Акт от 30.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 939

Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 1274 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава

Десета, раздел Първи АПК вр. чл. 118 ал. 1 и 3 КСО вр. чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО.

Образувано е по жалба на В.А.В. срещу решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В., на основание чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО, жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. срещу отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ – Варна за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на жалбоподателя.

По съображения, свързани с допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на решението с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствието му с целта на закона, жалбоподателят иска отново да се провери и след като се установи, че притежава качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. и от 04.01.2012 г. до 01.03.2012 г., да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Варна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за изпълнение.

В жалбата се твърди, че данните за местните и чуждестранните физически лица се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция на НАП въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. В тази връзка жалбоподателят се позовава на подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г., в която са налични данни за месеците януари, февруари и март с декларирана трудова дейност свободна професия. Същевременно не оспорва, че декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ не е подадена според изискванията на законодателя, но счита, че с подаването на първата данъчна декларация е изпълнено първото условие за регистрация, с което е осъществено и нормативното изискване за регистрацията на лице, упражняващо свободна професия. Сочи, че декларацията по чл. 1 ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ не е свързана с данъчно облагане и не инициира задължение за внасяне на осигурителни вноски като противоречи на чл.

80 ал. 2 ДОПК. Твърди, че при преценката си както контролният орган, така и директорът на ТП на НОИ – Варна са елиминирали упражняваната от жалбоподателя дейност като свободна професия поради факта, че е бил регистриран и като земеделски производител, но обръща внимание, че данните за земеделски производител обхващат периода от м. април до м. декември 2011 г. Сочи още, че от справката в НАП се установява невъзможността на електронната система да съхранява едновременно за едно и също лице, за един и същи период данни за две различни, но едновременно упражнявани трудови дейности.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат Р.Д., която в пледоарията по съществото на спора претендира при отмяна на решението да й се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната при условията на чл. 38 ЗАдв правна помощ.

Директорът на ТП на НОИ – Варна, ответник по делото, съгласно чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, се представлява в процеса от гл. юрисконсулт Е. Л., която оспорва жалбата и в пледоарията по съществото на спора моли съда да я отхвърли като неоснователна и да присъди на ТП на НОИ - Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт. В подадено по делото становище с. д. № 15068/10.10.2022 г. сочи, че за да бъде заверен осигурителният стаж на жалбоподателя, трябва да са налице в кумулативност и двете предвидени в закона предпоставки – упражняване на дейност и внасяне на осигурителни вноски, като за процесния период 01.01.2010 г. – 31.03.2011 г. и 04.01.2012 г. – 01.03.2012 г., за който е отказано заверяване на осигурителната книжка, едната от тях – упражняване на дейност, липсва. Поради това поддържа, че за този период жалбоподателят няма качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по чл. 4 ал. 3 т.1 КСО. В същия смисъл са и изявленията на юрисконсулт Л. в открито съдебно заседание на 02.11.2022 г., в което на поставени от съда въпроси отговаря, че ответникът не оспорва факта, че за процесните по делото периоди осигурителните вноски са платени, за което по преписката се съдържа и справка от ТП на НОИ – Варна. Отново сочи, че оспорването от страна на ТП на НОИ – Варна е свързано с обстоятелството, че в периода, за който е постановен отказът, жалбоподателят не е подал декларация за започването на дейност и не е развивал дейност.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран със заявено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 118 ал. 1 КСО оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, намира жалбата за процесуално допустима и поради това за подлежаща на разглеждане и произнасяне по нейната основателност. При преценката за спазването на срока за подаване на жалбата по чл. 118 ал. 1 КСО съдът съобрази, че според приложените на л. 6 и 7 от преписката документи решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е получено от адресата В.А.В. на датата 13.05.2022 г., а жалбата срещу него според поставения върху нея печат на ТП на НОИ – Варна е подадена по реда на чл. 118 ал. 1 КСО на датата 26.05.2022 г.

По основателността на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите:

С подадено в ТП на НОИ – Варна заявление вх.

№ 4004-03-60/03.02.2022 г./л. 19 от преписка/ жалбоподателят В.А.В. е поискал като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, заверка в осигурителната книжка на осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 2010 г. до 2015 г.

Във връзка с писмо изх. № 4004-03-60#1/07.02.2022 г., с което директорът на ТП на НОИ – Варна е изискал по служебен път събирането на доказателства за установяване основателността на направеното искане за заверка на осигурителната книжка /л.

20 от преписката/, заместник-директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна е представил с писмо изх. № ЕП 537-1/14.02.2022 г. /л. 22 от преписката/ следните документи:

1/ справка от ПП СУП за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за В.А.В.;

2/ всички подадени от В.А.В. декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице с декларирани обстоятелства по чл. 1 ал.

