71 гр. Пазарджик, 03.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500035 по описа за 2025 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
С определение №3366 постановено на 19.11.2024 по гр.дело № 4200 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2024г., съдът е прекратил производството по делото образувано по искова молба с вх.
№24534/08.10.2024г., подадена от К. Б. К. от гр.А., срещу Окръжен съд П., поради недопустимост на предявения иск и е върнал исковата молба на ищеца. В мотивите си съдът е приел,че иска е недопустим, тъй като липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по него.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чуждо противоправно и виновно поведение, от което е причинена вреда. Тази отговорност в конкретния казус е насочена срещу магистрат- съдия Д., но до колкото съдиите разполагат с т.нар. функционален имунитет, не могат да носят наказателна и гражданска
/имуществена отговорност/ за постановените от тях актове по искове, по чл.49 от ЗЗД.
Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл.132 от КРБ изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни актове. Недопустим е и иск срещу съответния съд, в който правораздават съдиите, извършили 1 твърдяното "несправедливо съдопроизводство". Недопустимо е ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за действия, за които лицата, на които е възложено извършването им, не носят отговорност.
Определението е правилно.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба от К. Б. К. против Окръжен съд П. за заплащане на сумата от 3000,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на съдия М.А.Д., съдия при Окръжен съд П., постановила незаконосъобразни актове по НОХД 648/2022г. по описа на съда. Излагат се подробни съображения за проведените процесуални действия от съдия М.А.Д. по НОХД 648/2022 по описа на Окръжен съд – П. и постановени съдебни актове, от който ищецът твърди, че търпял неимуществени вреди за период от повече от две години, през който период от време ищецът е бил незаконосъобразно ограничен в едно от основните му права като гражданин на Република България, а именно : да се придвижва до всяка част на ЕС или света,вследствие на наложената мярка на процесуална принуда-забрана да напуска страната докато трае наказателното производство.
Съдът съобрази следното: „ Независимостта на магистратите по отношение на предмета на тяхната дейност / наказателно, гражданско или административно производство/ , произтичаща от чл.117 от Конституцията на Република България разбирана като свободно от указания, законосъобразно изпълнение на служебните функции, не може да съществува, без да е подсигурена и тяхната лична независимост. Ето защо в сферата на конституционноправното регулиране са изградени и се прилагат правни механизми, предназначени да гарантират постигането й на практика. Такъв е институтът на имунитета на съдиите, прокурорите и следователите“.
„По действащата българска Конституция съдиите, прокурорите 2 и следователите имат само функционален имунитет, предназначен да създаде благоприятна среда на свободно от натиск и въздействие решаване на делата и преписките. С това си съдържание и с този си предметен обсег неотговорността е предназначена да гарантира на посочените лица, тяхната независимост, когато осъществяват функциите си“. / решение №17/08.11.2018г- по к.дело № 9/2018г. на КС/. Тъй като функционалният имунитет на магистратите е установен за да обезпечи функционалната независимост на съдебната власт, в своята трайна съдебна практика ВКС последователно приема,че функционалният имунитет е пречка да бъдат предявявани искове срещу тях в хипотези, при които правилата на функционалния имунитет намират приложение. Преценката дали такава пречка е налице по конкретното дело трябва да бъде извършвана конкретно, включително и с оглед естеството на правото, което се твърди,че е нарушено с действия или актове на представителя на съдебната власт,срещу когото искът е предявен.
В конкретният случай, ищецът претендира вреди от отказа на съдия Михаела Д. да отмени наложената мярка по чл.68 от НПК въпреки ,че наказателното производство е прекратено на 12.05.2022г.
Актът на съдия Д., с който отказва да отмени мярката по чл.68 от НПК е отменен при инстанционен контрол с определение №352 постановено на 25.09.2024г. по чндело № 442/2024г. на ПАС.
Настоящият съдебен състав, приема, че в този случай функционалния имунитет на магистратите по чл.132 от Конституцията на Република България намира приложение и правилно Районен съд Пазарджик, пред който е предявен иск за обезщетение за вреди от постановяването на този акт, който впоследствие е отменен от погорна инстанция, е установил процесуалната недопустимост на този и с к . Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния 3 им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл.49 ЗЗД. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - определение №1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, определение №288 от 10.03.2011 г. по гр.д. №1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение №43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. №70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и определение №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. №3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО.
По изложените съображения, обжалваното определение на Пазарджишкия районен съд като правилно следва да се потвърди .
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3366 постановено на
19.11.2024г. по гр.дело № 4200 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2024г.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБългария, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4