Определение № 898 от 01.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898 гр. Перник, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Р. Г. С. срещу решение № 12/ 24.03.202 г., постановено по гр.д. № 169/ 2024 г., по описа на Районен съд – Трън, изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 46/ 20.05.2025 г., в частта, с която е признато за установено, че Р. Г. С. дължи на „Банка ДСК“ АД, в качеството му на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумата 20 018,05 лева – главница по договор за кредит Еспресо от 11.03.2015 г., ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане, 4020,67 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., 1358,16 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. и 145,90 лева – законна лихва от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г., както и в частта, с която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 1421,20 лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

Жалбоподателят изразява становище, че решението е недопустимо, като посочва, че според т. 10а от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, пред който е предявен положителен установителен иск по чл.

422 ГПК следи служебно за наличието на предпоставките за допустимостта му, сред които са издадена заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и спазването на срока по чл. 415 ГПК за предявяване на иска. Съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, след изменението, публ. в ДВ, бр. 11/ 2023 г., когато заявителят не предяви иска в посочения преклузивен срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Според § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК § 10 влиза в сила от 01.07.2024 г., а в § 24 било предвидено, че по дела, образувани до влизане в сила на това изменение на закона, т.е образувани до 01.07.2024 г., се прилагат досегашните правила. До влизане в сила на изменението в чл. 415, ал. 5 ГПК било посочено, че когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист. В жалбата се твърди, че процесното ч.гр.д. № 229/ 2023 г., по описа на Районен съд – Трън, е образувано на 11.12.2023 г., поради което по отношение на него приложение намира нормата на чл. 415, ал. 5 ГПК в редакцията й преди посоченото изменение. Уточнено е, че до 25.07.2024 г., когато изтекъл едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят не 1 представил по делото копие от искова молба, от което да е видно, че е предявил установителните искове в рамките на същия. Такава била депозирана на 29.07.2024 г. – след изтичането на срока. Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното решение в обжалваната му част е и неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че претендираните вземания от „Банка ДСК“ АД, предмет на делото, са погасени преди образуването на съдебното производство. На 02.03.2017 г. между Р. Г. С. и „Централна кооперативна банка” АД бил сключен договор за потребителски кредит № 91900КР-АА-8508/ 02.03.2017 г., въз основа на който банката му предоставила потребителски кредит в размер на 46 800 лева, който да бъде използван за задоволяване на негови и на семейството му нужди и за рефинансиране на получен от кредитополучателя друг кредит. Кредитът бил предоставен по банковата му сметка в „Централна кооперативна банка” АД с IBAN: BG 52 СЕСВ 9790 10G9 5028 00. На 02.03.2017 г. Р. С. наредил част от паричните средства в размер на 34 800 лева от банковата сметка в „Централна кооперативна банка” АД по банковата си сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД с IBAN: ***, по която бил усвоен процесният кредит и по която било договорено, че ще се погасява с част II, чл. 2, ал. 1, изр. първо и част II, чл. 8, ал. 1, вр. с част I, т. 6 от приложения към исковата молба договор. Плащането било наредено с платежно нареждане с № 91900П-БГ-8355.10, в което било посочено основание „предсрочно погасяване на кредит”. Постъпването на паричната сума в посочената сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД било признато от ищеца. В жалбата е изложено, че съгласно съдебната практика при безкасово плащане същото се смята за завършено с преминаване на сумата в патримониума на кредитора и с това фактическият състав на платежния процес завършва. Поддържа се, че твърдението на ищцовата банка, че Р. Г. С. не я е уведомил за желанието си да погаси предсрочно задълженията си към нея, не отговаря на обективната действителност, тъй като това било направено чрез конклудентни действия, доколкото преведената сума била достатъчна, за да покрие всички задължения и било изрично посочено основанието за превода. Поради това и ако на служителите на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД същото не било ясно, то следвало да проявяват грижа на добрия търговец, като установят за какво е преведената сума. Въззивникът изразява становище, че клаузата на чл. 9, ал. 2, б. „в“ от договора за кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя при предсрочно погасяване на кредита да уведоми писмено кредитора за това, е нищожна на основание чл. 20 от Закона за потребителския кредит, предвиждащ, че правата, предоставени по този закон, не могат да бъдат ограничавани, че всяка уговорка, с която се изключват или ограничават права по закона, е недействителна, както и че отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен. Твърди, че като страна по договор за потребителски кредит е имал право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си, а кредиторът няма право да откаже предсрочно изпълнение – чл.

32, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Счита, че изискването за писмено уведомяване на кредитора по чл. 9, ал. 2, б. „в“ от процесния договор за кредит съществено ограничава правата му като потребител. Освен това посочената клауза била нищожна и на основание чл. 143 ЗЗП. С въззивната жалба е изразено становище, че е ирелевантен доводът на ищеца, че в периода от 22.03.2017 г. до 20.09.2017 г. сумата била изтеглена чрез серия от ежедневни тегления, тъй като се касае за безкасово плащане и плащането се смята завършено с постъпването на сумата по сметка на кредитора. От този момент сумата се считала преминала в патримониума на последния и от този момент преминавал рискът по отношение на нея върху кредитора. Жалбоподателят сочи, че в случая предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит не му е надлежно обявена. В изпратеното до него уведомление не се съдържали данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера, изявлението не съдържало реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които да може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на дълга за предсрочно изискуем. От него не можело да се установи дали е налице неплащане, респ. конкретно на кои месечни вноски, датите на техните падежи, както и действителният размер на вземането. Поради това според жалбоподателя уведомлението не е породило целения с 2 него ефект – надлежно уведомяване на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Отделно от горното в жалбата е изложено, че с представените по делото счетоводни документи от ищеца не може да бъде проведено пълно доказване на обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. Липсвали доказателства, че счетоводството му е водено редовно, а в хода на производсвото се породили съмнения за това. Въз основа на изложените съображения Р. Г. С. моли решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част да бъде обезсилено, евентуално – отменено, включително в частта за съдебните разноски и да бъде поставено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

С въззивната жалба е отправено искане на основание чл. 190 ГПК „Банка ДСК“ АД да бъде задължено да представи по делото извлечение от движението по банкова сметка с IBAN: ***. Сочи се, че за опровергаване на твърдението, че преведената сума от 34 800 лева била изтеглена в периода от 22.03.2017 г. до 20.09.2017 г. от кредитополучателя чрез серия от ежедневни тегления в проведено на 23.01.2025 г. открито съдебно заседание ответникът поискал съдът да задължи ищцовата банка да представи такова извлечение, тъй като съществуването на този документ било новоузнато обстоятелство от него, за което научил след изслушване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но искането било оставено без уважение.

Ответникът по жалбата - „Банка ДСК“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК, с който е оспорил основателността й. Изразява становище за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че атакуваното решение е недопустимо, като сочи, че исковата молба, с която са предявени настоящите искови претенции, е депозирана на 22.07.2024 г. – в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, като по заповедното производство били представени доказателства за това. Поддържа, че решението би било недопустимо само ако по заповедното производство изобщо не постъпят материали, от които да е видно, че заявителят е предявил иска, или от приложените доказателства да се установява, че исковата молба е депозирана извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, но процесният случай не е такъв. Счита за неоснователно и твърдението на въззивника, че решението е неправилно. Сочи, че по делото пред първоинстанционния съд се установило наличието на валидно облигационно правоотношение между него в качеството му на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и Р. Г. С., че поради забава в плащанията от страна на кредитополучателя възникнали предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, както и че последната била надлежно съобщена на кредитополучателя с уведомление от 16.11.2023 г., получено лично от него.

Оспорва твърдението на жалбоподателя, че задълженията по договора за кредит са погасени, като излага, че за да се осъществи пълното и предсрочното им погасяване същият следвало да подаде до банката писмено уведомление по образец с посочена дата на погасяване и изразено изрично намерение за извършване на плащането, което било договорено с чл. 9, ал.

2, б. „в“ от част II от договора за кредит. Без подаването му кредиторът не разполагал с право да събере наличностите по банковата сметка и да извърши предсрочно погасяване на кредита. В чл. 8, ал. 2 от част II било предвидено, че банката има право да събира служебно от сметката на кредитополучателя само дължимите суми на падежиралите вноски на съответния падеж. Въззиваемият изразява становище за неоснователност на твърдението на въззивника, че целта на предоставения му от „Централна кооперативна банка” АД кредит е пълно погасяване на задълженията по договор за кредит Еспресо от 11.03.2015 г., тъй като от събраните по делото доказателства било установено, че липсва искане за издаване на банкова референция от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, в която да се посочи размер на задължението му към конкретна дата и сметка, която да се представи към искането за отпускане на кредит от „Централна кооперативна банка” АД. Целта на отпуснатия от последното кредит била за текущо потребление и задоволяване нуждите на Р. Г. С. и семейството му. В отговора на жалбата е посочено, че към датата на постъпване на сумата 34 800 лева били налице и други активни кредити с титуляр Р. Г. С., а в платежното 3 нареждане не било посочено за кой от тях е наредено плащането. Освен това от заключението на съдебно-счетоводната експертиза било видно, че са извършени множество разпоредителни действия със средствата по процесната сметка, като жалбоподателят многократно теглил суми чрез банкомат и АТМ-устройства до изчерпване наличностите по сметката. Въз основа на тези доводи „Банка ДСК“ АД моли атакуваното решение да бъде потвърдено. По доказателственото искане на жалбоподателя въззиваемият изразява становище, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се основава на новооткрити или новонастъпили факти по смисъла на чл. 260, т. 5 и 6 ГПК.