Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 27.03.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 28/2023
Вид
Решение № 126
Подписан
27.03.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Светослава Иванова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.17 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл.28, ал.1, предл.1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл.37 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл.3, ал.1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 33, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Перник, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200028 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №1920а – 152/11.11.2022г., издадено от началник Първо РУ при ОД МВР - Перник, на М. С. Г., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.37 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лв. за това, че на 01.09.2022г., около 18.10 часа, гр. Перник е ползвал ЕЕН 112 не по предназначение /позвънил от телефон с №***, ползван от него, към ЕЕН 112, и отправял обиди и нецензурни изрази към оператор – служител на Дирекция „НС 112“/ – нарушение на чл.28, ал.1, предл.1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Издаденото наказателно постановление е обжалвано от М. Г., като същият навежда възражения за издаването му в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуални правила. Твърди, че същото е издадено в противоречие с разпоредби от КЗПЧОС и Конституцията на Република България.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган - началник Първо РУ при ОД на МВР Перник, чрез процесуалния си представител - ю.к. Зв. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото 1 доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.28, ал.1, предл.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение №1920а-137/18.10.202г. /бл. № 118253/, съставен от свид. П. В. П. – мл. полицейски инспектор при 01 РУ – Перник. В съдържанието на акта е посочено, че на 01.09.2022г., около 18.10 часа, от телефон с №***, ползван от М. С. Г., последният е извършил нерегламентирано изходящо обаждане към Единен европейски номер 112 /ЕЕН 112/, съдържащо нецензурни изрази /“българско говно, да ти еба майката и българското говно, говно, говно, говно“/, казани за времето от седмата до петнадесетата секунда на разговора, възприето от оператор – служител на Дирекция НС112. Констатацията за нарушение свидетелката П. направила въз основа получено писмо, рег.

№10530р-1977/04.10.2022г. на директор Дирекция „Национална система 112“, с приложен към него CD, съдържащ електронен картон и звукозапис на горепосоченото изходящо обаждане, приобщени като веществени доказателствени средства, съгласно чл.17 от ЗНССПЕЕН 112.

Въз основа тези материали на 18.10.2022г. срещу М. Г., в негово присъствие, било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №1920а-137/18.10.2022г.

/бл. № 118253/, като актосъставителят – свид. П. П., приела, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че има възражения и ще ги изложи допълнително.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил това си право.

На 11.11.2022 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН 112 наложил на М.

Г. административно наказание глоба в размер 500 лева за нарушението погоре.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля П. В. П., приетите писмени доказателства: съставеният АУАН , цитиран по-горе, писмо, рег. №10530р-1977/04.10.2022г. от директор Дирекция „Национална система 112, заверени копия на заповед № 8121з – 856/10.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи , заповед №679/29.05.2012г. на директор ОД МВР – Перник, медицински документи от 27.06.2022г. за извършен преглед, консултация с невролог и компютър-томографско изследване на глава, както и веществените доказателствени средства – електронни картони и звукозаписи, съдържащи се на приобщения оптичен носител. .

2

При така установената фактическа обстановка, извършвайки цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са ограничили правото на защита на наказания и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

АУАН е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, с прецизно правно квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено. Актът и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания в чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, спазена е и процедурата при съставянето/издаването им.

Изискването в чл.42, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението не предполага възпроизвеждане на цялостния разговор между жалбоподателя и служителят от Д „НС 112“ на посочената дата, каквито доводи се навеждат в жалбата. Достатъчно е да се изложат фактите, относими към фактическия състав на вмененото нарушение, което изискване е изпълнено. Актосъствителят не е имал задължение да предостави копие от съдържащата се на предоставения диск информация, тъй като няма данни такова искане да е направено в хода на производството от жалбоподателя, а и в негово присъствие съдържанието на диска му е предявено непосредствено на датата, на която актът е съставен, което се установява от показанията на свид. П., а и Г. не оспорва, видно от съдържанието на жалбата . Предвид горното, правото на последния да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност и въз основа на какви факти не е било ограничено.

По същество:

Съвкупният анализ на доказателствените материали по делото мотивира убедителен извод, че нарушението по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, за което М. Г. е привлечен към отговорност, е действително извършено, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 Единният европейски номер 112 се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Нормата на чл.28, ал.1 от с.з. предписва забрана да се ползва ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията , пускане на предварително записани съобщения, предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като нарушаването й е скрпено със санкция, предвидена в административнонаказателната разпоредба на чл.37 от същия закон.

В конкретния случай на жалбоподателя е вменено, че на 01.09.2022г., около 18.10 часа, е ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, което действие осъществява именно визирания административнонаказателен състав на чл.37, вр. чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Конкретните фактически 3 обстоятелства, на които се основава административнонаказателното обвинение /позвъняване от ползвания от Г. телефонен номер на ЕЕН 112 и отправяне на нецензурни изрази към оператора, с който е свързан, цитирани в АУАН/, се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства. В техния контекст позицията на оспорване на нарушението от страна на жалбоподателя е недостоверна и защитна.

Показанията на свидетелката П. П. и кореспондиращите им веществени доказателствени средства по чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 – данните от регистъра на спешните повиквания - звуков файл и електронен картон, създадени от "Национална система 112", приобщени към доказателствената съвкупност, категорично опровергават голословните твърдения в жалбата.

Свидетелят последователно, логично и правдиво установява, че след получаване на данните от Дирекция „НС 112“ лично е позвънил на посочения в писмото телефонен номер, от който са регистрирани нерегламентираните обаждания към ЕЕН 112, и за който е имало информация, събрана от мобилния оператор „Йеттел България” ЕАД, че се ползва от М. Г., като е призовала това лице да се яви в полицейското управление на 01.09.2022г. При явяването му свидетелката се е уверила в самоличността му и в присъствието на А.К. - служител на 01 РУ – Перник, го е запознала с материалите по преписката, като му е предявила и процесния звукозапис. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя, напротив – изложените в жалбата му обстоятелства потвърждават, както ползването на цитирания телефонен номер, така и предявяването на записа. Свидетелката П. е категорична, че при съставянето на акта Г. не е оспорил нито авторството, нито автентичността на записа, като е изложил несъстоятелни възражения за конспирация, и че обажданията и казаните от него думи са вероятно следствие от въздействието на вещества, поставяни от някого в алкохола, който употребява в квартална кръчма. Същата изтъква, че случаят не е инцидентен, напротив – системно в Първо РУ – Перник се получавали материали от Д „НС 112“ за аналогични действия на същото лице.

Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свидетелката П. като намира, че излага възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност. Същата е изпълнявала рутинните си служебни задължения и доколкото изявленията й са логични, последователни и кореспондират на писмените и веществените доказателствени средства, приобщени по делото, съдът приема, че възпроизвежда случилото се напълно достоверно.

По тези съображения съдът приема, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на чл.28, ал.1, предл.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за него по административнонаказателен ред.

Възраженията на Г., че страда от заболяване и че именно то, както и приема на алкохол, са обусловили поведението му, се отхвърлят като неоснователни. Представените с жалбата лист за преглед на пациент № 008725 от 27.06.2022г., допълнителен лист към него, както и резултат от 4 извършено компютър-томографско изследване на глава, на които основава възраженията си, са приети като писмени доказателства. На съдебният състав е служебно известно от разглеждани други дела със същия предмет, образувани по жалба на М. Г. срещу издадени наказателни постановления за аналогични нарушения, че визираните медицински документи се представят по всяко от тях в насока обосноваване на тезата, че към датата на деянието е страдал от заболяване, пречещо му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е., че е действал в състояние на невменяемост. Така например по а.н.д. № 01306/2022г., разглеждано от същия съдебен състав, съдът по искане на двете страни е назначил съдебна психолого-психиатрична експертиза, извършена на 13.01.2023г. от медицинските експерти - д-р Д.А. - психиатър, началник Психиатрично отделение при МБАЛ – Перник, и М. В. - клиничен психолог към ПО при МБАЛ – Перник. Заключението им, дадено след психиатричен преглед и психологично изследване на лицето, след запознаване с цитираните медицински документи и с материалите по делото е категорично, че М. Г. не страда от актуално психично заболяване, че към датата на деянието /осъществено на дата, близка до процесната/, а и към датата на експертното изследване, същият е можел да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, в състояние е бил да възприема правилно всички факти и обстоятелства, които имат значение, да дава достоверни обяснения за тях и пълноценно да участва в административнонаказателното производство. Същото заключение вещите лица са дали и по назначена експертиза от друг съдебен състав по а.н.д.