Решение № 1331 от 23.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Варна , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова в присъствието на прокурора Милен Василев Ставрев (ОП-Варна) като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100100502 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искове на Й. П. Р., ЕГН**********, с адрес по делото град Варна, кв. ***, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„****“ №*, за сумите:

- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, няколко заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, наложило скъпоструващо и болезнено лечение, всичките от които – в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС , за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне на сграда (хотел **** в кк ****) е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, след триинстанционен контрол;

- 7500.00лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:

3300.00лв. – сбор от адвокатските хонорари за защита на Р. по ДП и по НОХД на три инстанции, а именно: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за правна защита и съдействие относно досъдебно производство; 1000лв. заплатени на 01.10.2017г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, 1 по който е договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на 30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - трета част; 500лв. платени на 09.07.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - последна вноска; и 4200.00лв. – заплатени от ищеца средства за дентално лечение, обща сума, формирана както следва: 850лв. - заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата 26.05.2015г., за мостова конструкция на зъби; 260лв. заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от 24.06.2015г., за лечение и укрепване на пародонта на зъби в съзъбието; 460лв. - заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г. за мостова конструкция на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от 15.07.2015г. за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г. по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от 13.01.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; и 584лв. - заплатени на 14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/;

- ведно със законната лихва върху главниците от датата 23.04.2015г. деня на привличане като обвиняем) до пълното изплащане на всяка от сумите.

Ищецът твърди, че на 23.04.2015г. бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че през 20142015г., като технически ръководител при събаряне на сграда (хотел **** в кк ****), е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници). Твърди, че при привличането му е била определена мярка за неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България. Не сочи в случая какви по вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемияищец. Но сочи, че след привличането той предпирел защитата си по ДП. Впоследствие на 10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК. По обвинителния акт било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат за невиновен. След протест, с присъда от 27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.. След протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда била оставена в сила спрямо подсъдимия Р.. Така оправдателната присъда влязла в законна сила на 27.07.2020г., след което наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието за него, страх от осъждане, няколко заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), финансови затруднения за семейството му, социално дистанциране от близки, колеги и приятели, нарушения в съня, натрапчиви мисли,депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър терапевтично и медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, което наложило скъпоструващо и болезнено лечение – всички от които твърди да са влошили още повече състоянието на ищеца; и всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в 2 подкрепа на искането развива правни съображения.

По отношение на имуществените вреди твърди, че направил разноски за адвокатско възнаграждение за защита по ДП и НОХД на три инстанции, общата стойност на които претендира да получи, също като пряка последица от факта на незаконното обвинение.

Отново като пряка последица от последното търси да получи и стойността на заплатените средства за дентално лечение по пера и дейности, отразени при формиране на исковата сума.

Претендира и законната лихва върху горните обезщетения, считано от конкретно заявена от ищеца дата.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа твърденията си и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца, като обвиняем; повдигането на твърдяното обвинение срещу него; образуваното по обвинението НОХД; както и финалната оправдателна по НОХД присъда спрямо ищеца по настоящото дело.

Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на поддържаните да са били претърпяни неимуществени вреди, по вид и размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника по исковите ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на претендираните неимуществени вреди с принципа на справедливостта, с оглед естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за неотклонение по ДП, икономическата обстановка в страната и другите за случая относими по ДП и НП обстоятелства; 4/ изрично прави възражение с правно основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца по делото за евентуално настъпилите вреди от незаконното му обвинение, изразяваща се в това, че: Й.Р. бил издирил,наел на работа, осигурил превоза и заплащал труда на лицата, причинили срутването на хотел **** в кк ****; пак той извършвал инструктаж за безопасността; и пак той разрешил на един работник да реже желязо в сградата; и с всичко това починалите четирима работници при срутване на хотела били изцяло зависими от Й.Р. и изпълнявали неговите нареждания.

По същество моли за отхвърлително решение по исковете, като в о.с.з. поддържа възраженията си и искането си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приетите преписи от част от НОХД №820/2017г. на ВОС и от ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП, на 23.04.2015г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК (за това, че през 2014-2015г., като технически ръководител при събаряне на сграда (хотел **** в кк ****), е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири работници). С привличането на ищеца е била определена мярка за неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България. След привличането с обвиняемия са били проведени разпит на обвиняем и предявяване на разследването. ДП е приключило през 2017г.

Видно от приетите част от преписи от цитираните НОХД и ДП е още,че на 10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК. По обвинителния акт е било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат невиновен.

Видно е още от преписите от част от материалите по ВНОХД №109/2019г на ВАпС и 3

КНД №117/2020г. на ВКС, че след протест, с присъда от 27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.; че след протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда на ВАпС била оставена в сила спрямо подсъдимия Й.Р.; че така оправдателната присъда е влязла в законна сила на 27.07.2020г., с което и наказателното производство срещу ищеца приключило.

Горните обстоятелства освен напълно доказани са и напълно безспорни.

От мотивите на решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. на ВКС се установява още (л.62 от делото),че Й.Р. не е субект на престъплението по чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК, защото нито документално, нито фактически е бил работодател на починалите при срутването на хотела лица. Р. не е бил и координатор по ЗЗБУТ.Изпълнявал е само посредническа дейност по намиране и транспортиране на работници до обекта, по договорка с друг подсъдим.

От приетите на л.68-72 и на л.384 от делото договори за правна защита и съдействие по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП и НОХД №820/2017г. на ВОС, ведно с разписки за получените от ангажираните адвокати хонорари, се установяват плащанията от Й.Р. за защитата му по НОХД и ДП, на обща стойност 3300.00лв.

На л.73 от делото е представена дентална консултация на Й.Р. от лекар по дентална медицина д-р А., включваща констатация за видните и констатирани дентални проблеми на пациента към 28.04.2015г. и подробен план за лечението им. В документа има още и абзац, че лекарят бил преценил, че денталните проблеми са резултат от психотравмата на пациента от събитие с обвинението му в престъпление за смъртта на негови колеги – в тази част без съмнение констатацията не се кредитира от съда, защото се касае за експертно заключение за причинна връзка между деяние и вреди, дадено не пред съд, а и всъщност за причинна връзка между събитие и психотравма, за която дентален лекар е изключено да е компетентен. Документът поради това се кредитира за обективното състояние на пациента Р. и нуждата му от лечение на същото.