Решение № 483 от 11.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К. Д. Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110136953 по описа за 2021 година

Г. М. М. е предявил срещу Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ. Ищецът твърди, че в негова полза наследодателят на ответниците И.М.Н. издал три броя записи на заповед, с които безусловно се задължил да му заплати суми вместо извършено разплащане по сключени покупко-продажби, както следва: на 30.01.2013 г. издал запис на заповед за сумата 2381 лева във връзка с покупката на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в с. Л., община Своге, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., която сдЕ. била обективирана в нотариален акт № 14, том I, рег. № 191, дело № 14/2013 г. на нотариус Антон Чолев, с район на действие РС Своге и нотариалните такси и разноски във връзка с нея били заплатени от ищеца; на 06.12.2013 г. издал запис на заповед за сумата 14387,10 лева във връзка с покупката на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр. София, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г.

М., която сдЕ. била обективирана в нотариален акт № 105, том I, рег. № 6890, дело № 93/2013 г. на нотариус ... с район на действие СРС и нотариалните такси и разноски във връзка с нея били заплатени от ищеца; на 06.12.2013 г. бил издаден още един запис на заповед за сумата 7000 лева във връзка с покупката на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр.

София, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., която сдЕ. била обективирана в нотариален акт № 104, том I, рег. № 68944, дело № 93/2013 г. на нотариус ... с район на действие СРС и нотариалните такси и разноски във връзка с нея били заплатени от ищеца.

Ищецът сочи, че записите на заповед са съставени и подписани на датите, на които са изповядани трите сделки за покупко-продажба на недвижимите имоти. Излага, че срокът за плащане на сумите по тях бил 06.12.2020 г. и въпреки че изпратил писмена покана и депозирал издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 01.03.2021 г. в НОИ 1 и при работодателя на ответниците, към настоящия момент не получил плащане. С оглед на изложеното моли да бъде признато за установено, че ответниците Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И.

Н. му дължат разделно сумата от 23768, 10 лева, представляваща задължение по записи на заповед, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, като сумите се разпределят както следва: от Й. С. Н. - 1/2, а именно сума в размер на 11884,05 лева и 237,68 лева държавна такса; от Е. И. Н. - 1/4, а именно сума в размер на 5942,02 лева и 118,84 лева държавна такса; от В. И. Н. - 1/4, а именно сума в размер на 5942,02 лева и 118,84 лева държавна такса, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 65068/2020 г. на СРС, 82 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват, че представените документи отговарят на минимално необходимото съдържание, което следва да съдържа записът на заповед, поради което приемат, че ищецът не можел да черпи права от нередовните от външна страна документи. Оспорват автентичността на документите като сочат, че подписите в трите броя записи на заповед не са положени от наследодателя им И.М.Н., както и че той не бил действителният автор на изявленията, които били материализирани в представените 3 броя записи на заповед. Оспорват твърденията на ищеца, че нотариалните такси и разноски по изповяданите покупко-продажби са заплатени от него, като излагат, че нямало доказателство за това. Оспорват истинността на удостоверените факти в записите на заповед от 30.01.2013 г. и от 06.12.2013 г., включително в частта, в която се твърди, че в общите суми от 2381 лева, 14387,10 лева и от 7000 лева били включени главница за продажба на дял от продадените имоти в с. Л. и гр. София нотариални такси, такса вписване, местен данък, удостоверения, такса за схема на имота от САКК, съдебни разноски по гр. д. за разрешение за продажбата, такса за оценка на имота от вещо лице, назначено от съда, както и адвокатски хонорар. Оспорват и посочените дати в записите на заповеди сочейки, че документите били антидатирани. Ответниците твърдят, че твърденията на ищеца, че той е поел разходите по сделките с недвижимите имоти, били недоказани и неоснователни.

