Решение № 78 от 26.04.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Разлог, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200212 по описа за 2022 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.Б.П., ЕГН*, с адрес: с.Г.К., о.Б., против НП №21-0331-001081 от 25.01.2022 г., издадено от Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя за адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "Глоба" от 200.00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С жалбата се поддържа становището, че атакуваното НП е незаконосъобразно, като основните съображения са, че деянието не е осъществено от страна на жалбоподателя от субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, посредством който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Административно-наказващият орган и РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2021 г. около 01.50 часа свидетелите М.А. и Ц.В. – служители на РУ-Р., изпълнявали служебните си задължения на територията на г.Р., когато при обход по у.„А.С.“ и в района на бензиностанция „Л.“, забелязали да се движи л. а. „О.А.“, на който табелите с рег.№ били облепени с опаковъчно тиксо, закриващо изписаните символи. С цел извършване на проверка на МПС полицейските служители последвали автомобила, като използвали специален режим на движение – включили светлинен и звуков сигнал. Вместо да спре, л. а. „О.А.“ увеличил скоростта си на движение, преминал по у.„Е.Й.“, в последствие отново по у.„А.С.“ и на паркинг пред РС ПБЗН-Р., автомобилът внезапно спрял. След спиране на МПС, от него излезли две лица и побягнали. Полицейските служители тръгнали след тях и успели да установяват едно от лицата, което влязло в двора на РУ-Р. и се скрило под намиращ се на паркинга микробус. Преди да бъде задържан от органите на реда, лицето захвърлило под микробуса контактните ключове за автомобил „О.А.“. След като задържали лицето в РУ-Р. установили, че самоличността на същото е М.Б.П.. От лицето били снети 1 писмени обяснения в които отричал, че той е управлявал автомобила. Съставени са и приложени по делото докладни записки от свидетелите В. и М.. Била извършена справка в АИС МВР по история на регистрация на МПС с рег. №*, който номер бил установен след премахване на поставеното опаковъчно фолио. От справката е установено, че автомобила е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, от 08.10.2020 г. и е собственост на Ю.М.П.. Също така било установено и че автомобила е без активна застраховка „ГО“.

Към преписката е представена декларация по чл.188 от ЗДвП, от Ю.П., в която същото декларира, че на 27.07.2021 г. около 01.51 часа, автомобил „О.А.“, с рег. №* е управляван от М.Б.П..

Въз основа на горните констатации и в хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, свидетелят Г.П. съставил на жалбоподателя М.Б.П. АУАН с бланков №187226 от 03.08.2021 г., за това че на 27.07.2021 г. около 01.50 часа в г.Р., по у.„А.С.“ в районна на РСПБЗН-Р., в посока от х.Р. за РСПБЗН-Р., управлява л. а. „О.А.“, с рег. №*, собственост на Ю.М.П., което на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, от 08.10.2020 г. е с прекратена регистрация. Отразено, е, че нарушението е установено от докладна записка УРИ 331р-1029/21, декларация УРИ 3310004461/21 г. и справка по история на регистрация в АИС – МВР. Нарушението е квалифицирано по чл.140 от ЗДвП.

АУАН видно от направеното отбелязване е връчен на нарушителя на 30.08.2022 г., без възражения. Възражения не са постъпили и в законоустановения седемдневен срок. Въз основа на така съставения акт, на 25.01.2022 г., ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., издал атакуваното НП №21-0331-001081 от 25.01.2022 г., с което на жалбоподателя М.Б.П., за адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "Глоба" от 200.00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като в законоустановения срок, на 26.04.2022 г. срещу него е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.

Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в 3месечен срок от установяване на нарушителя, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН, като са изброени и документите установяващи извършеното нарушение - докладна записка УРИ 331р-1029/21, декларация УРИ 3310004461/21 г. и справка по история на регистрация в АИС – МВР, приподписан с подписа на свидетеля Ц.В.. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на свидетелите В. и А..

Приложената Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на 2 разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При така направените фактически констатации, районният съд счита че с обжалваното НП правилно и законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. При съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая жалбоподателя в подадената жалба не отрича, че е управлявал процесното МПС, като единствено въвежда доводи за липсата на знание за елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП. Фактът, че именно жалбоподателя е управлявал на посочената в акта дата и час процесното МПС, което било с прекратена регистрация се установява въз основа на приложените по делото преки или косвени доказателствени средства. От показанията на свидетелите М.А. и Ц.В. по несъмнен начин се установи, че автомобил „О.А.“ се е движил на посочената дата и час в г.Р., по у.„А.С.“, като водача на автомобила не се е подчинил на отправените по надлежния ред звукови и светлинни сигнали да спре за проверка. Също така от цитираните свидетелски показания се установи, че автомобила е увеличил скоростта си, преминавайки по у.„Е.Й.“ и отново по у.„А.С.“, „следван“ от полицейския патрул. Свидетелите са категорични, че автомобила спрял движението си пред Пожарната и от него са излезли две лица, като едното от тях – жалбоподателя се опитал да се укрие в двора на РУ-Р. Свидетелят В. е категоричен, че ключовете от автомобил „О.А.“ са били установени под автомобил в двора на РУ, под който се е бил скрил жалбоподателя. Изложеното от цитираните свидетели кореспондира и с отразеното в приложената декларация по чл.188 от ЗДвП, попълнена от собственика на МПС, в която Ю.М.П. е декларирал, че е предоставил за управляване автомобила именно на жалбоподателя М.Б.П.. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че именно жалбоподателя е управлявал на посочената в акта дата 27.07.2021 г. около 01.50 часа, процесното МПС, което видно от приложената справка е било с прекратена регистрация. От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тази вр. се доказа по категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят е управлявал МПС, като е управлявал лек автомобил „О.А.“, с рег. №*, собственст на Ю.М.П., което на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от 08.10.2020 г. е с прекратена регистрация, т.е. към момента на проверката – 27.07.2021 г., същото е било с прекратена регистрация. Изложеното налага извода, че след като МПС не е било надлежно регистрирано, то безспорно е установено, че жалбоподателя с действията си е нарушил забраната по чл.140, ал.1 от ЗДвП и е допуснал осъществяването на вмененото му адм. нарушение. В тази връзка съдът счита, че от ангажираните по делото доказателства в казуса не се разколебава презумтивната доказателствена сила на акта за нарушение, съгласно чл.189 от ЗДвП. Това нарушение е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя, който в качеството си на правоспособен водач на МПС е бил запознат със задълженията си при управление на МПС, в това число и нарушеното такова. Относно изложените в жалбата възражения за липсата на субективния елемент на деянието, тъй като собственикът не бил уведомен за служебно прекратената регистрация, съдът намира същите за неоснователни. За наличието на знание, че автомобила е със служебно прекратена регистрация и съответно без необходимата застраховка „ГО“, съдът съди по особеностите 3 на конкретния случай. Действително автомобилът е бил с поставени рег. табели, но поведението на водача, изразяващо се в управление на автомобил, чиито рег. номера са били облепени с опаковъчно тиксо само по себе си говори за знание за извършеното нарушение.

Последващото поведение на водача, включително и опита му да се отклони от проверка от страна на органите на реда също разкриват в настоящия случай субективния елемент на деянието. Административно-наказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административните наказания, е съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е санкционирал жалбоподателя със законоустановени по вид и размер наказания за това нарушение, като му е наложил наказания "Глоба" от 200. 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, като обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.