Решение № 761 от 23.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 81 23.06.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На девети юни 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица

Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора

Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 730 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 3799 от 27.12.2019г., постановено по гр. дело № 8253/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.Д.Д. сума в размер от 1 574, 98 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 226, 51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.09.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 408 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Цар Асен“ № 4. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по ЗМВР и по-специално от издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице специална уредба.

За да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително, но не като извънреден труд. Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Д.Д.Д. е депозирал писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в мотивите си първоинстанционният съд по същество и въз основа на събраните доказателства е приел за установени изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предложените правни изводи.

Посочва се, че ищецът има качеството на държавен служител и е полагал труд съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи и съответно – по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за държавния служител. Претендира атакуваното решение да бъде потвърдено.

С депозираната въззивна жалба се претендира и да бъдат присъдени направените от страната разноски.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Д.Д.Д. не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което оспорва жалбата и изразява становище по нейната основателност.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д.Д.Д. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 1 440 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. – 1 680 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума от сума в размер на 1 440 лева на сума в размер от 1 574, 98 лева за 226, 51 часа извънреден труд и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ на ГКПП Пристанище Бургас към ГПУ Бургас при РДГП – Бургас, което е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. Твърди се, че за процесния период от ищецът Д.Д.Д. е положил общо 1 680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1, 143, съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата възлиза на 1 920 часа дневен труд, като разликата от 240 часа на стойност от 1 440 лева не са заплатени от страна работодателя и именно тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд се претендира и обезщетение за забавено плащане и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови работни смени /дневни и нощни/, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, като липсата на такива изрични норми представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Съдът приема, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявените осъдителни искове по чл. 179, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

На основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието „извънреден труд“ е посочена в нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.