Твърдят, че ако записите на заповед били редовни от външна страна и автентични, то вземането, което се претендира по тях, никога не било предоставяно от ищеца на издателя и същите били безпарични.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със запис на заповед, издаден на 30.01.2013 г. в гр. София, И.М.Н. се е задължил найкъсно до 06.12.2020 г. да плати на Г. М. М. сумата от 2381 лева, която включва главница за продажба на дял от имот в с. Л. – 986 лева, нот. такси, такси за вписване, местен данък, удостоверения – 208,80 лева, такса за схема на имота от САКК - 32 лева, съд. разноски по гр. д. за разрешаване на продажбата – 98,60 лева, такса за оценка на имота от ВЛ, назначено от съда – 754,20 лева, адвокатски хонорар – 400 лева.

Със запис на заповед, издаден на 06.12.2013 г. в гр. София, И.М.Н. се е задължил най2 късно до 06.12.2020 г. да плати на Г. М. М. сумата от 7000 лева, която включва главница за продажба на дял от имот в Л. – 5400 лева, нот. такси, такси за вписване, местен данък, удостоверения – 278,40 лева, такса за схема на имота от САКК - 62 лева, съд. разноски по гр. д. за разрешаване на продажбата – 98,60 лева, такса за оценка на имота от ВЛ, назначено от съда – 754,20 лева, адвокатски хонорар – 600 лева.

Със запис на заповед, издаден на 06.12.2013 г. в гр. София, И.М.Н. се е задължил найкъсно до 06.12.2020 г. да плати на Г. М. М. сумата от 14387,10 лева, която включва главница за продажба на дял от имот в Н. – 12400 лева, нот. такси, такси за вписване, местен данък, удостоверения – 272,30 лева, такса за схема на имота от САКК - 62 лева, съд. разноски по гр. д. за разрешаване на продажбата – 98,60 лева, такса за оценка на имота от ВЛ, назначено от съда – 754,20 лева, адвокатски хонорар – 800 лева.

От справка от НБД „Население“ е видно, че И.М.Н. има съпруга - Й. С. Н. и дъщери Е. И. Н. и В. И. Н..

Представен е протокол от 20.12.2020 г. за това, че Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н. са поканени в качеството на наследници на И.М.Н. за предявяване и уреждане на плащане по задължение.

С решение от 12.04.1973 г. по гр. д. № 1335/1973 г. К.М.Н. е поставен под пълно запрещение. От удостоверение от 07.01.2013 г. е видно, че Г. М. М. е настойник на К.М.Н..

С решение от 08.11.2012 г. по гр. д. № 19685/2012 г. СРС е разрешил на К.М.Н. действащ чрез настойник Г. М. М. да се разпореди с притежаваната от него идеална част от правото на собственост на следните недвижими имоти: ап. 4 в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. 113, вх. А, ет. 2; ап. 73 в гр. София, ж. к. „Н. 4“, бл. 3а3б, вх. В, ет. 8; дворно място с площ от 1484 кв. м., съставляващо парцел IV, имот пл. № 156 в кв. 17 по плана на в. з. с. Л., Софийски окръг, местност „Терзийски слог“, ведно с построената в парцела паянтова сграда от керпич, застроена на 12 кв. м. и полумасивна жилищна сграда, застроена на 37 кв. м.

С нотариален акт № 104 от 06.12.2013 г. К.М.Н., представляван от настойника си Г. М.

М., продава на брат си И.М.Н. ¼ ид. част от ап. 4 в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. 113, вх. А, ет. 2 за сумата от 5400 лева.

С нотариален акт № 105 от 06.12.2013 г. К.М.Н., представляван от настойника си Г. М.

М., продава на брат си И.М.Н. ¼ ид. част от ап. 73 в гр. София, ж. к. „.... за сумата от 12400 лева.

С нотариален акт № 14 от 30.01.2013 г. К.М.Н., представляван от настойника си Г. М.

М., продава на И.М.Н. ¼ ид. част от УПИ IV-156 в кв. 17 от ПУП на с. Л., общ. Своге, Софийска област с площ от 1484 кв. м., заедно с построените в имота сгради, а именно: паянтова сграда от керпич със застроена площ от 12 кв. м. и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 37 кв. м. за сумата от 985 лева.