2 - 4 НООСЛБГРЧМЛ;

3/ подадените от В.А.В. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за календарните 2010 г. - 2015 г. включително;

4/ справки от ПП СУП за В.А.В. относно:

· данни по ЕГН за осигуряването му за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г.;

· справка по ЕГН за съответствие между декларирани данни с декларации обр. 1 и обр. 5, декларирани задължения по декларация обр. 6 и направени вноски по месец, година и вид на задължението /ДОО/ за периода м. януари 2010 г. – м. декември 2015 г.;

· справка по ЕГН на самоосигуряващо се лице за съответствие между декларирани данни и направени вноски за периода м. януари 2010 г. – м. декември 2015 г.;

· справка по ЕГН за декларираните данни чрез справка 1 и 2 за окончателния размер на осигурителния доход и направените вноски /л. 22 - 128 от преписката/.

От така представените документи се установяват следните релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства:

С подадена на 01.04.2011 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП, че считано от 01.04.2011 г. упражнява дейност като земеделски производител и считано от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /л. 25 от адм. преписка/.

С подадена на 10.01.2012 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП прекъсване на дейността си като земеделски производител, считано от 04.01.2012 г. Като начална дата на упражняване на тази дейност и тук, както в декларацията от 01.04.2011 г., е посочил датата 01.04.2011 г. /л. 26 от адм. преписка/.

С подадена на 08.03.2012 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП, че считано от 02.03.2012 г. възобновява дейността си като лице, упражняващо свободна професия и считано от същата дата 02.03.2012 г. ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /л. 27 от адм. преписка/.

На 28.04.2011 г. В.А.В. е подал ГДД по чл.

50 ЗДДФЛ за 2010 г. /л. 34 – 47 от преписката/, в която цялата таблица № 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ на Приложение № 3 е оставил изцяло непопълнена и в която декларация в Част І – „Данни за данъчно задълженото лице“ не е оградил т. 9, с която да декларира, че е самоосигуряващо се лице.

На 25.04.2012 г. В.А.В. е подал подписана с електронен подпис Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. /л. 53 - 61 от адм. преписка/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ е оградил т. 9, че е самоосигуряващо се лице като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2011 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4664.55 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“, е декларирал получени от ЗАД „В.“ и ЗАД „Алианц България“ доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в общ размер на 8 077.00 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2 019.25 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6 057.75 лв. При попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 4 „Избран осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице“ В. е декларирал по 420 лв. за първите три месеца на 2011 г. и по 240 лв. за останалите девет месеца на 2011 г., а в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ е декларирал месечен осигурителен доход от 504.81 лв. за първите 11 месеца на 2011 г. и 504.84 лв. за м. декември 2011 г., като точно същите суми за всеки от 12-те месеца на 2011 г. е пренесъл и в графа 7 на таблицата. Същата декларация е представена и в производството пред съда на л. 76 – 84 от делото като видно от приложеното на л. 75 от делото писмо изх. № 54466-3/31.01.2023 г. на заместник-директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, декларацията е била подадена по електронен път от В.А.В. и е получила в ТД на НАП - Варна вх. № 0300И0080707/25.04.2012 г. В нея освен декларираните доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения със ЗАД „В.“ и ЗАД „Алианц България“ в общ размер на 8077.00 лв., е декларирана и регистрационна карта на земеделски производител с дата на издаването 24.03.2011 г. /виж таблица 1.1 на Приложение № 3 от декларацията/.

На 12.11.2020 г. В.А.В. е подал Коригираща декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. /л. 65 – л. 71 от адм. преписка/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ отново е декларирал, че е самоосигуряващо се лице като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2012 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4461.47 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“, е декларирал получени от ЗАД „Алианц България“ и ЗАД „В.“ доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в общ размер на 8 415.50 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2 103.88 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6 311.62 лв. Пак в тази връзка в Приложение № 3 на декларацията в таблица 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ е декларирал получени доходи от ЗАД „Алианц България и от ЗАД „В.“ от дейност като вещо лице в същия общ размер на 8 415.50 лв. При попълването на стр. 12 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 4 „Осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица“ В. е декларирал за м. януари 2012 г. сума в размер на 10.91 лв. /единствено тази сума в таблицата е нанесена ръкописно/, за м. февруари е оставил графата непопълнена, за месец март 2012 г. е декларирал 400.91 лв., а за всички останали месеци на 2012 г. е декларирал по 420 лв.; в графа 5.2 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като собственик или съдружник в търговско и неперсонифицирано дружество“ е декларирал за месеците от март до ноември 2012 г. вкл. сума в размер на 631, 16 лв. и за м. декември 2012 г. е декларирал месечен осигурителен доход в размер на 631, 18 лв., като за месеците януари и февруари 2012 г. е оставил графата непопълнена. Изцяло непопълнена е оставил и следващата графа 5.3 на таблицата относно месечния осигурителен доход през 2012 г. от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност.