Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19367 от 01.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30147/2021
Вид
Определение № 19367
Подписан
01.08.2022
В сила
01.08.2022
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19367 гр. С., 01.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110130147 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. СТ. ВЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.С., ж.к.(АДРЕС) против Д.П. П., ЕГН *********, със съдебен адрес бул.

(АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че през 2005 г. решили да закупят общо жилище с ответника. Посочва, че родителите на ответника - М.Д. П.а, ЕГН: **********, и П.М. П., ЕГН: **********, сключват договор за ипотечен кредит е (ФИРМА) ЕАД, във връзка със закупуването на апартамент № 33, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС)., като жилището било закупено на 15.12.2015 г. Твърди, че сумите, заплатени на продавача Я.К. към датата на нотариално изповядване на сделката, били реално предоставени от Д.П. и М.В. и представляват техни общи спестявания. Твърди, че сумите по направения основен ремонт на жилището след закупуването му са предоставени от М. П.а, като фактическият труд по ремонта бил извършен от нейния баща. Твърди, че сумите по погасяване на ипотечния кредит, изтеглен от родителите на ответника били реално предоставяни от М.В. и Д.П.. Сочи, че от датата на закупуване на гореописания имот /15.12.2005 г./ тя и ответника заживели в имота, като същият придобил качеството на „семейно жилище“, макар и помежду им да не бил сключван официално граждански брак. Твърди, че двамата живеели в имота заедно със своя син - Д.Д. П., роден на 17.06.2009 г. Посочва, че от месец април 2017 г. настъпила фактическата раздяла между М.В. и Д.П., като последният се изнесъл от семейното жилище, като в имота оставали да живеят М.В. и малолетния Д. П., като самата М.В. живеела 1 непрекъснато в жилището от 2005 г. до датата на подаването на исковата молба. Твърди, че първоначалната уговорка с родителите на ответника била имотът да бъде прехвърлен на него и М.В. веднага след изплащането на сумите по ипотечния кредит, но вместо това бил прехвърлен техния син с договор за покупко - продажба от 22.05.2008 г. по силата на нотариален акт № ***, том I, peг. № ****, дело № *** от 2008 г., който договор бил симулативен. Твърди, че без нейното съгласие на 22.05.2008 г. Д.П. сключил договор за ипотечен кредит с (ФИРМА) ЕАД с предмет на обезпечение процесния апартамент, за сумата в размер на 35 000.00 евро., а на 07.10.2008 г. бил сключен още един ипотечен договор. Твърди, че тя и ответника упражнявали съвладение върху имота от 2005 г. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на Д.П., че ищцата е собственик в режим на съсобственост е ответника, на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 33, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС), на втори етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.36 кв.м., при граници: стълбище, апартамент № 32, двор, заедно е избено помещение № 6, при граници: коридор, двор, мазе № 5 на апартамент № 32, заедно е 2.404 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения от ищцата иск като недопустим и неоснователен. Посочва, че съвместното им съжителство с ищцата е започнало 2006 г., който е бил собственост на неговите родители.

Посочва, че от всички документи било видно, че сумите са заплатени изцяло от родителите му. Оспорва имотът да е бил семейно жилище. Твърди, че през цялото време, през което е била в имота ищцата е имала качеството на държател. Твърди, че всички подобрения и имотни дейности са заплатени и контролирани от него.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността, относно придобиване на право на собственост на процесния имот чрез давностно владение.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцовата страна по иска по чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗС, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) соченото в исковата молба основание за придобиване на правото на собственост върху процесната вещ-владението й от ищцата през посочения в исковата молба период и на заявеното основание.

По доказателствените искания

Ищцата и ответникът са приложили писмени доказателства, които са относими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства.

Ищцата е заявила искане за допускане на разпит на трима свидетели, чрез разпита на които да се установи факта, че е владяла имота, което искане допустимо и основателно и следва да бъде уважено.

Ответникът е поискал от съда да бъдат допуснати до разпит петима свидетели.

Доколкото с показанията с показанията на първите двама се цели доказването на едни и същи факти, съдът счита, че на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК следва да бъде допуснат само единият от свидетелите за тези факти. Съдът счита, че останалите свидетелите следва да бъдат допуснати.

Ответникът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение до (ФИРМА) АД, с което да се установи какво е движението и какви са наличностите по банковите сметки на 2

М.Д. П.а, П.М. П., М. СТ. ВЛ. и Д. П. П., което искане следва да бъде уважено, доколкото е във връзка с предмета на делото.

Ответникът иска да му бъде издадено съдебно удостоверение до ТУ във връзка с факта дали ответникът и ищцата са живеели в студентски общежития по времето на следването си. Съдът счита, че искането на ответника следва да бъде отхвърлено, доколкото фактите, които желае да докаже са неотносими във връзка с настоящия спор.

Ответникът е поискал да бъде изискана преписка 8898/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура във връзка с показания дадени от ищцата по нея. Доколкото съда не може да използва доказателства събрани по друго дело, а само такива събрани непосредствено от него, доказателственото искане на ответника следва да бъде отхвърлено.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА при режим на довеждане трима свидетели на страната на ищцата, с които да докаже факта на владението, както и четирима свидетели на страна на ответника, с които да докаже фактите посочени в отговора на исковата молба, като отхвърля искането за разпит в режим при довеждане на пети свидетел на страната на ответника.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение за пред (ФИРМА) АД, по силата на което да се снабди с друго такова, с което да се установи движението по банковите сметки на страните – след представянето на проект и документ за заплатена държавна такса в размер на 5,00 лева, платими по сметка на Софийски районен съд за всяко удостоверение според броя на удостоверенията.

Отхвърля искането за изискване на прокурорска преписка от Софийска районна прокуратура.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото , така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен 3 адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:

1. единния портал за електронно правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/;

2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".