Представени са сметка/фактура № 304/13.13.2013 г. за нотариална такса в размер на 239,64 лева със задължено лице И.М.Н.; преводно нареждане № 1987/06.12.2013 г. за заплатен местен данък в размер на 310 лева със задължено лице И.М.Н.; сметка/фактура № 3

305/13.13.2013 г. за нотариална такса в размер на 145,63 лева със задължено лице И.М.Н.; преводно нареждане № 1995/06.12.2013 г. за заплатен местен данък в размер на 136,28 лева със задължено лице И.М.Н..

Представени са квитанция към прих. касов ордер № 21241 за сумата от 62 лева за такса за издаване на схеми от АГКК - 62 лева, получена от Г. М. М.; преводно нареждане от 31.03.2009 г. за заплатен местен данък от И.И.Б. в размер на 40,06 лева; преводно нареждане от 31.03.2009 г. за заплатена такса за вписване от И.И.Б. в размер на 5,72 лева; фактура № 3000/07.04.2009 г., издадена от СО, район „Н.“, за такса за удостоверения на стойност 15,60 лева, заплатена от Г. М. М.; операционна бележка № 24/30.01.2013 г. за сумата 985 лева с вносител И.М.Н..

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. И.Я.В., внучка на Й. С. Н., дъщеря на Е. И. Н., племенница на В. И. Н., внучка на брата на ищеца, която сочи ищецът е брат на дядо , който винаги всичко обсъждал със семейството си, включително имотните отношения с ищеца. Баба и дядо били фиктивно разведени преди заради имотни въпроси на баба и през 2013 г. се оженили повторно. Дядо споделил, че всички имотни отношения са разрешени и всичко е разплатено. Не е известно дядо да е подписвал документи. Същият работел и след пенсионирането си и имал достатъчно пари, за да си покрие разходите.

Прието е заключение на съдебно-графическа експертиза, според което подписите в представените три броя записи на заповед от името на И.М.Н., на името на Г. М. М., всички с отпечатани дати на падеж 06.12.2020 г. с вписани на ръка дати на издаване и за съответни суми, както следва: от 30.01.2013 г. за 2381 лева, от 06.12.2013 г. за 14387,10 лева и от 06.12.2013 г. за 7000 лева, вероятно са положени от И.М.Н..

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в е описала в експертизата какви са вариантите за причините на различното изписване. Единият вариант е лично предпочитание на лицето да изпише така буквите или това се дължи на факта, че подписът е положен от друго лице с цел наподобяване. Тъй като вещото лице няма информация за физическото състояние на лицето към момента на подписване на документите, не може да даде категоричен отговор. При опит за имитация на чужд подпис вероятността да се достигне до степен на обработеност, която самият изпълнител не притежава, зависи от възможностите на предполагаемия имитатор. Лице със средна и висока степен на обработеност на почерка може да имитира /подписва/ и с висока, и със средна, и с по-ниска обработеност, но едно лице с ниска обработеност трудно би постигнало подписи с висока обработеност. В случая за лицето от сравнителния материал, се наблюдава една обработеност на почерка, която предполага да може да се положи и подпис с известни колебания. В случая комплексът от съвпаденията в индивидуалните графически признаци преобладава, различията са по-малко и отговорът е вероятен, а такъв се дава, когото преобладават едната група индивидуални графически признаци. Изводът на експертизата е вероятен, понеже има известна колизия в сравнителния материал, всичкият е от едно лице и не може да бъдат обяснени тези отклонения в една определена година, съвпаденията преобладават и заради това и отговорът 4 е вероятно положителен.

Прието е заключение и на тройна съдебно-почеркова експертиза, според което подписите в Запис на заповед от 30.01.2013 г. за сумата от 2381 лева, Запис на заповед от 06.12.2013 г. за сумата от 7000 лева и Запис на заповед от 06.12.2013 г. за сумата от 14387,10 лева са положени от И.М.Н..